Чудатите снимки от чудатия остров - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа.

Докато един трагичен случай не преобръща живота му и този на дядо му.

След месеци на ужас и недоверие дори в самия себе си, Джейкъб проследява думите на дядо си чрез писмо, изпратено от Птицата преди петнайсет години и смятайки, че така ще се пребори със страховете си, вселили се в него чрез историите на Ейб, Джейк поема на пътуване от Щатите към Уелс, заедно с баща си, където цели да открие сиропиталището на дядо му и евентуалната директорка - мис Перигрин (Птицата). 

След многобройни походи от единя край на острова до другия, след обхождане на дома и издирване на някакви знаци, Джейкъб се натъква на снимки, подобни, а някои и същите като тези, които дядо му му е показвал. Снимки с чудати деца. И докато разглежда снимките, размишлявайки върху вероятностите да са фалшиви...чудатите деца го откриват. И те в действителност са деца.

Като почитател на истории с пътувания във времето, времеви балони и пречупване на паралелни светове, тази книга ми стана много, много любима. И макар, че я започнах преди малко повече от седмица, заради липсата на време не успях да я завърша достатъчно бързо...Затова пък триста и трийсет страници бяха погълнати за по-малко от дванайсет часа, в една безсънна нощ и едно мързеливо утро. Макар и привидно да си има размер, книгата се чете изключително бързо и захласнато. И ми се прииска да я препрочета отново, пак да разгледам снимките на чудатите деца, да проследя приключението на Джейкъб през пещерата, отношенията му с необикновените сираци. Всяко едно тяхно премеждие. Сблъсъкът им с най-големите им страхове, чудовища, които само едно дете може да вижда...Само че ме чака втората книга от поредицата!

"Домът на мис Перигрин", отново казвам, е книга с чудесно оформление и вълнуващ сюжет. От момента, в който Джейкъп се озовава на острова, от момента, в който открива сиропиталището, когато бомбата пада, когато гладния и гадината застават пред него и се оказва, че месеци наред е бил лъган, но не от дядо си - дядо му винаги е казвал истината, а от онзи, който е трябвало да помогне на момчето да преодолее кошмарите и ужасът, а всъщност той самият е неговият ужас - напрежението не напуска страниците.

Героите, застрашени да бъдат разкрити, да бъдат обречени на времето, въпреки десетилетията, са просто деца, а мис Перигрин е единствената им защита и когато тя бива застрашена, смелостта се проявява във всеки от онези хлапета, готов да се жертва, за да спасят Птицата.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png- Милърд! Как се казва министър-председателят?
- Уинстън Чърчил - рече той. - Да не си се побъркала?
- Коя е столицата на Бирма?
-Боже,представа нямам. Рангун.
- Добре!На коя дата си роден?
- Защо не престанеш да крещиш и не ме оставиш да си кървя на мира?

Може би аудиторията на книгата е  насочена към малко по-малкия от мен читателски орбит, но без съмнение това четиво ще се хареса на всеки. Рансъм Ригс знае как да описва нещата, знае как да развива героите си, които не са никак малко, така че да няма някой останал на заден план, но и всеки да е индивидуален с чудатостта си.


-----------------------------------------------------------------


А през декември, 2016 - и филм.

Коментари

translate

Архив на блога

Показване на още