Театърът Aniplay (2018) - колоритен, забавен, емоционален и екстравагантен!

Това, което ще напиша сега е нещо, което никога не съм писала. Дори не съм се замисляла да напиша подобен пост, камо ли пък да си правя труда или пък да се престраша изобщо да го направя. 

Не го казвам с някакви лоши намерения, но досега не смятах, че имам достатъчно стабилна база за сравнение, нито пък съм достатъчно компетентна по въпроса и все пак все още не съм, нито пък базата ми за сравнение е съвсем стабилна, но като един обикновен фен, като обикновен любител и зрител смятам, че мога да споделя своето виждане над едно толкова готино, забавно и приятно събитие, което има потенциала да се превърне в най-грандиозното събитие за аматьорски театър в България. 

И след цялото ми мрънкане, което може и да се пропусне, така по между другото, е по-добре да представя Aniplаy като събитие, което ме вълнува от 2009 година, когато за първи път го посетих...Няколко години след това продължих, но имах и известно преустановяване и то точно във финала на студентските ми години и първите ми години на човек със постоянна работа (която си обожавам). Сега отново обикалям събитията, посветени на косплей културата в страната ни и особено Aniplay, който от край време, когато още едно мое аверче организираше цялата тази работа, ме влече и забавлява така, както никой театър не може. 

Аниплей е именно театър, посветен на герои от източната аниме и манга култура, а през последните години и на герои от книги, филми, компютърни игри, американски и френски анимации...че дори и измислени герои и всеки, превъплатил се в тях не просто създава костюмите, грима и хореографията си сам-самичък, но и създава сценарии, вниква под кожата на избрания от него герой и вдъхва живот на измисления анимационен, филмов или комикс герой, пресъздавайки почти до съвършенство образа, характера, чертите и играта му. 
На сцена. 

Аниплей е шоуто на талантите - аматьори, които обаче до такава степен са свикнали с публиката си, с това да играят на живо, да импровизират, да се вмъкват в кожата на разнообразни герои, да носят перуки, брони, оръжия, грим и всевъзможни други аксесоари, да изработват всеки един детайл не само от костюмите и атрибутите си, но дори и от декорите си, че аматьорството отдавна е загърбено. Превърнало се е в професионализъм. И това е един от най-готините моменти на Аниплей - театърът, сценките с различни герои от различни продукции, но напълно авторски и така изиграни, че оригиналните им създатели биха се изкефили и изръкопляскали.

Трябва да се има предвид, че и за да се качиш на сцена, да застанеш пред стотици зрители, публика, която крещи, подхвърля коментари - на шега или за кураж, - това си е кураж и безумна смелост, която не всеки притежава. Да изработиш костюма си, бодче след бодче, орнамент след орнамент, оръжията си, след това и хореографията на сценката си по сценария си и да рискуваш да го направиш пред публика...Аз щях да се ужася, че костюмът ми ще се разпадне :D
Преди да разкажа за Aniplay 2018, ще подчертая, че това събитие никак не е за подценяване от когото и да е, и дори веднъж, само веднъж трябва да се види, да се усети, човек да се докосне до него, до участниците, до героите, до водещите и публиката...Само че веднъж видяно, ще ви се прииска пак ;)

Aniplay 2018 се състоя на 28 април в Sofia Event Center  в Paradise Center, вратите бяха отворени малко след 11 часа, а самото шоу започна около 12 с много смях и абстрактност. Добри шеги, с които умело успяваха да се покрият и гафовете, за които дори в един момент се замислих дали, аджеба, не са от самия сценарий, но си бяха по един особен начин на място и някак си обстановката на този Аниплей ме върна няколко години назад, точно на първите такива събития, които се организираха по театрите, и ми беше едно...носталгично, но и мило. Супер приятно. 

Косплей ревютата си заслужаваха, образите на участниците бяха интересно подбрани и разбира се, както всяка година покрай някоя по-мащабна продукция, нашумяват определени герои, в които мнозина имат желание да се превъплътят и да представят на публиката своите уникални сценарии. Имаше светлини по костюмите (крилете като част от костюмите), впечатляващи оръжия, динамична актьорска игра, много забавни диалози и супер близки до оригиналите образи - нови и стари, едно уникално разнообразие от всички краища на света и едва ли не от всяко възможно заглавие.  По някакъв начин тази година Аниплей ми донесе повече положителни емоции, повече комичност и смях от сърце и за мен това беше най-големият плюс на шоуто тази година! 
И имаше много мои любими герои!

Подходящо време за всеки герой, подходящо време и за всяка една сцена от втората част на събитието, подходящо време и за почивките, през които се насладихме на обикалящите сред тълпите косплейъри, на щандовете с аниме и манга (и други, много други) благинки, на които феновете да се радват още повече. Изобщо не усетих кога минаха всички онези часове в мола, не усетих и колко пъти минах по ескалаторите, защото където и да погледнех беше пълно с лицата от сцената...и беше готино да е така.

Забавни етюди, забавно включване на нинджите, докато подготвята декорите за следващото представяне, още по-забавни импровизации от водещите, особено когато някой от публиката се обадеше на фона на притихващите останали гласове...

Технически погледнато всичко също ми изглеждаше изрядно, добра винтелация, добро озвучаване, само леко ме дразнеха част от светлините, които падаха от зад гърба ми (поне за втория ред така ги усещахме), но като за човек, който беше без очилата и трябваше да гледа повече през обектива си е нормално всякакви светлини да дразнят...

По принцип не съм от феновете на к-поп танците, гледах групите най-вече заради синхронизацията на танцьорите от чисто критическа гледна точка като човек, който обича синхронизацията да е изрядна (дори в училищните тържества и то от деца на по седем-десет годинки). Е, всичко си беше окей, танцуващите групи ми харесаха, но тук идва един от минусите, макар че на фона на всичко готино, това е нещо не особено значимо - времето за танцовите групи ми се стори повече, затова и, уви, не успяхме с компанията да останем до края на награждаването - трябваше да гоним влак и всъщност пропуснахме половината от най-важното, заради което косплейърите са там.

Вторият минус беше в самото начало, когато вратите се отвориха и всички чакащи посетители влязоха почти едновременно. Да, нямаше блъскащи се, поне аз от първите не усетих, влизането си беше съвсем цивилизовано и браво на всеки косплей, аниме, манга и к-поп фен заради това, но просто самото влизане едновременно и с абсолютен достъп вътре без проверки на чантите не беше добре. Може би чантите ни, раниците и така нататък багаж трябваше да бъде проверен още при поставянето на хартиените гривни на китките ни.

И като изключим тези двечките неща по-горе, цялото събитие беше повече от добро и приятно, съвсем на ниво, на подходящото място и в подходящо време, така че за организаторите - Накама, дерзайте!

Колкото и да пиша, то няма да е достатъчно, защото това е нещо, което трябва да се види на всяка цена и тогава ще се разбере...какво е наистина.

А! Пропуснах вариетето! Догодина пак! ...толкова смях...толкова смях... 
-------
Facebook album - https://www.facebook.com/media/set/?set=a.2089539547729260.1073741909.100000197044650&type=1&l=0d2e115675

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Приказка за трите кедрови дръвчета

Акашовите записи - форум мнения

За Любовта... / есе /