~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-02-14

Вълшебницата - Весела Фламбурари омагьосва в приключението на Мина и бялата стъкленица

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png ''Ако те нарекат "дървен философ" или "хвърчаща в облаците фантазьорка", това си е цяло щастие, защото същите тези хора твърде лесно стигат до крайности и могат да те обвинят дори в лъжа!''

Скоро срещнах едно много хубаво изказване - рано или късно ще станеш толкова голям, че ще започнеш отново да четеш приказки. (и те много, много, много ще ти харесват!)   

Чудеса се случват около чудновати деца, а Весела Фламбурари изглежда най-добре разбира именно тези чудновати деца. 

В "Мина, магиите и бялата стъкленица" (MBG Books, 2015), читателят попада в една магическа приказка, колкото побираща в себе си мистерията и вълшебството на родното, българското, толкова и отличаваща се със световна магичност. 

Първият път, когато я видях - Весела Фламбурари - на един Коледен Панаир на книгата, тя седеше така и четеше началото за Мина и магиите, и имаше слушатели около себе си. По същия начин...И аз с въодушевление седнах до нея, за да послушам малко от нейната вълшебна книга...

Запознаваме се с малката Мина, едно необикновено момиченце, което учи в училище за надарени деца, но тя е притежателка на една много специфична дарба - тя улавя думите във въздуха и създава истории от тях, пресъздава приказките и легендите, които се носят по въздуха и никой не чува, не вижда, не знае. Но Мина не е само малка разказвачка на истории, тя живее в училището "Седемте музи" и е една непоправима калпазанка и именно вървейки от беля на беля тя се среща с двамата си бъдещи най-добри приятели - близнаците Китан и Янил (много, много харесвам тези имена на двамата герои, пък и самите герои!)

И когато Мина им разказва история, от тези, които улавя около себе си, за да им докаже достоверността на думите си, ги повежда със себе си в едно приключение, в което се оказва, че и тримата имат много важна роля. Те напускат познатия им свят, погълнати от магия, която ги отвежда на едно невъобразимо и още по-магическо място, от това, което дори приказките могат да опишат. В един дворец, в едно училище, където надарените не са просто деца с таланти, а надарени деца с магически умения.

По време на пътуването и приключенията из Горната земя, тримата герои намират другари и съмишленици в задачата си - човечето кестен Кастин, жрецът Мали Тагете, слепия Ренко и сестра му Вербена (все страхотни стари български имена). Те научават за Рождената магия и какво представлява Клонката на съдбата,, която носи Мина. 

Разбира се не може и без лошите герои - черчовеците и техния господар - Нищото, съществото, завладяло Горната земя и притежател на Черната стъкленица. А Бялата е загубена?

И това е съвсем миниатурен, мимолетен поглед над съдържанието и историята от първата книга на Весела. Героите са толкова уникални, толкова несравними, така че всеки печели симпатиите с някакво свое качество, със свой си чар, дори и двете момчета - Китан и Янил, които още в началото става ясно какви са. А именно внучета на циганка с гадателски заложби, а те от своя страна са с необикновени музикални умения, без чиято музика Мина не може да разказва своите истории от уловени думи така, както трябва. Затова те се превръщат в идеалното трио - златокоската с Клонката на съдбата и двете мургави хлапета с хитроумни усмивки, готови да се впуснат във всяко приключение и през всято премеждие за каузата си.

Приключението в книгата е толкова за деца, колкото и за възрастни, изчита се...не, не - поглъща се на един дъх и дори ти се иска на края да познаваш лично и Мина, и близнаците, и гестенчето Кастин, Ренко, Върбина, че дори и воинът-грижовен татко Бран. Всеки един има голяма роля за Горната земя, всеки един крие нещо за себе си, но постепенно тайните се разкриват и обикновените привидно стават напълно необикновени.

Весела Фламбурари е истинска майсторка на приказката, но такава, съвременна и примесена с древна мистичност, пише изключително увлекателно и приятно, леко и забавно, а напрегнатите моменти в историята са изпълнени с толкова много чувство, че чак докато чете човек може да се притесни за героите. 

Но в крайна сметка всичко си идва на мястото, е, освен че някои герои се оказват затворени в свят, който не познават, но..магията още си е с тях, тя винаги ще бъде с тях, може би дори и в омагьосаните телефончета, които близнаците носят със себе си.

Книгата носи някакво вълнение, доставя искрено удоволствие и привързаност към малките герои. Всяка страница е емоция и усмивка, шегите им, закачките, че дори и споровете правят героите все по-близки и по-близки. А може би и защото познавам Весела Фламбурари и самата мисъл за нейното обаяние придава на книгата й още повече блясък...

Втората книга ще покаже на къде отива магията. Съвсем скоро и за нея ще пиша. :)



Още за книгата при:

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *