Рядка розова новела

"Ангел" или "Ангел на греха". Джоана Линдзи. 1992.

Не съм такъв тип читател и изобщо такъв тип човек, който обича да чете за лигави романтики и да си прави труда изобщо да преживява с драмите на героите. Но се случва, да, случва се, колкото и да  е рядко - поне веднъж в годината да подхвана някоя такава книжка и просто от любопитство да се зачета и да се получи така, че да изчета цялата тази "розова драма" за по-кратко време, от колкото чета фантастиките и фентъзитата (пък да не говорим за писането). Но както и да е. Просто се случва, какво да се прави иначе, и аз изчитам подобен любовен...или иначе казано - романтичен роман.

Историята се върти около опарничевата Каси Стюарт. Млада дама, изкусен стрелец, богата, достатъчно самоуверена и нахална за да се оправя с всичко сама. Или по-скоро да си бута носа, където не й е работата и така да си навлича постоянно неприятности, заради които все някой трябва да я измъква и оправдава. Но тя продължава и не признава грешката си, защото има свое мнение и гледна точка и иска да разкрие това пред всички, събирайки на едно място и техните възгледи. И винаги, абсолютно винаги си има проблеми заради това. А всички й повтарят да спре или поне да бъде по-внимателна. Невъзможно.
Поне докато не попада в такава ситуация, в следствие на която не просто, че ще пострада тя, ами и баща й, и цялото му ранчо, защото Каси застава по средата на семейна вражда, опитвайки се да оправи нещата като сватоса момичето на едните и момчето на другите. Защо изводът на семейните вражди в подобни истории винаги е, че всичко ще е наред ако децата се задомят...взаимно?! Не знам, но пък моментът си го бива. Каси всъщност е доста интересен персонаж, за възрастта си (мисля двайсетина годишна), а и за потеклото си - все пак е богата щерка, а домашният й любимец е една интересна котка. И да, по този повод, когато за първи път срещнах споменаването на котката, си помислих, че е някаква черна и пухкава...персийка? Но когато това същество, да, именно същество уплаши кон, така както се плаши дявол от тамян, първата ми мисъл беше "Каква, по дяволите, е тази котка?" и бързо ми стана ясно каква. Още в следващото изречение. Мерибел е една много интересна черна котка, от която дори най-известният стрелец от този край на страната. Всъщност най-известният стрелец навсякъде. Ейнджъл. Човек без минало или някакво планирано бъдеще, човек с два револвера и буен кон, с жълта мушама, която го отличава навсякъде където отиде и...естествено - външност като на излязъл от секс-списание манекен. Естествено казвам, понеже в тези романи всичките мъже са именно такива. Така че образът му до някъде е доста...не-оригинален. Но е важен какъв е нравът му, какъв е характерът и лоялността му.
Срещата на Ейнджъл с Каси е същинска експлозия. Още преди да научат имената си, те започват да спорят и да си държат тон, а дамата е готова да застреля страшилището на Дивия запад - стрелецът, който не  пропуска и от когото всеки, познаващ го се бои. Е, само ако преди това черната котка не го изяде...или не изяде коня му.

И както във всяка една такава история, противоположностите се привлича. По доста забавен начин дори, но все пак. Тя го обиква, но не може да му сподели чувствата си, от друга страна и той я обиква, обаче историята е същата. Банално. Докато злобните семейства, които заплашват да унищожат дома на баща й не се намесват. По-точно едното семейство - старецът, бащата, принуждава Каси и Ейнджъл да се оженят по бързата процедура, за има-няма десет минути и с порени пушки в главите. И тези двама наши главни герои просто се примиряват със съдбата си, с умисъла да анулират брака си. Само да не се беше появила майката на Каси, екстравагантната и още по-бурна по нрав Катрин, жена със собствено имение и слон за домашен любимец. Тази жена може би е дори по-добър стрелец и от Ейнджъл, а и оставя особено голямо впечатление - виждайки я в един момент облечена в елегантна френска рокля със сатен и коприна, а в следващия с каубойски ботуши, широка риза и кожен панталон, държаща поръчков колт срещу главата на стрелеца, чиято единствена задача била да пази Каси и евентуално да помогне в решаването на проблема, застрашаващ опожаряването на бащината къща.
И Ейнджъл си има своите драми обаче, не можем да го пропуснем. Той е отвлечен от индианец, отгледан по много особен и мизерен начин, но превърнал се в наемник, чието име се е прославило навсякъде. А той всъщност е син на емигрантка, омъжена за мъж във високите слоеве на йерархията и си има няколко братя и сестри. Благодарение на Каси и един частен детектив и неговата история се разкрива, както и причината за враждата на онези две семейства. Забавно беше как Ейнджъл привиква Каси в хамбара, само за да й демонстрира колко буквално приема всяка казана от нея дума, а именно - затваря всичките членове на семействата, завързани и по "долни гащи", в реалния смисъл на думата (има си и комични моменти, трябва да отбележа!) И се оказва, че историята е доста подобна - същият онзи старец, на младини е принудил момичето, което обича да се омъжи за свой слуга, заради ревност. Ех, тази пуста ревност! Глави запалва...
По подобен начин всъщност Каси успява да помири и своите родители, които от двайсет години не са си проговорили, а десет години преди това са живеели заедно и сякаш дори не са се познавали. Малко психологически неадекватно, но няма значение, нали трябва да има драма-драма-драма! Затварят и тях в хамбара за една нощ, пък на сутринта...е, това какво е ставало в хамбара си остава тяхна работа, по думите на майка Катрин. Която Катрин в следствие се съгласява с решението на дъщеря си и Каси остава омъжена за убиеца Ейнджъл, че дори си спретват и една официална сватба...

Като сюжет определено не е нищо особено, но разгръщането на персонажите, това ми хареса. Пък и нали съм човек, който чете доста често заради самия автор, не толкова заради книгата, така че мога да поставя Джоана Линдзи на едно стъпало под Нора Робъртс. Защото Нора си ми остава любимка със своята трилогия "Кръгът".



Ако трябва да дам оценка за "Ангелът" - 3 или 3,5 от 5.



А сега някак си ми се чете "Вината в нашите звезди", но ще си я взема, когато приключа с "Младият Шерлок Холмс" и напиша ревю и за него, и за "Буреносен фронт" от "Досиетата на Дрезден".

Коментари

translate