~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-06-12

"Хубави неща, лоши неща" са от хубави по-хубави (Коста Сивов)

Не съм вярвала, че друга книга ще събуди толкова добро настроение и толкова смях у мен, равностойно на книгите на Пратчет. Обаче точно тази книжка, този сборник са едно от онези четива, които се поглъщат буквално за броени часове и колкото по-забавно става, толкова по-бързо прелитат историите, толкова по-близки ти стават героите и се впускаш в приключенията им редом с тях...И нито за миг хуморът не изчезва, нито за миг и изненадата от развръзката не се видоизменя.

Първата ми среща с Коста Сивов беше чрез разказа му "До преизподнята и обратно" от сборника "Мечове в града" и в момента, в който получих книгата му, имах предчувствие, че въпреки на пръв поглед шокиращата корица, съдържанието ще е неповторимо. И така и се оказа.

"Случка в Долното кралство" е първият разказ от сборника, който въвежда читателя в един нов фентъзи свят, толкова странен и шокиращ, малко нелеп, но и вълнуващ. И обгърнат от сериозен проблем - Смъртта Умря! (на тази бележка, доставена на героя от една птица не спрях да се смея, проблемът беше, че бях на работа... :D )

"Хубави неща, лоши неща" носи заглавието  ина самия сборник. Това е разказ, обхващаш напълно и достоверно по един реалистичен и стряскащо хумористичен начин именно проблема на Хубавите неща. Все пак нищо твърде хубаво не на хубаво и повишението на героя е достатъчно доказателство за това. Но добре, че ги има демоните... (пускам препрадка до разказа "До преизподнята и обратно" - нали не сте забравили да си носите сол в джоба? ;] )
 
"Един криминален разказ" е от онзи тип разкази, които обожавам, разкази в които самият автор всключва сам себе си като герой и сйжетът се завръзва около него. И е редно да спомена, че изобщо целият сборник на Коста е написан по такъв лек и приятен начин, сякаш историите му не са плод на въображението, а лични преживявания, разказани с искреност, в които се улавя вълнението на автора, спокосйтвието и забавлението му...Все пак в този разказ се срещаме с литературния герой Бранимир Събев и литературния герой Донко Найденов. И тримата, задено с Коста Сивов стават за криминалисти, без грешка!

"Писането е лудост" - признавам, лудост е, както  еказал и самият автор. По-голяма лудост от това няма. И всеки си казва - "това и аз го мога, защо пък да не го мога?" - мен обаче, примерно, ме е страх да пращам за конкурси... (Делиян Маринов ще ме нахока пак...)

"Свръхестествени работи" ми стана много любим разказ. На пръв поглед съвсем обикновената героиня, със съвсем обикновено ежедневие търси помощ от учител по творческо писане...ама то какъв учител само! Демоничното и вещерското могат добре да се съчетаят, вече е факт.

"Съдбата на чужденеца". Имаме си Мълдър, ама не кой да е Мълдър, ами онзи от така любимите ни "Досиетата Х" и точно този Мълдър е не къде да е, ами в България - без пари, без документи...и ситеацията му  етолкова нелепа, че съвсем спокойно можеш да започнеш да съжаляваш още повече американците.

"Най-хубавата книга" и "Най-хубавата жена" са свързани разкази. Проследяват основните събития около няколко интересни герои, сред които е Тан-Йо (Таньо, по човешки) и неговата неверотяно спретната книжарница с антични и най-нови книги, като в първия споменат разказ Таньо се опитва да направи нещо добро, обаче...демоните все са неразбрани, дори и да пробват с добрини. Пък и във втория разказ е същата работа - горкият бива прецакан от жената на вечността му.  

Хубаво е, така приятно как се промъкват и други имена на исторически личности или пък на чужди автори, на музиканти, актьори и така нататък и всички те биват вкарвани в комични ситеации или по някакъв начин са превърнати в една неизменна част от основите на разказа. както е например Абдул ал-Хазред  и неговият "Некрономикон".
Едновременно с това словоплетството и играта на думи в имената на героите, едновременно български, побългарени и...абе, коренно далечни от българското, е нещо, придаващо допълнителна забавна щриха към съдържанието на разказите и това си личи особено много в следващите разкази от цикъла за Марс.
Преди това обаче...

"Кръчмата на Франсис Пол". Знаете ли кой е Франсик Пол? Знаете ли какъв е? Можете ли изобщо да си представите, да предположите поне...? Детектив е. Е, разбира се, след като свърши работа в кръчмата, в която работи като барман, но която не  енегова...нищо че носи неговото име. Във всеки един от разказите на Коста Сивов се промъкват криминални и мистериозни нишки, а тук са и много силно изразени (както и вече споменаните намеси на герои от други произведения или дори филми, както братята Уинчестър, например, пък и Кастиел - е, той ми е любимец от сериала, хах). И Франсис (чакайте, че той не обича да го наричат така) е чудесен детектив...и котка.

ЦИКЪЛ БУНКЕРИТЕ НА МАРС е поредица от три разказа с напълно криминална основа, изграждащи един марсиански свят ("Бункерите на Марс") с неговите новости и иновации, и все по-странни и необикновени герои ("Марсиански проблеми") и отново ролята на автора в собствените му разкази и въпросът на героите - дали пък не са и те литературни измислици на някой, носещ името на цвят? ("Марсианско дело")
Ха, сега де!

"Хубави неща, лоши неща" е третата книга от Колекция "Дракус" и поредното напълно заслужаващо си и на сто процента вдъхновяващо произведение от нашите родни автори, съзнатели на едни прекрасни фантастични, фентъзи и хорър светове.



~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Свързани ревюта - Дракус № 4: "Змии в стените" от Сибин Майналовски






 Като допълнение - един много важен закон на Марс:




 

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *