"За литературата" - Умберто Еко

Първата ми среща с Умберто Еко беше в "Как се пише дипломна работа", когато писах първата си дипломна работа, но в крайна сметка се явих на държавен изпит и избрах именно тема по литература. За втората ми дипломна работа, неговите есета не ми бяха необходими, но и след "Името на розата", Умберто Еко ми се струваше твърде философски автор, твърде описателен, дори повече от любимите ми Гогол и неговият Плюшкин. Но все пак избрах "За литературата" (БАРД, 2015) именно заради литературните теми, а и защото смятам, че една такава книга трябва да има във всеки дом и да бъде ползвана от всеки ученик, кандидат-студент или изобщо от студент...така де, в този ред на мисли колекцията от есета на Еко е едно мъничко съкровище, което може да бъде от полза по всяко време, ставайки на въпрос нещо за литературата.

Няма да коментирам всяка тема по отделно, а само ще вмъкна, че всяко едно есе отразява колко силна е страстта на автора съм литературата и с какво внимание той  е подбрал темите, изпипал ги е и е описал всичко, което е сметнал за нужно и полезно, а и от личен опит. Жалко само, че има цитирани произведения, които ги няма преведени на български, но да се надяваме това някой ден да се поправи и книгата да има цялостната полза от себе си.

Първото есе е лекция, четена на Фестивала на писателите в Мантуа през септември 2000 г. и се отнася до функциите на литературата. Това е и най-лесният за смилане текст от сборника, езикът е много по-лек и приятен, не задълбава чак толкова, както в другите теми и отваря очите на читателя си за предстоящите разисквания по различни въпроси във всяка една отделна глава.

Има един интересен прочит на "Рай" от Комедията на Данте Алигери, едно есе, което ако някой ден реша да се захвана с преподаване на литература, т.е. да избягам от малките дечица, с които работя от няколко години, то това есе определено ще е едно от основните, с които ще работя в часовете, в които се изучава Комедията.

"Портретът на художника като млад" (петото есе в сборника, което е на латински, но давам превода) ми беше една от най-интересните глави.
Умберто Еко обръща много обстойно внимание на манифеста, на парадоксите и афоризмите в определени произведения. Уайлд изглежда му е много на сърце, така да се каже, а ми допаднаха и възгледите върху някои части от "Хамлет", макар и само за малко.

Споменава се Орфей, Борхес, Енциклопедия Британика и няколко възгледа за "Дон Кихот", все имена и заглавия, които по един или друг начин са безценни за литературата, а Еко е успял да отдели внимание на всяко едно от тях, и за страха от влиянието...В другите есета се срещаме с Пруст, Бодлер, Стендал, като върху Пруст набляга основно в темата "За стила". 

Еко не е пропуснал Аристотел и Цицерон, както и подробно, но много внимателно представяне на няколко техники в литературата или по-точно за пространството на думите (денотация; подробно описание; изброяване; натрупване) и точно в тази част от сборника е много интересно как са представени чуждите текстове с превод на български, за да може сравненията да станат по-лесно и внимателно. А и бележките под линия са в голяма полза.

"Интелектуална ирония и нива на четене" е също една много интригуваща тема, която си заслужава дори по-обстойно обсъждане и разглеждане, а не просто едно есе, но авторът ни предоставя достатъчно, особено с онзи въпрос - Може ли да се чете "Божествена комедия", ако не се разбира аналогичното й послание? - спомням си, че подобна тема "дъвкахме" и "предъвкахме" в университета преди няколко години, но така и никой от колегите-студенти не стигна до отговор за себе си дали наистина разбира Комедията. Често казано иронията, насочена към автора, а не към текста беше най-осезаема.

В предпоследното есе пак можем да се върнем на първа тема, така че редом със силата на неистината да обходим пак функциите на литературата. А последната глава, естествено, е любимата ми, защото Умберто Еко разказва за себе си, за това какъв писател е...бил, какъв е сега и как всичко е започнало. Докато четях, ред поред и от тук, от там, намирах по нещо сходно с моите литературни издевателства - започваш нещо, повлияно от определена илюстрация, а след няколко глави, написаното отива по дяволите, пък и жанрът му е неопределим. Такъв бил случаят за Умберто Еко и някак след като прочетох това последно негово есе...стана ми по-приятно, по-близко. може би ще препрочета "Името на розата" скоро и ще погледна на автора с по-различно око, имайки предвид как той описва начина, по който пише.

• - Началото отдавна
• - Есеистът и разказвачът
• - От къде се тръгва?
• - Преди всичко да се създаде свят
• - От света към стила
• - Изключението на "Баудолино"
• - Ограниченията и времето
• - Как пиша
• - Компютърът и писането
• - Радостта и тъгата
• - Писателят и читателят

Подозирам, че направих един малко по-обстоен поглед върху книгата, от колкото исках, но беше удоволствие да я прочета и да пиша ревюто.

___________________________________________________________

Още за книгата може да прочетете в "Изумен" ,  "На по книга, две"