Младият Холмс - Началото на легендата

Не знам дали е характерно за всеки литературен любител да си има един литературен герой, който е и негов герой или книга, която да играе героизъм в живота на читателя си. Моят герой, в действителност и напълно основателно е именно Шерлок Холмс и една от книгите на сър Артът Конан Дойл. Да, ползвам титлата му почти винаги, защото той наистина е "сър", а аз уважавам този човек, този
писател, рицар на литературата.
Е, може би историята след време ще ми се струва много смешна, пък и още от тогава си се забавлявам, докато я разказвам, но да си двайсетгодишна студентка, заседнала за повече от час в университетски асансьор, който се клатушка постоянно и чуваш как ролките над главата ти скърцат, а асансьорна лампа едва мъждука...ами, не ти остават много възможности, освен да се паникьосаш, да зазвъниш по телефона или да опиташ да отвориш вратата. В случай, че си по средата на два етажа, положението е сложно.
Но моят герой си беше там, един от томовете на Труд, от комплекта три книги, събиращи в себе си всичките истории за Шерлок Холмс. Помня, че беше вторият том, помня и че бях по средата на книгата, когато механикът отвори вратата на асансьора. А аз си седях на земята, отказала се от надеждите, че ще стигна навреме за лекцията по западноевропесйка литература, обаче си имах книгата. Имах си приключенията на Шерлок Холмс и сякаш изобщо не ми пукаше дали ще съм в асансьора час или цял ден. Можех да стоя и още, да се абстрахирам от скърцащите колела на целия механизъм, да напрегна очи още повече, така че колкото и досадно да мигаше лампата на тавана, да спра напълно да й обръщам внимание и единственото, което да остане...да бъде книгата. Да бъде Холмс.
И тогава стана мой герой, литературен герой в действителността.

Но не това е темата на това ревю (поне се надявам да стане ревю).
"Младият Шерлок Холмс: Облакът на смъртта" от Андрю Лейн стои в основата на всичко и ме върна години назад, върна ме към анализи и съпоставки, които съм писала в университета по повод разказите за Холмс, излезли от под ръката на сър Кона Дойл. И се почувствах като ударена от гръм. Особено след като дочетох последната страница в два и половина...сутринта. Помня, че така четях и оригиналните разкази за Холмс и всичко ми изглеждаше толкова магическо и невъзможно, напълно нереално, че сякаш авторът е писал фентъзи от някакво свръх високо ниво. И винаги се възхищавах на детектива, пушещ лула, която държи в кофа до камината си и я тъпче с тютюн, съхраняван в пантофите му. Това звучи забавно до някъде, но човек бързо свиква с прищевките на Холмс, с изумителните му умения и качества, с пороците му, леко вулгарното и арогантно държание, с джентълменското му отношение и взискателност...със скрибуцането на цигулка в три сутринта. Нещо подобно. Е, Андрю Лейн не представя на читателите нищо от това, което сър Дойл е показал вече преди два века. Има много автори, които са описвали Холм и след това, но никой не се е осмелил да го върне двайсет години назад, когато Шерлок е бил една четиринайсетгодишен, много далеч от това, което вече познаваме - на трийсетина и три, необикновен следовател, който се навърта покрай моргата и бие труповете с бастуна си, за да анализира синините, които се появяват след това. Не, онзи малък Шерлок е един тийнейджър, без приятели, обожаващ баща си и майка си, силно привързан към брат си - Майкрофт и сестра си, за която се тревожи ужасно, заради болестта й, но и заради крепкото състояние на майка си. Едно напълно реалистично дете.
Шерлок е бунтар, но не намира смелост да се опълчи на когото и да е, освен на брат си, работещ за управлението на Британската империя. Но Майкрофт знае какво  е малкото му братче и взема мерки, знаейки или поне предугаждайки нещата, така че да превърне брат си в нещо...съвършено според него и особено опасно за престъпността. Ш
ерлок все пак е леко срамежливо момче, което не обича да си навлича неприятности, не обича да се бърка в живота на хората и гледа само себе си. Не го и вълнуват другите ученици от мъжкото училище. Но все пак той се надява на нещо интересно, на нещо вълнуващо, а и да бъде близо до майка си, до брат си, да бъде подкрепа там, където баща му отсъства, пътуващ като военен за Индия. Само че щастието да бъде в уютни я си дом или в Лондон, при Майкрофт, не му се усмихва и той се озовава в дома на своя чичо и леля - леко смахнати, религиозен брадат старец и страдаща от серизоно разклонение на личността фина жена, която все си говори сама. А, да и една зла икономка, която гледа на Шерлок, все едно тя е господарка на дома и имението, на не чичо му - тоест брат на баща му.
Само че Шерлок превръща скучните дни в поне нещо малко от малко вълнуващо, запознавайки се с Мати - едно улично момче на неговата възраст, което живее на лодка и пътува с нея от град на град, теглена от кон. Момче, което дава такива съвети и идеи съвсем неволно на малкия Холмс, че в последствие човек може да се замисли за някои основни елементи от разказите на сър Конан Дойл.
Дали Андрю Лейн е написал всичко нарочно или има и нещо неволно, не знам, но той така е нагодил своята история, своята книга и животът на Шерлок, че от най-малкото можеш да си извадиш логично заключение. И в това число точно защо Холмс от разказите на Дойл се доверява толкова много на уличните момчета, на бездомните деца. Защото те знаят, не наблюдават и могат да бъдат навсякъде и почти по всяко време, да бъдат част от пейзажа, както и на няколко пъти младият Шерлок се опита да бъде, както Мати го подканваше или както учителят му - Еймиъс Крол. Този, който всъщност ще превърне Холмс в това, което е!
Лейн намеква за пристрастеността на Шерлок към опиатите, когато бива приспан насила не веднъж, за да го отвлекат във Франция и измъчват отново - мигът, в който умът му се превръща в машина на логиката. А намеква може би дори и към влечението му по лулите, той като големият американски ловец (но не на животни!) пуши именно лула, а Вирджиния, подозирам, че и заради нея е предпочитанието на Холмс към шапките с козирка...А когато Шерлок, дори и да е висок за възрастта си, все пак е дете, отива в къщата на учителя си и очаква да срещне погледа му нагоре, със срам поглежда на нивото на своя ръст и виолетовите очи на червенокосото американско момиче с кожени бричове и черна риза го пращат, едва ли не да пасе при коня й отсреща (моя импровизация на реалното съдържание от книгата). Така той се среща със своята слабост към меденочервенокосите и ако не се лъжа, след всичките си анализи именно Жената, онази Жена - Арлийн Адлер ("Скандалът в Бохемия"). За влечението му към химията, към бокса и странната фехтовка, за умението му да се дегизира във...всичко. Да, това се дължи на Крол - онзи, който може да проследи и улови всеки звяр, но не животно, че за какво ли биха му били животните...А пчелите? Те заемат много голямо значение в тази първа книга от детството на Шерлок и неговият край, когато в последният разказ на сър Артър Конан Дойл Холм е на шейсет и три и отглежда пчели. Шерлок просто обича пчелите по много обстоятелства.
И още много, мното фини намеци, много минимални сравнения и съвсем мимолетни елементи, които ако човек не познава Шерлок Холмс като възрастен, няма да забележи и едва ли ще усети вълнението, че едно парченце от пъзел си отива на мястото и една странна загадка, която някога ти се е струвала нещо характерно за този герой, сякаш се разкрива с гръм и трясък, в мига, в който го осъзнаеш...
Това ме вълнува най-много и винаги ще ме вълнува.

