Едно малко село се пробужда с нов плам за сбора „Земляческа среща“ и Фестивал на традиционната везба и плетиво „Магична Красота“
Събори (или сборове) и празници на населеното място има всяко село и град в България, но големите и популярни фестивали на народното творчество, с годините се превръщат в притегателен център и за много чужденци.
Село Мурено съществува на тази земя от дълбоката древност. Доказателство за това са ценните антични останки в местността Побит камък, известен като светилище, оброк или менхир, и е все още с неизяснено предназначение. Предполага се от учени, че паметникът е езически и датира от по-древни времена, но впоследствие е преосмислен като християнски и донесен от друго място на сегашната му локация. Върху обекта е изрязан християнски кръст. Побитият камък е много добре запазен и в добро състояние.
През Античността под древния паметник е била изградена сграда, построена от ломен камък и тухли с хоросанова спойка, върху която е изграден християнски храм, до който впоследствие през Средновековието е поставен побитият камък.
През средните векове е и времето, в което село Мурено е вписано в стари списъци, от около 1576 г. А за съществуването на селото през късното средновековие са вид доказателство останките от църквата при Войнска махала.
В миналото събор в селото се е правел заедно с курбана на селото през месец октомври до черквата „Св. Иван Рилски“, вероятно съвпадайки с празникът на Перник на 19 октомври. Така тези дълбоки традиции са били обвързани с църковния празник на светецът Иван Рилски. А черквата е построена през 1907 година по инициатива на муренските миньори, което е уникален момент от местната история. Те са знаели, че нейния патрон Св. Иван Рилски, ще закриля и тях, и родното им село. На всеки 13 - 15 юни тук са се правели и партизански събори, като датите са се разминавали със седмица от сборовете в съседното село - Елов дол.
Старите празници на село Мурено са живи и в ХХI век. За да се пробуди усещането на старите традиции на 15 юни ще се състои сбор "Земляческа среща" и Фестивал на традиционната везба и плетиво „Магична Красота“, ще се усети неземната красота на това райско кътче, което колкото и малко да е сега, не е забравено и ще остане вековно.
На края на целият този текст ще добавя и програмата на сбора и фестивала, такива каквито организаторите са планували, така че можете направо да дръпнете до долу (където ще бъдат представени и участниците).
Тази програма е само нагледно богата и колоритна, изпълнена с ритъм на народна музика и танци, с ръкоделия и представяния на книги, на истории, на творби - коя от коя по-разнообразни и свързващи духа на публиката с традицията и културата. И не пиша тези редов просто така, а много добре знам какво ще видя, и нямам търпение да го видя - носии, везани карета и кърпи, шевици, накити, традиционна подредба на стара българска стая - с килимите и чергите си, с покривките, столетата и кошовете с вълна, прежда и плетива...Но! Стига толкова, на 15 юни цялата пъстрота, много по-обширна и паметна, от колкото едни някакви си думи, може да бъде пред очите на всеки гост.
Село Мурено, центъра, Нарочно читалище "Н.Й. Вапцаров-1949".
"Културата и традицията са основни феномени на нашата цивилизация. Култура е всеки конкретен начин за подреждане на отношенията между „диво“ и „питомно“ във всяко конкретно време, място и общество, включително и в отделния човек, това е начин по който човекът „опитомява“ света и себе си. Традицията пък е познанието което родово се предава през поколенията. Ако тръгнем от съвпаденията на мотиви в традиционната везба, би трябвало, по някакъв начин, да бъде свързано с древните времена от епохата на неолитната култура, това е периода, когато се опитомяват растения и животни и се появяват селските земеделско-животовъдни общности. Съществуват също връзки които са още по-ранни и дълбоки още от средата и края на каменната епоха. Традиционната култура на селската община се основава върху идеята, че всичко в живота на човека трябва да бъде изцяло подчинено на постоянен ред, който да поддържа хармонията. Този ред се осъществява чрез обредния характер на живота, чрез разпростиране на обредността върху всички човешки дейности и превръщането на целия живот в непрекъснато, лично или колективно, свещенодействие Традиционна е тази култура, в която животът остава свързан със своите (трансцедентални и свещени) митични корени. Така животът на селската община непрекъснато се подновява, като преживява обредно акта на първоначалното творение. Животът на хората е подчинен на установен от традицията постоянен ред и това поражда ритуалност на всекидневието и цялостна система от обреди. Обредът е съответствие на живота с реда. В него няма място за индивидуална инициатива. Основният принцип за осмислянето на света в традиционната култура е аналогията. Светът се вижда като верига от съответствия, и поради това – като хармония и всеобща взаимосвързаност. Така явленията се оказват резултат от първоначалното единство – и начин на съществуване на това единство. Този тип мислене е синтетичен, за разлика от аналитичното мислене, характерно за „модерната“ култура. . Символите са не толкова идеи, колкото начин за синтетично представяне на съвкуп- ност от идеи, които всеки може да постигне според гледната си точка и собственото интелектуално ниво. Символите в Шевиците винаги имат множество смисли, защото носят принципа за намиране на възможните аналогии между различни идеи или явления. По този начин те служат както за „хоризонтална“ връзка между различни явления, така и за „вертикална“ връзка между нивата при осмислянето на света. Именно поради това символите могат да изразят много повече смисъл от дискурсивното и аналитично мислене чрез думи Чрез символа реалността от едно ниво може да бъде представена на друго ниво. Красотата и естетиката на традиционнат везба и плетиво се основават именно на тези хармонични закони, които хронологично отиват извън времето и ние не можем да им предадем друг смисъл освен космологичен. Днес когато технологите навилзат в обществото ни и индивидланият процес започва да скрива и размива тези древни принципи се опитваме хем да припомним, хем да запазим автентичното начало, хем да оценим истинската естетика и стойност на шевицата и да представим на широката публика една уникална неземна красота."
