Кралицата на здрача - три, две, едно... (Трилогията. От Гери Йо)


Музата ми идва доста трудно последно време, но когато става дума за цели поредици и то от български автори (защото Гери Йо, да не сбъркате случайно, си е именно българска авторка), и то поредици, свързани с Дракула, и то обхващащи не само вампирите като митични същества, но и върколаци, самодиви, вещици, нинджи, духове, русалки и така нататък и така нататък...о, няма как да не намеря муза, няма как!

Гмуркаме се в една история, в която главни действащи лица са не кои да е, а потомките на всеизвестния граф Дракула, който пък е оставил проклятие върху целия си род. Самите представи на вампирите в трите книги са си...ами представи като за вампири. Което пък ме подсеща колко харесвах точно книгите за вампири до преди осем-десет години (когато блогър просъсществува) и въпреки, че сега ги намирам за не толкова интересни, за еднотипни и дори скучновати, не мога да отрека, че вампирските книги са ми все още любими. Но пък! Тук не става дума само за вампирски книги, защото още от първата чаровна книжка от поредицата читателят се сблъсква не само с тези древни същества, но и с вещица, върколаци, ловец на вампири, който пък е самодивски син и...лудницата става голяма и супер интересна.

Гери Йо е подвизаващата се под този псевдоним Гергана Йоханова, която много умело вкарва под кориците си не едно или две безсмъртни и свръхсилни създания, но така оплита сюжета, че всичко започнало с Дракула на Брам Стокър (защото аз го виждам така, а не като князът, забучил на колове цяла армия пред портите на крепостта си), прераства в неговите дъщери от две различни жени, от наследниците му от други родове, самото развитие на вампирите като същества в съвремената цивилизация, развитието и на върколаците, които до последно са кръвни врагове на другите и съответно още в първата книга - "Наследницата" (Монт, 2014), - сблъсъците са неизбежни и водят до фатален край за някои. Добре че не за всички или поне не за някои герои, които стават големи любимци още от началото (лично за мен това е Стивън и ми се искаше повече действие с него...).

Има разнообразие от герои, още по-голямо разнообразие от характери, от емоции и чувства, дори ревност, завист, жажда за власт или демонстрация на сила. Има я и слабостта, разбира се, защото дори вампирите и върколаците не са съвършени, дори Дракула не е бил...Сюжетът от първата книга се преплита така, че въпреки малкия си обем, много умело достига до кулминацията и развръзката, до войната между съществата и до мирът помежду им. Ако това изобщо може да се нарече така. И в никакъв случай не бива да се пропуска двойната игра на някои герои, предателствата и това, че една от дъщерите на Графът има зад гърба си нинджи-помощници...Не бива да се пропуска и присъствието на една Наследница, която трябва да поеме трона и да властва над Здрача, и която е още твърде малка и...хм, неориентирана, за да стори каквото и да е. 

И по принцип обичам да обръщам внимание на всички герои, само че още в "Наследницата" те са прекалено много и толкова различни, че е невъзможно да ги обхвана. Само ще спомена, че Витория, настоящата кралица си е кралица в пълния смисъл на думата, но пък можеше и повече.

Бързо минавам на следващата книга, която разширява вампирския свят още повече и повече и вкарва допълнителни дилеми за Витория, оплита още повече сложни сюжети около многобройните герои (тук вече се появяват русалките) и в даден момент ми се стори, че развръзката е невъзможна. Именно в "Дългът" (Монт, 2015) има повече драма, повече напрежение и разгръщане на героите, повече възможности за преоткриване на позициите им и представяне на способностите им...и защото, както споменах по-нагоре, те се на съвършени, а са изтъкани от съвсем нормални емоции, затова и втората книга от поредицата носи по-силен емоционален зариад и реално погледнато ми хареса с една идея повече от първата, която е като вид запознанство с основните действащи персони. Във втората останах с впечатление за повече сражения, за повече конфликти, повече действие и описателност на действието, защото всеки един детайл е от значение. 

И ако до сега сблъсъкът беше между две полу-сестри, между една раса срещу друга, един вид спрямо друг, ако във втората книга се изправиха две млади души, съперничещи си за това кой е наследникът и кой е трябвало да е наследникът - малката сестра или големият брат, то в третата книга - "Изкуплението" (Монт, 2017) -  позицията на врагът се заема от един друг потомък, който е стоят и наблюдавал, така да се каже, от сенките и който е решил, че е време да постави света в краката си с лудост и жестокост. 

Потомците на Дракула са безмилостни, коварни, силни и луди, жадуващи за властта и за трона. Някои са признали Витория, други все още я признават, въпреки че на престола е младата й наследница, но новият, жадуващ за властта поставя всички в неизгодно положение. Защото той е синът!

