Весела Фламбурари размахва магическа пръчка из "Горната земя" (Ателие за българска детска литература)

От
За нетърпеливите да видят нови постове с ревюта на книги - скоро, скоро, - този пост е посветен на нещо повече от книги...

Точно преди седмица, в събота, в едно уютно местенце в София, около Столична библиотека, се събрахме книжни блогъри и влогъри от Варна, Пловдив, Перник и София, поканени официално от едно приказно име в българската литература за деца - Весела Фламбурари!

Поводът беше новото издателство, което се "роди" под крилото на Весела, заедно с Катя Кирилова. 



"Ателие за българска детска литература "Горната земя" даде началото си с първата си книга за деца - "Съкровище, пищови и Южни морета" от писателят Калоян Захариев, едно много красиво издание, с приключенска корица и то точно в любимият ми детски жанр - пиратският!
Весела събра на едно място сладурите от "Четат ли двама" - Алекс и Райс, едната половинка от дуото на Bookadore - Сашо, Теми от Writing is fun, Кики от A Court of Books and Magic, Рали от RoseRed's world Blog и майсторката в препоръките на книги - Милена от "Софтпрес".

Беше една чудесна среща, запомнящи се забавни моменти и много, много разговори за книги в обкръжението на книжни души (поне добре, че Теми, Рали и Кики ме намериха, преди твърде много да съм се загубила...) и е много важен фактът, че най-сетне се запознах с Теми, Сашо и Кики на живо ^_^

Благодаря за поканата и желая на Весела и Катя, и цялата дружина зад "Горната земя" (Upper earth books) изключително много успехи в начинанията, порой от детски книги, съвременни и пленителни, които да поведат децата в магията на съвремената българска литература...защото родната ни литература се нуждае от тази сила, бълваща от децата.

 
И да не пропуснем с Мистър Котарак да споменем трите книжки на Весела, посветени на прекрасната малка магьсоница Мина и нейните приключения. 


Вещичките си се надушваме и си се обичаме! 📖❤️


Коментари

Публикуване на коментар

translate

Популярни публикации от този блог

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

От
Изображение
Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов , 25.VIII.1872 г. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов , писано през март или април 1868 г. Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“ Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово , 16.I.1872 г. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско) , 12.XII.1872 г. Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Ка...
Прочети още »

За Любовта... / есе /

От
Какво всъщност представлява любовта..? Дали тя е просто чувство, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е причината, поради която можеш да кажеш „Аз съм влюбен”? Не мисля, че това са строго определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си: Начинът, по който се държиш с даден човек, по който го гледаш и си мислиш „Боже, какви красиви очи има!” ето това са малкото ситуаций, в които можеш да разбереш, че си влюбен. Истината е, че всеки се нуждае от разбирането на другите, от внимание и признаване на собствената му индивидуалност като значимост. Един от начините, по които личността свободно се изявява и утвърждава себе си, докато твори отношения и признава значението и на другия, е Любовта. Всеки индивид носи своята уникалност, която често кара хората да се дистанцират поради различията си, но това, което обединява всички, е нуждата да бъдеш обичан. Една древна индуска легенда разказва за отношенията между мъжът и жената, за ...
Прочети още »

Какво е да си блогър... { един поглед над нещата }

От
Изображение
~ До скоро не бях особено запозната с хаштаговете, макар че от време на време ползвах по някой, просто за разнообразие или по-скоро за да насоча себе си в един момент, така че да се ориентирам и да открия това, от което имам нужда - било то във Facebook или Twitter (още не съм ги пробвала в Google+, но и това ще се промени скоро). Инициативата на хатаговете нараства, особено благодарение на фейсбук групата на Ади - Всички български блогъри на едно място , от където аз лично съм особено очарована, защото откривам нови  и нови страници, в които се помещават от интересни по-интересни "работи", всички поучителни и идейни постове. И докато човек следи блоговере, блогърите изобщо, разбира каква общност представляват те...не, представляваме ние е по-правилното. В този случай инициативата започна от този таг - #‎ my5blogs‬ ( Пет любими блога? Как? ) , през който вече преминаха мнозина и събраха в една тема своите мъчителни пет любими блога (а някои дори лекичко нарушиха правил...
Прочети още »