Малко...самохвалство...с Благодарност!



А те са...две, значи? :D
Благодаря  и на този човек, Деканът на Филологическия факултет - доц. Антони Стоилов. Беше много прав - ние научихме едни нов български език, който не познавахме от гимназията, научихме толкова много всъщност и за друго беше прав - пораствахме, защото не броихме като абитюриенти от едно до...четири, колкото години сме учили.
На целия колектив благодаря.
На всички~

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

"В крайна сметка гумата не е най-важна, най-важни са мехурчетата" и силата на приятелството и обичта в "Злато от Загрей" на Весела Фламбурари

"Ваше благородие, Тайта..." - Уилбър Смит и "Пустинният бог"