Арман Гамаш: "Собствените ни тайни ни съсипват" - ["Жестокият месец" от Луиз Пени]
Април е най-жестокият месец, ражда
люляци от мъртвата земя, смесва
спомен и желание, движи
тъмни корени с пролетния дъжд.
Т.С. Елиът, из поемата „Пуста земя“
Точно този цитат дава вдъхновението за заглавието на романа, а за мен това е първата среща с гениалният инспектор от квебската полиция - Арман Гамаш. Макар "Жестокият месец" (Софтпрес, 2016) да е третият роман на Луиз Пени за инспектор Гамаш и най-вероятно образът му да е много по-разгърнат в другите две книги, то Гамаш определено успява да плени със спокойствието и находчивостта си още веднага.
Признавам, че първоначално книгата ми тръгна малко трудно, но най-вероятно защото не обичам разгръщането на битовата ситуация до голяма степен, а съм почитател на бързото действие, на престъплението от първите страници. Обаче през цялото време си напомнях, че за да бъде петкратна носителка на наградата "Агата Кристи", то Луиз Пени трябва да е силно вдъхновена от творчеството на световноизвестната криминална писателка. Затова и се потопих с битовата обстановка на квебекското селце Трите бора. На читателите се предоставя съвършената възможност да се запознаят добре с жителите на Трите бора, и то достатъчно добре, за да може всеки да си вади сам преценка за героите, дори и за новопоявилите се като медиумката Жана.
Техният живот е спокоен, щастлив, всички се познават, всички са приятели, влияят се един от друг, шегуват се, но привидно никой на никого не се сърди и не мрази.
Докато един от героите не решава, че на Разпети петък трябва да проведат сиритичен сеанс за призоваване на духове, и то не поради други причини, а просто за да се позабавляват месните. И увещава новата гостенка в хотела си да изпълни сеанса. Някои се забавляват успешно, други са наплашени, а уиканката Жана решава да пообработи нещата допълнително и да предостави на "публиката" си по-сериозно преживяване...
И следва втори сеанс. Следва трагедия. Смъртен случай от страх в старото призрачно имение.
Само че има нещо подозрително в цялата работа и случаят е поверен на инспектор Арман Гамаш.
Той и екипът му от млади полицаи се настаняват в Трите бора и започват щателно проучване, разпитване и оглеждане на местопрестъплението. Гамаш вече се познава с месните, те също го познават и го приемат топлосърдечно, затова откриването на убиеца става по-трудно.
Да, оказва се убийство и то доста жестоко, в което са намесени не свръхестествени прояви, както се смята от месните, а специфичен медикаменти в твърде висока доза. Това става ясно още от началото на разследването, но кой би могъл да бъде виновен е истинска мистерия.
В сюжета се сблъскват много човешки взаимоотношения, много обич и омраза, ревност, съчувствие, одобрение и гняв. Всеки един от жителите на Трите бора пази своя тайна, която никой друг не знае, тайна, която може да превърне всеки един в убиец или в съучастник на убиеца.
На фона на всичко това и един стар случай на инспектор Гамаш се оказва все още неприключен. Случаят "Арно" зее като черна дупка над полицията и застрашава да повлече Гамаш по ужасяващ начин. Инспекторът се оказва заобиколен от предатели, от хора, които не му мислят нищо добро, а той изобщо не подозира...или поне не демонстрира да подозира нещо.
Действието не върви напълно динамично, Луиз Пени обръща внимание на всеки един детайл, не претупва нещата и дава пълно описание дори на деликатесите и вечерите, които жителите на Трите бора си дават, за да се разсеят, въпреки убийството.
Постепенно множество тайни започват да излизат наяве, да се разкриват и да се възприемат остро или със снизхождение, но това е работата на Гамаш и хората му - да открият истината зад смъртоносната доза, убила очарователната, вечно усмихната Мадлен.
Но Мадлен е като слънцето, а всички останали около нея приличат на Икар, който в легендата толкова се доближил до слънцето, че восъкът от залепените му криле се разтопил и героят паднал.
До този извод стига инспектор Гамаш, докато разпитва и разследва, той не оставя случая нито за момент като държи железен самоконтрол и спокойствие, уверявайки всички около себе си, че всичко е наред, въпреки болезнените статии във вестниците, които се сипят една след руга.
Луиз Пени е докоснала най-съкровените човешки чувства, дори и е представила уязвимостта на Арман гамаш (отбелязвам го заради един друг мой любим детектив - Шерлок Холм, защото сър Конан Дойл оставя своя герой като свръхявление, като нещо мистично). Гамаш е човек и се засяга от съвсем нормални човешки проблеми, а те го заобикалят все повече и повече, подлагайки психиката му на натиск, оставяйки го погълнат не само от случая на странно убийство, намек за свръхестествено влияние, но и от тревогите по семейството му и това как да ги спаси.
В крайна сметка разкриването на убиецът ме изненада, а също и развръзката по случая "Арно" и младите полицаи, замесени в него...
В екипа на Гамаш наистина има предател, но и още някой, който играе двойна игра и точно това беше частта, която най-много ми хареса в целия сюжет.
А се възхищавам на умението на авторката да описва природата, използвайки толкова леки епитети, но толкова влиятелни, чак ми се прииска да отскоча до някое близко селище с повече борове и то точно по това време на годината.
Но да не забравяме - април е изключително жесток месец.
Още за книгата:
Коментари
Публикуване на коментар