Идеята на фестивала и сбора като две открояващи се събития не е насочена само към традиционното старо поколение. Приоритети на организаторите Поло Оконе, Цветана Манова, Юлия Боева и Маргарита Георгиева е да се запознае младата и градска публика с тази древна култура и да бъдат въвлечени активно в живота и естетиката на това битие. Голяма радост за организаторите ще бъде да открият млади хора, които един ден ще станат везбо-майстори!
Историята на Мурено все още е мътна и неясна, първите поселки (бел.ред. селища) са се наричали „Селище“ или „Селищен Дол“ разположени между Пещерата и извора (Изворо, както е известна местността с чешмата). Пояснявам, че тази местност е различна от "Побит камък", намираща се в срещуположната посока под пещерите.
С подкрепата на кметството на село Мурено и Община Земен.
Програма на фестивала:
11:00 - Откриване и представяне на всички участници.
11:30 - Откриване с песен „Пуста Младост“ акапелно с Мария Велкова и фолклорна трупа „Седмошареница“.
* Следва, седененка на Бабите с плетиво и на сладки приказки. Демонстрация и битова сцена заедно с "Клабучка китка".
12:00 - Мадлен Божилова, представяне на Kюстендилската носия и демонстрация как се изработва.
12:20 - Музикална-артистична част, песен и сцена от репертоара на „Седмощареница“.
12:30 - Юлия Боева ще представи нейните книги за шевицата.
12:45 - Везбо-Работилница, публиката ще бъде поканена да плете и шие на подготвени материали.
13:00 - Елица Димова, естетика и магия в символиката на шевицата, демонстрация и ритуал.
13:15 - Среща с фолклорна трупа „Седмошареница“, колаборация с останалите артисти и песни от репертоара им.
13:30 - Иван Тренев за Етнографията в България.
14:00 - Музикална-артистична част с голямо хоро.
14:30 - Край на фестивала.
Съборът ще продължи от 16:00 ч. със забавна и празнична програма.
Оркестър „Мартин Борисов бенд“ с ръководител Мартин Борисов и солистка Боряна Василева, Народна Музика от всички фолклорни области.
В 18:00 ч. ще се включат:
Тф “Шарения”
Танцова формация "ШарениЯ" е създадена през август 2021 година като любителска формация. Сформирана е от танцьори от различни танцови школи, различни по възраст, но с една обща цел - съхранение, опазване и популяризиране на българските танци, традиции и фолклор. Поводът на създаване на групата е участие в международен проект за трансгранично сътрудничество и културен обмен между България и Сърбия още през 2020г. След края на проекта - през лятото на 2021г. групата продължава дейността си под името ТФ "ШарениЯ" към НЧ "Светлина - 1932г." с. Сопица с художествен ръководител Кристиян Ивайлов.
21:00 - Край на Събора, организатори - Цветелина Савева и Поло Оконе.
Участници:
1. Еглика Стефанова (Перник)
2. Мадлен Божилова (Кюстендил)
3. Ателие „Везба“, Маргарита Георгиева (София)
4. Мария Велкова (музикална група, открива с „Пуста младост“)
5. Иван Тренев (презентация на Герорги Раковски и етнографията, София)
6. Юлия Боева (перзентация на книги за шевицата, София)
7. Райна Хаджиева (Земен)
8. Тони Стефанов (Пещера)
9. Виолета Зарева (Мурено)
10. Бисер Стоев (Мурено)
11. Валя Велкова (Мурено)
12. НЧ Раница (Перник)
13. НЧ „Светлина“ (Сопица, Брезник)
14. НЧ „Чичо стоян“, (Дивотино)
15. Елена Димитрова , фолклорна трупа „Седмошарица“
16. Боряна Руменова, питка и захарна шевица (Мурено)
17. Йорданка Танева (Еловдол)
18. НЧ „Светлина-29“ (Еловдол)
19. НЧ „Нови Хоризонти-2009“ (Перник)
20. Елица Димова (София)
21. Атанаска Димитрова (Мурено)
22. Група за автентичен фолклор "Клабучка китка". (Пещера)
23. Тони Стефанов, традиционни гоздби (Пещера)
24. Виктория Иванова (Мурено)
25. Лилияна Пенчева (Еловдол)
Коментари
Публикуване на коментар