Абсолютната каша

Изпитвам едно неудържимо чувство да споделя, да опиша, подробно да обясня за простотията на системата. И то не коя да е система, а тази покрай настаняването в общежития.
Три години вече и не свикнах, и няма и да свикна, разбира се, то е невъзможно... Но то не е само системата за настаняване, и да уточня- не говоря за компютърна система, а за системата от хора, живи, дишащи, функциониращи, уж специалисти... да бе,- системата, политически, делово и така нататък и така нататък, еми, отчайващо е, но пък аз до толкова се отчайвах в действителност от цялата ни държава, че вече казвайки
"Отчаях се." го казвам по навик, без да влагам никакво чувство в израза. То и не си заслужава.
Но нека разясня... Най- ранният влак, тръгна на време, закъсня около десетина минути с пристигането- Ок, пътищата и без това са много зле, но вече и жп- то стана много зле, в един участък около Дупница си беше направо орище и от двете страни на линията.
Благоевград. Студ и мъгла. Това приличаше малко на Лондон, а аз обичам Лондон и мъглата, така че беше добре. Ксерокс, книжарница, банка. Банката... тюх, там беше първото велико чакане. Не знам колко каси бяха отворени, но беше като една купчина от шаващи студентчета, сякаш редящи се за подаръци- кошници с лакомства. И се намираха такива, които се правеха на тарикати и пререждаха- вярно, малко, но досадни мухи, такива... не, че и моя милост не направи така, де, хехе. От едната каса се прехвърлих на съседната при една колежка, и от дума на дума, после дойде друга колежка със следното оплакване-
На онази каса, на която с нея се редяхме първоначално не можело да се плаща общежитие- е, добре бе, не можеха ли поне еднолистче да залепят над касата, че не може, а студентите се редят и чакат, ама за какво- за прах.
Хубаво де, платихме, пререждайки почти една цяла редица... много подло, вярно, но пък иначе трябваше да се хванем за косите сигурно с някой друг, дето правеше същото. Така, че по- добре този вариант... с извинение. Как си изпразних потрофелчето на касата, не е истина : (
Скок. До учебен отдел след банката... уверението за семестър подпълнено, платен семестър, платени депозити за общежитието- да , два са: за лични щети и за общи щети,- платена такса за два месеца... не, че септември месец е целия, ама трябваше и той да се плати целия- луда работа. Пред учебен отдел нямаше много хора, ама- ама, трябвало е едни други неща да се вземат от книжарницата и да се подпълнят- декларацията за здравно осигуряване и именик- айде обратно от петия етаж до първия.
Защо това не го пишеше в сайта, където бяха описани необходимите документи? Е, то там не пишеше и че предварително трябва да се плати семестъра, така че...
И, вече всичко точно. С колежката от Перник пак пред учебен отдел, заверихме, подписахме, оправихме... сега оставаше да отидем и да представим всичката колекция от документи пак на първия етаж, пред най- страшната стая в целия университет: 114А! Супер!
Чакането там... о, то е потресаващо... винаги са стотици хора, винаги се блъскат и карат, винаги госпожата от вътре крещи. Точно там, о, горките първокурсници, разбират каква е жестоката истина на неорганизираността... За там май може да се каже, че след три години почти свикнахме на цялата `порнография`, ама не точно... Били раздадени номерца, добре. Ще се чака следващата партида, добре. Обаче! Вътте работят пет човека, всеки върши своята си работа и от горе на всичкото приемат по пет човека и се флегмьосват по половин час за тези пет човека. Е, това си е простотия... хич не им се работи по- експедитивно, ама хич, и само се крещи, че ние не сме били организирани и сме се бутали пред вратата като стадо. Че то как да е по- друг начин?
Това си заслужава да го вметна- понеже цялата работа аз си я свърших вчера (8.9), на 7.9- предния ден, без да раздават номерца са се носели като народни песни чак до 23:30 вечерта- е, уникални са! Не могат ли да разберат, че ако те се организират правилно и ние ще сме много по- добре организирани и работата ще си върви като по мед и масло? Не мога да им схвана политиката и системата на работа, но си е наистина отчайваща.
Чакане- чакане- чакане. Бая чакане беше. Изчакахме ги дори да обядват вътре. Поне номерца раздадоха, до към 110, като преди обяд бяха приели около 60 човека с номерца. Така беше добре. Разпорежданията на `командирката` от вътре от начало бяха стабилни- от ляво на вратата тези, които се редят за номерца, от дясно- тези, които вече имат номерца, и като раздаде всичко се пръснахме из коридора, изпоизнесохме столове от близката компютърна зала и се разположихме удобно да си чакаме да ни извикат.
Час- два, не знам, не гледах часовника. След като Те си приключиха с обяда имохабеда вътре, се започна наново с извикването. От 64ти номер, а бях 72... и като влязохме, и като заседнахме там, а те се флегмьосват, разправят си, размотават се и уж вършат работа.
Ето затова е по половин час на всеки пет човека.
Шантава работа. Оправихме се и тук и последната стъпка беше общежитието. Разбира се, бях дошла с куфар на колелца иго бях зарязала при портиера за да не го разнасям с мен- не, че щях де, вероятно отново щях да го зарежа някъде, я при охраната в университета, я при чистачкките, все някъде. Но в общежитието ми беше по- удобно.
Там също се чака, няма как... Но пък си бях на мохабет- вълна, понеже сме си наши хора, все познати вече от години в това общежитие и си приказвахме, докато пак трябваше да попълвам документите като официален наемател и жител на общежитието. И заедно с издадената ми 114А стая молба за настаняване и с новата колекция- купчинка документи, поприказвахме си с Шефката, т.е. Домакинката на Второ СО и... се настаних.

Милата ми стаичка, 111 на Iви етаж в СО2, любимото ми свръталище през студентската година <3
Това беше... И бях толкова уморена, разопаковах куфара, оправих си нещата и потеглих с празен куфар към гарата... а то пък влаковете.
Три влака само... три! -.- Два часа куках и слушах музика на гарата, едва не заспах на пейката- в седнало положение, да бъде ясно,- и през целия път си бърборехме с едно момче от същото общежитие, второкурсник... от дума на дума, от дума на дума и не усетих кога в девет вечерта си бях в Перник.

И към единайсет- се трупирах полузаспала.

Коментари

Публикуване на коментар

translate