За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава...Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място.
Този малък фантазиен роман - "Злато от Загрей" (Кибеа, 2024), - започва с пътешествието на едно момче с велосипед в планината, спукало гума, попаднало в буря, приютено за малко...уж...от двама възрастни, грижещи се за буйно момиче и нейното мъничко братче.
И в последствие се озовават в Долната Земя, защото балансът на света е нарушен и само трите деца могат да го възстановят.
Един мъничък съвет от мен - нека се има предвид, че началото на този роман е много различно и интригуващо, започвайки с малко информация за героите, - не е проблем и да се запознаете с тях предварително, но мисля си, че ще е още по-интересно да преминете към четенето направо от първата част, 11 страничка.
Казвам това, защото героите не са обикновени герои, а дори са много специални и важни, носещи кармата на отминали ери, изтъкани от легенди и митове, истории, чиято истина ги дели една река...а мостчето може да бъде детско плетено одеалце.
Весела е вълшебница, писала съм и съм го казвала и друг път, освен че обичам Мина и романите за малката магьосница, обичам и винаги се сещам за „Майска нощ с феята-кандилка“ и „Майстори на феи“ - две книжки, напълно подходящи за деца, дори и от най-малките, но носещи и много поуки за възрастните.
В "Злото от Загрей" вълшебството струи от всяка страница, изплува от всяко изречение и се завихря около съзнанието, около всичко съществуващо, превръщайки се сякаш в реалност, докато страниците се отмятат една по една. Чете се бързо, с едно придихание, с едно мигване на окото и събитията се случват, плавно, но ярко и ясно, без излишни описания, без натруфени изрази, без наслояване на текст, за да се запълни сюжета. Сюжетът си се пълни от самосебе си и изпръстря с причудливите си създания и същества, с цели народи и техните обичаи.
В един момент си помислих, че историята е толкова богата и тези 180 страници няма да са достатъчни, но Весела съвсем умело е създала тази своя история, описала е и е изградила всичко, че не усетих кога започнах и кога завърших от корица до корица (два пъти).С огромно удоволствие бих я прочела и трети път, просто защото не мога да се наситя.
Панчо и Меда са ми толкова забавни със своите дразги, недоволствата си един към друг, но и чувството, че не могат един без друг да намерят монетите и да върнат откраднатото и отвлеченото. Бримо пък е толкова очарователно малко детенце, същинско слънчице! Играчките му пък са най- интересните и забавни живи предмети, на които може да се попадне във фантазийна история.
Имаме срещи с гугери, папугерчета, хали, русалии, богини и богове, титани, гигантски пчели с пухкави дупета, велики ветрове...змейове! О, богатство!
Нека се има предвид и това, че в романа е засегната темата за смъртта, за истинската такава - насилствена или нелепа, и то не веднъж. Затова и бих определила вързастта за четене не като в предишни книги на Весела Фламбурари, само за деца -тук има разширение на обхвата към деца и юноши, тинейджъри и израстващи, все още търсещи себе си. Отбелязани са и нечестивите сделки, нелегалната търговия, кражбата, измамата, ламтенето за богатство...
И има забава, смях и шеги, сравнения, които са си точно на мястото и са уникални единствено и само за Весела като писател.
Трябва да призная, че ми трябваше малко време, за да си събера мислите по книгата, пък и искам да отбележа колко невероятни са илюстрациите на Петър Станимиров - толкова реалистични и разкошни.
Самото оформление носи удоволствие - съшитата корица, не просто лепена, плътната бяла хартия, красивият шрифт, интересното номериране на страниците и мъничките детайли в отделните части. Истинско удоволствие за ценителите на красивите книги.
Нещо за идеите и темите в романа от авторката:
Освен за приятелството, любовта, отговорността към другите, смисъла на живота и в съответствие с вярата на древните траки – в безсмъртието, в романа е засегната и една тема, която често е табу за детско-юношеските романи. Това е темата за смъртта. Как приемаме смъртта и как се страхуваме от нея.
Но най-вече в романа се разглежда желанието за творческо безсмъртие. Ако го искаш, трябва да воюваш за него във всеки нов ден. Уникалното за всеки човешки живот творчество може да има най-различни проявления и всеки трябва да намери своето, ако иска да остави поне мъничка следа след себе си.
Нещо за световете в книгата:
Първи е нашият свят: представен предимно с планината, скритото село Горен Загрей, град Мюнхен (Германия), както и една богаташка вила около Мюнхен.