Така самодивите и русалките са в безизходица, както и върколаците, нинджите пък следват това, за което са обучени и което им е наредено първоначално, въпреки че има някои, които прекрачват границата на ограниченията си, заради чувствата си...И все пак синът се изправя срещу всички! А бившата кралица е някъде...кой знае къде. Всъщност някой знае и това вмъква една много очарователна нотка на сюжета, по-готина дори от русалките и самодивите (защото, ако някой не знае, аз обожавам самодивите като митични създания, но има нещо, което обичам повече дори). Драконът. Той се пробужда и се надига, и той връща едната кралица при другата. Той е онзи, на когото трябва да разчитат, той е...ама айде да не издавам повече, нали? Важното е, че драконите можели да са интересни и забавни. не знам защо, но този конкретно ми е много симпатичен, почти колкото Стивън и Филип, почти колкото...в действителност има толкова много герои, които оставят следа в четящия. Не са един или двама, които могат да станат любими, не са и шепа онези, които могат да дразнят по някакъв начин, но всички, всеки един си заслужава позицията, ролята, мястото и последствията. А последствия много има и за всеки.

Но конкретно за дракона и неговата роля, о, това е нещо чудесно, нещо много силно обвързано с Витория и изобщо с целия й смахнат и толкова сбъркан род, с всичките, които я следват и подкрепят и онези, които са против нея. 

И в крайна сметка всичко е свързано по един необикновен и много вълнуващ начин, така че реалността, мистиката, митологията и древността, проклятията, демони и нефилими, пророчества и още и още, и още да се скупчат на едно място и така да се втъкаят в една сюжетна линия, че на човек да му се иска да си направи карти или някакъв тип родословни дървета, та да може да се ориентира по-добре, за да може максимално да се наслади на цялата история.

Гери Йо е една много чудновата писателка, избрала да създаде един много странен свят на сред реалния свят и да постави в трите си романчета всевъзможни същества, за които никога не бих предполагала, че е възможно да се съчетаят така добре и да си паснат, все едно съществуват, за да бъдат във всяка една история заедно.

В действителност книгите са изключително интересни и занимателни, показват всичките възможни добри и лоши страни на героите, описанието е ясно, пък и няма някакви сложни, объркани и трудно конструирани изречения или обяснения, заради което да се налага да се препрочита едно нещо по няколко пъти. Трябва само въображение, макар че на мен ми липсваха малко повечко описания на външния вид на някои герои, на местностите, на израженията върху лицата им, но пък за книжки с такъв обем и в този джобен формат, са си чуднички. 

Смятам че поредицата е подходяща за иънг адълт аудиторията, може би дори за малко по-малки тейн-читатели, пък и за по-големи, защото ако я бях прочела преди едно седем-осем години, определено щях да я обичам повече от...хм, "Вампирски целувки" например, "Академия за вампири" или пък "Истинска кръв" ("Здрач" го пропускам умишлено, защото изобщо не харесвам книгите от поредицата)...и спирам до тук с тези заглавия, че започвам да се чудя какво ли точно в тях съм харесвала...Но както и да е. 
"Кралицата на здрача" е една много добре изградена и поредица, с много разнообразни герои, с много емоция, с много действие. Е, има си и кусури, например малкият обем, но се преживява, все пак са книжки, които се побират в джоба на жилетката ми и това е някак много сладурско. Гергана пише много приятно и леко, диалозите са си досущ като диалози в обикновената реч, без претрупвания, без прехвалвания. Така че ако случайно някой читател се замисли за някое от споменатите от мен заглавия няколко реда по-горе, нека първо се обърне към Гери Йо и нейните вампирски книжки. Пък и имаме една много разпообразна разходка между Стария контитент и Азия, много разнообразно комбиниране на култури и...даже един Спас, но той е много особен герой и е запазен за  третата книга.
А аз лично харесвам тези три книжки, защото обичам Япония, обичам самодивите, обичам драконите, обичам бойните изкуства, обичам и вампирите!


И като за финал - Честита четвърта годишнита, вампирска майсторке на меча!

С това мисля, че седмичното Blog hop! (подскок от блог на блог) приключи. Всички останали публикации от тази седмица, посветени на това събитие около "Кралицата на здрача" може да проследите една по една:

Martis' writing с Първо впечатление за поредицата...
Asya's Adventures ORL  и Интервю с авторката
Имаме си и тест към поредицата за това на кой персонаж отговаряме ^^
Wanderbook  с Ревю на "Дългът"
Книжен Петър с Ревю на "Наследницата" 
Книжни Криле с Ревю на цялята поредица (които ме спасиха, защото бях за публичен разстрел) 

Коментари

translate