Четиридесет години кралица на съспенса - Мери Хигинс Кларк със "Смъртта носи маска за красота"

Последните няколко седмици се бях оставила изцяло да бъда погълната от криминалния жанр, трилъри и хоръри, които ме изправят на нокти и ме карат да чета още и още, и още. Но все мъже писатели. Мери Хигинс Кларк е една от онези жени-автори, които ме карат да вярвам, че дори и жена, може да е истински майстор на криминалето (точно, както и Агата Кристи). 
За първи път чета нещо от тази авторка и съм силно впечатлена от сила й, от начина, по който завръзва сюжета и изгражда героите си, а престъпленията или мистериите й са нещо, което наистина държи под напрежение до самия край. Съвършен Съспенс.

"Смъртта носи маска за красота" (БАРД, 2015) е сборник с разкази, поднесен по повод юбилея на Мери Хигинс Кларк - четиридесет годишната й писателска кариера. Десет новели с невероятни сюжетни линии, пленителни случаи и престъпни издеяния, мистерии и тайни, и загадъчна, лека романтика.

Първият разказ носи и името на самия сборник. Точно той потапя най-силно в целия стил на писане на Мери Х. Кларк, модната индустрия, проблемите с медиите, звездите и точно той е толкова объркващ в разгадаването на случая - дали манекенката е мъртва и кой е извършителят? На няколко пъти новелата подвежда с доказателствата и заподозрените и точно това е изключително вълнуващото...

"Гратисчията" е къс разказ, по-скоро написан за да създава много силно напрежение през цялото време, защото още от началото се знае кой нарушава правилата  и закона и какви последствия може да има, но до самия край читателят остава с едно тръпнещо усещане за разобличаването.

"Когато клонът се счупи" е една от онези загадъчни истории, битова и дори силно романтизирана, описваща мъките на една майка, болката и омразата, загубата й и обвиненията към другите и към самата нея, докато едно дете не й показва истината.

"Гласове в сандъка за въглища". Кошмарите са нещо ужасно, особено ако са кошмари, които навестяват човек всяка нощ в продължение на месеци. Тяхната тайна се крие в една зловеща история с фантастичен елемент...

"Маскарад в Кейп Код" е един от любимите ми разкази, леко в стила на Шерлок Холмс. Едно престъпление, извършено преди твърде много години, един липсващ свидетел и жена, която си бута носа на всякъде, но винаги й върви в разкриването на престъпленията...хмм, или може би по-скоро в стила на сериала за мис Фишър (без световната конспирация, но все пак с една такава конспирация за пари - много пари).

"Определено  е престъпление от страст" също ми е един много любим разказ от сборника на Мери Хигинс. Сюжетът се завърта около политици, един от които е бивш президент на Щатите, неговата обикновена съпруга - адвокат и едно убийство на жена, която върти конспирации за изнудване на богати...старци. В този разказ, както и в другите си личи силно колко голямо внимание обръща авторката на семейния живот на героите си, тяхната романтика, а именно заради това и силата им да се справят в напрегнати ситуации един за друг.

"Съседът" е новела, която вкарва читателя в живота на един сериен убиец, психопат, съвсем нормален привидно, спокоен за пред другите, дори притеснителен, но изключително умен и находчив, готов с алиби за всеки момент, но една грешка, заради притискащото го време, му проваля плана...

Един такъв провален план имаме и в последните четири разказа, като "Не сме ли се срещали и преди?" е силно засягащ психическите разстройства на серийните убийци...или пък за прераждането. Мери Кларк изгражда своите престъпници като гений, идеалните извършители, независимо от своите проблеми, плануващи до последния детайл и изпипващи всяка брънка много внимателно, но винаги, абсолютно винаги, докато през цялото време напрежението нараства неимуверно, в края, в последните няколко реда, в които разказът приключва, приключват и плановете на престъпника.

"Нещо странно се случва напоследък" е разказ за отмъщението и омразата, таени в продължение на петнайсет години. Едно отмъщение, също много внимателно планувано, подтиквано от болка и омраза към хора, които реално не би трябвало да са виновни, но с течение на обстоятелствата всеки, засегнат по такъв начин като главният герой-убиец, би си мислил същото.

"Издайническото мъркане" е единственият разказ в книгата, написан от първо лице, от герой, който иска да убие...баба си. Той планува различни варианти, обмисля, вади положителните и отрицателните страни, докато в крайна сметка идеята как да извърши всичко се появява от идеята на едно малко момченце, любител на Едгар Алан По. Котките можели да бъдат и страшни...

Направи ми голямо впечатление, както споменах и по-горе, че Мери Хигинс Кларк обръща специално внимание на семейните отношения, а всичките й главни герои са обикновени хора, които имат добри отношения с полицаи, следователи и детективи. Всичките й герои са интелигентни и находчиви, а всеки един от престъпниците й е хитър като лисица, но съдбата изиграва лоша шега точно в последния момент. И именно това е впечатляващото, цялото напрежение, което нараства постепенно до момента на кулминацията, от който всичко за престъплението се разкрива изведнъж.

Едно наистина напрегващо и изненадващо четиво, написано на много лек и приятен език, от който си личи, че Кларк е автор с класа.



Коментари

translate

Архив на блога

Показване на още