Втори е вълшебният свят, в който се намира град Долен Загрей (тогава градовете не са били големи) – процъфтяващ древнотракийски планински град. Той е нещо като планинска столица на древнотракийско царство (подобно на града, открит на Кози грамади). Планината, в която е разположен градът, е много магична и населена с вълшебни същества. В нея има дори златна мина (планинските траки са се занимавали предимно с рударство, животновъдство и пчеларство). В селищата има и работилници – за злато, за керамика и др.
" Има сакрални места в България, в които са открити прекрасни древнотракийски артефакти. Тайнственото присъствие на тези места ме запали да напиша фентъзи роман, който да е създаден върху древнотракийски мит – мита за Загрей (познат от гръцката митология като Дионисос). Всъщност историята ми почива колкото на мита за Загрей, толкова и на старите митове за Богинята майка и вярата на траките в безсмъртието." - Весела Фламбурари
А сега следва и това, за което предупредих малко по-горе - първите страници на романа дават информация за героите, която и аз ще напиша, защото тези герои...просто трябва да се запознаете с тях на всяка цена.
Главните герои от романа са трима: Меда, Панчо и Бримо. Те са призовани да оправят нарушения баланс между световете.
Майката на Меда и Бримо – Мара, е самата Богиня майка (защото всяка майка си е богиня майка). Името ѝ се превръща в кошмар за иманярите и техните босове у нас и в чужбина. Когато е с децата си, косата ѝ е дълга, черна и прекрасна, но когато се изправя срещу своите убийци, косата ѝ става от змии (прилича на Горгона Медуза, но при траките тези жени със змии са красиви).
Меда е нещо средно между амазонка и горска нимфа. Като всяко момиче, тя е бъдещото лице на Богинята майка (нали е дъщеря на Мара).
Малкият Бримо, заедно със своите играчки, е превъплъщение на самия бог Загрей (Бримо е син на Мара). Играчките са важни – те са част от оригиналния мит и оживяват във вълшебния свят. Затова има едно говорещо жабче, една жива шишарка, едно огледално момиче и едно живо бебешко вълнено одеялце. Това са и истинските играчки на детето бог от мита.
Ето го и Панчо: Панчо е сложен герой. Всъщност той е бог Пан, но в най-стария му и тракийски образ. Думата пан означава вселена, свят. Пан е планински бог, който в най-ранното си появяване се асоциира отново с богинята майка (в случая с тракийското име Рея/Рез). Определено е по-стар от олимпийците и в началото не е бил в образа на половин коза, а съвсем нормално момче. Покровител е на пастирите, стадата, пчеларите и рибарите – благ бог, който защитава равновесието между природата и човека като част от нея.
Винаги си търси женската половинка и се влюбва всеотдайно (после гърците и римляните го правят вечен любовник). Освен всичко е бог на уменията да подчиняваш Вселената/света/природата. Тоест бил е бог, който може да придобива различни умения, и бог, който се учи, а това е важно за историята ми. (Обикновено Пан се свързва и със свиренето на свирка, но моят Панчо си има само звънче.)
Колелото на Панчо се превръща в две кончета във вълшебната страна. Защото ме увериха, че в едно добро колело наистина има малко повече от два коня (както в колите).
Борей е северният вятър, а Зефир – южният. В Долен Загрей те са си ветрове, а не хора.
Гипсовите глави са фюркосите (титаните) в историята (според мита – с намазани с гипс лица). Те са лошите както в мита, така и при мен. Гипсовите глави всъщност са хората, убили Мара. Например Жеко Царя е първата гипсова глава, която ще се появи да преследва децата. Ще има още две гипсови глави: 30-годишният софийски бос е вторият, и накрая ще станат трима с най-големия мафиотски бос от Мюнхен.
Мара е била пазителка на двете златни монети. Нарушаването на баланса между световете става, когато Мара е убита, за да ѝ вземат монетите.
Авторката:
Весела Николова Фламбурари е родена на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови; oмъжена за д-р Василис Фламбурарис; завършила висше образование; член на Съюза на българските писатели; има наситен тъмнокафяв цвят на очите; дебеличка до ново нареждане; поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна.
И точно днес - 17.07, фейсбук ми подсказа, че се навършват 10 години от нашето познанство!
Прегръщам те, прекрасна Веси!
Коментари
Публикуване на коментар