"Мечове в града" (втората след третата)

Редно е да вмъкна, че бях приключила с тези "Мечове" още, когато си получих сборника (и много си се радвах на танйсвено подписаното разказче). Както обаче го карам - зимните месеци са почивни и затова имам цял куп ревюта, които просто си чакат ли чакат...и без да искам писах пръво за "Мечове в морето", преди "Мечове в града". Затова сега поправям нещата (а "...в леда" ще са на последно място, защото - ами, просто още не съм се добрала до кози сборник :D )

Антология на съвременното българско фентъзи от 2013 година.

Александър Драганов  с "Тримата пазители и златната ябълка" дава старт на книгата и подсказва за приключенския й характер. В този разказ е първата среща на Звездин, Акливиад и Мракомет - трима необикновени герой, всеки уникален по свой начин и със своите качества, на които в тази първя тяхна среща им е възложена задачата да опазят не какво да е, а самата, истинска Златна ябълка от българските народни приказки. А на един от тях се пада честта и да стане постоянне пазител на магическата ябълка.
"Шаман" на Васил Мирчев ми хареса страшно много с тази иддиянска нотка, със странните си герои и още по-странните им способности...или превъплащения.
Тук ще добавя, че в повечето, та даже да не кажа направо във всички разкази се срещат такива сюжети, каквито отдавна не бях чела и затова "Мечове в града" се чете леко и плавно, без затруднения, без твърде много напрягане, но читателят просто си става част от картината  иприключенията на всеки един герой, опознава историята, мисията им и съвсем спокойно, почти лажерно може да разсъждава редом с тях.
"Краят на сънищата" - Димитър Димитров е точно един от тези разкази, които зачетеш ли и попадаш в един съвсем нов свят, който те обгръща и повлича в себе си в проблематиката си и във възможността да се възцари ред от хаоса. А хаосът тук е доста мащабен...щом самият Крал на сънищата не може да се справи. (а май и аз имам някакъв такъв фетиш към определен тип герои - този въпросен крал ми стана любимец още веднага, макар и срещата с него да беше кратка)
Димитър Дъковски и "Елпида". Надеждата. Има я навсякъде но е въпрос на време, а и на воля човек да я потърси и да я открие изобщо. Някак си ми стана любопитно, обаче, какво точно се случи с Дракона на сълзите - тъжно беше, че бе погълнат така...
Донко Найденов, "Битката за Дурикс" - разказ за силата на един владетел, който се бори за отнетото му от зла владетелка. Решителност, сила, воля...победа.
"Спас и вълшебният медальон" от Иван Димитров е толкова приятел и едновременно вълнуващ разказ, въртящ се около историята на едно момченце, притежаващо огромна сила и това негово предопределение от съдбата. Малко наподобява...хм, Алиса в страната на чудесата, предполагам, но е и много по-различна история, а малкото момче Спас ще създаде картина след десет години, която ще го пренесе в един магичен свят в миналото му.
Иван Русланов с "Непростимият грях". А вие можете ли да кажете кой е този непростим грях? До самия край аз сама не можех да отговоря на този въпрос. А разказът е изпълнен с много смисъл и философия, с много възможности да се замисли човек какво прави  иза кого го прави.
Ивета Атанасова - "Чуждите". Мнението ми спрямо жените писателки е малко особено, но от известно време то коренно се променя, особено когато чета нещо подобно като този разказ. Постапокалиптична картина и една смела млада жена, бореща се за своите хора, за народа си, малката част от оцелялата си нация. Един страхотен разказ, може би дори типично в холивудски, сценаричен формат.
"До преизподнята и обратно" на Коста Сивов е поредният много вълнуващ разказ. С криминалните си щрихи, с намесата на змейове от приказките, с привкус на съвременно окултно (един простичък съвет: носете си пликче сол в чантала или в джоба на якето, никога не се знае).
Lady Pol The Beloved и "Наследството". Къде  епродължението? Къде е? Хехе, много интересно произведение - една музикална вечер се преобръща с главата надолу за един от героите, а то всъщност се оказва, че не само той от цялата си компания е замесен с Наследството.
"Сенки над града" на Петър Пенев се превърна сигурно в един от най-любимите ми разкази. Той е като синхронизация между типично българското в лицето на Крум, западното в Уилям и нещо много древно от страна на Сана. Трима магьосници, трима вещери и една зловеща армия от "пришественици". Четирима бъгарски царе и Острието на вековете, което трябва да бъде опазено на всяка една цена. Сюжетът, подборът на героите, характерите им, битките, не една - обръщам внимание на това, в един разказ не се разразява само една солидна битка.
"Дъга" на Радослав Балабанов е другият разказ, който ми стана също толкова лйбим като предходния. Този мистериозен Дориан, Разказвачът. Зловещата приказка и невъзможната поява на необикновената дъга...Едни много стандартни  ив същоно време пленителни герои, дори и малкото момиченце Емили.
И пак сме тук, пак сме в..."Зелената котка". Сибин Майналовски с "Бира, магии и пържена цаца". Всеки негов разказ от поредицата за магическата кръчмичка е така забавен и приятен, всеки герой си е напълно индивидуален за света, от който идва, но си пасва така идеално на света, в който отива... (и тук се скатава тайното подписче ^^ )  /а на мен ми се прияде цаца/
"Никога не се доверявайте на демон" от Станьо Желев разкрива още един магичен свят, с още купчина интересни герои, че дори и един вълк (със силна интуиция спрямо магията). Илюзии и измами, договори, които могат да се нарушат и такива, които едновременно изкушават демона, но и го държат на страна от желаната душа. Защото една твърде чиста душа не може да бъде докосната от лакомията на демоните. И това е още един разказ, превърнал се в любим мой.
Чавдар Ликов - "Приключенията на Пикуел". За момент се замислих точно в какво приключение се впуска главния герой с жената, която обиква - прескачат през толкова много светове, водят множество битки с необикновено силни противници и тове е едновременно забавно и напрегващо.
"Енергиен вампир" на Явор Цанев е последният разказ, но също толкова силен и описателен. Тревогите на героя и неговите влечения, неговата мечта...предполагам всеки енергиен вампир, осъзнавайки какво представлява за околните, би си мечтал за същото. Но точно този вампир е по-различен, по-силен и видимата енергия около него е много по-отчетлива. Не е единственият такъв, обаче.

На няколко пъти прелистих книжката, за да си припомня по-ясно разказите и с огромно удоволствие препрочетох някои...Още едно твърдо доказателство, че българските автори не бива да се подценяват в никакъв случай, те са много по-добри от някои от най-известните западняци...


Коментари

translate