Борбата със себе си, справедливостта и предателството - Новата екранизация на "Граф Монте Кристо" по романа на Александър Дюма

 Повечето хора се влюбват в книги, чиито сюжет по един или друг начин наподобява техния живот или откриват себе си сред героите вътре. Аз нямам нищо общо с нито една частица от този роман, но изпитвам такъв афинитет към него, че потръпвам само при мисълта, за който и да е момент от развоя на сюжета.

Това беше книгата, тоест двете книги, които прочетох за 24 часа, почти без да правя нищо друго, освен това, вълнувах се, разсмивах се, ядосвах се, плаках. И остана следа. 

Толкова обичам този роман, сериалът, всичките филми, анимираните версии дори, че мога да говоря с часове...часове.

Затова пък се надявам все повече хора да отидат и да гледат тази нова екранизация по сценарий на  Александър дьо ла Пателиер, Матийо Делапорт, като и режисурата е тяхна.  Трябва да отбележа, че като режисьори са много силно дуо. Филмът е френски, между другото, не е американска, холивудска касичка. И французите са се справили повече от прекрасно - с декори, с костюми, с изграждане на цялата визия през 19 век - корабоплаването, вечерните събирания, комарджийските игри и цялостното надиграване кой е по-хитър от другия и кой колко по-влиятелни хора познава. 

Заради тази игра на влияние и устрем към върха, един млад мореплавател е натопен и затворен за 14 години в затвора Иф, който съществува и до днес и е остров-музей, а във филма представянето му е реалистично до степен да ти потреперат костите, когато надзирателите минават и дрънчат по капаците на килиите, питайки кой е жив. Да, питат "Жив ли си?", защото килиите са дълбоки дупки, от които няма излизане, а влизането е само със спускане на въже.

Пиер Нине изиграва ролята на Едмон Дантес - младият, човечен и добросъвестен моряк, - впечатляващо, а още по-впечатляващо влиза в образа на граф Монте Кристо, в образа на свещеника, в образа на търговеца, на вестникаря, на...защото Монте Кристо е личност с много лица, изградени с годините, така че да се изправя очи в очи с онези, на които ще донесе справедливост.

Не съм запозната с френското кино, но според техните медии, филмът е събрал звезден екип - най-добрите сред най-добрите френски актьори. И им личи. 

Харесах и женските роли, типично майчински образи, неспособни да прикрият дори искрица вълнение, що се отнася до децата им, дори тези, които никога не са виждали, смятайки ги за загубени.

Не харесах единствено образа на Хаиде. Това не е онази млада, невинна Хаиде от романа, принцесата, която остава с графа, защото без него не би могла да съществува, защото го обича като брат, като баща, като съпруг. Хаиде, в която графът открива нов смисъл за съществуването си, след като е приключил със своето отмъщение и вече нищо няма значение.  Готов е да понесе, каквото и наказание от бога да му се полага. Но не получава желаната отплата, а такава, за каквато дори не е мечтал...

Това е приключенска история, една философска въртележка, обхващаща темите за надеждата, справедливостта, възмездието, милостта, прошката.

Филмът оставя вкус за самота и самоизолиране, а щастливата точка е отместена другаде, докато в романа тази точка е поставена върху най-близките на графа, онези, които той е открил последните години, които са били негови поданици, но постепенно се превръщат в приятели, толкова верни и толкова близки, не като онези, предали го преди повече от двайсет години.

А дали щастието щастието достига и него - е, от филма няма да се разбере, но от романа със сигурност.

И все пак това е най-добрата екранизация последните години, не само на "Граф Монте Кристо", но на който и да е друг роман. Продукцията носи вълненията, емоциите, яростта, тъгата, удоволствието от всеки един момент от тези почти три чака екранно време.