Бих могла да пиша още много, бих могла да опиша цялата книга, да я преразкажа дори, което със сигурност ще се случи няколко пъти, преди вълнението ми да премине...което обаче ще е трудно, защото рядко книга ме оставя без възможността да заспя спокойно, а тази го направи, както и всяка история на Конан Дойл за Холмс. Това винаги ще ме вълнува , а магията, фентъзито в дедукцията на Шерлок ще продължат да бъдат магически, напълно нереални и още по-вълшебни, дори и историята да има своите запълнени пролуки. Магията на детективските приключения за Шерлок Холмс никога няма да свърши...
И тук трябва да призная нещо, че по принцип не съм почитател на допълнителни истории за герои, които имат своята слава, защото винаги съм мислела, че една такава дубликатна или предписана история само ще разводни героя, ще го унищожи или дори унижи, защото ще го покаже в светлина, в която истинският му създател никога не е искал, обаче Анди, тоест Андрю Лейн не го е направил така, той е съхранил магията и е изградил образът на Шерлок далеч от онзи, който знаем, онзи който неговият герой в момента ще бъде след двайсет години в разказите на сър Конан Дойл. Така че можем спокойно да се абстрахираме (и ще бъде само в полза) от Шерлок, живеещ на улица "Бейкър" 221Б и хлапето Шерлок, живеещо със семейството си в родната къща.

Книгата е нещо впечатляващо, нещо смислено, без да показва героите като някакви свръхчовеци, някакви абсолютни гении, чиято логика и идеи са изцедени от пръстите, само за да си паснат на сюжета, не, всичко е изпипано и наместено така, че и най-малката литературна прашинка да бъде на съвършеното място. И така се получава един съвършен роман за тинейджърът Шерлок и неговите най-добри приятели, станали такива в едно щуро приключение от единя бряг на Англия, та до брега на Франция. Измъчвани, преследвани, отвличани, биещи се и съответно...пребивани, на който какъвто му късметът или по-скоро - каквато е реалната логика, че едно дете не може да надвие току-така един възрастен, който миг по-рано една не му е откъсал ръката. А също така и моментите на смъртта в книгата, моментите, в които малките герои осъзнават, че техните ръце имат вина за нечия смърт...но за спасяването на една Империя.
А, да, пропуснах да добавя и че от тази книга сякаш се заражда "хобито" на Холмс да изчезва на някъде, без да каже на никого, иначе все е неразбран и все си навлича неприятности... 


Накратко - Чудесна книга! Чудесно написана. Вдъхновяващо преведена и предоставена от Издателство "Ибис" на нас, феновете, за които Шерлок Холмс е истински герой, макар и само от буквите в книгите за себе си.
Благодаря!

Сега ще очаквам с нетърпение останалите от поредицата на Андрю Лейн за "Младият Шерлок Холмс".