За Любовта... / есе /

Какво всъщност представлява любовта..? Дали тя е просто чувство, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е причината, поради която можеш да кажеш „Аз съм влюбен”? Не мисля, че това са строго определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си: Начинът, по който се държиш с даден човек, по който го гледаш и си мислиш „Боже, какви красиви очи има!” ето това са малкото ситуаций, в които можеш да разбереш, че си влюбен.
Истината е, че всеки се нуждае от разбирането на другите, от внимание и признаване на собствената му индивидуалност като значимост. Един от начините, по които личността свободно се изявява и утвърждава себе си, докато твори отношения и признава значението и на другия, е Любовта.
Всеки индивид носи своята уникалност, която често кара хората да се дистанцират поради различията си, но това, което обединява всички, е нуждата да бъдеш обичан.
Една древна индуска легенда разказва за отношенията между мъжът и жената, за привързаността им един към друг:
„ Бог Тваштри създал най-напред мъжа и го оставил да живее на земята сред птици и зверове. Но първият човек страдал от самота и се по¬молил на своя господар да му изпрати за утеха друго същество, което да го разбира. Бог Тваштри, как¬то изглежда, имал меко и благородно сърце. Той направил от разнообразни подръчни материали жената и тя ощастливила първия мъж самотник. Обаче радостта била краткотрайна и трагедията не закъсняла да настъпи. Огорченият мъж само след осем дни отишъл при могъщия бог Тваштри и с мъка на душата му казал: “Господарю, какво същество си ми дал, то непрекъснато мърмори край мене и не мога да работя. То ме дразни всяка минута и прави живота ми ад. Вземи си го при тебе обратно!”
Тваштри съжалил нещастния мъж, трогнал се от неговата молба. Той взел немирната жена и набързо я настанил да живее накрай земята. След осем дни обаче мъжът пак отишъл при своя господар. Със сълзи на очи той започнал да му се моли: “Господарю, не знам какво стана с мене, откак го няма това същество, живея самотен. Радостта из¬чезна. Пред очите ми пада постоянно мъгла. Спомням си как това същество играеше и пееше край мене. Животът беше много приятен и весел. Дай ми обратно това същество, иначе всичко е черно.” Смилил се бог Тваштри, върнал жената на самотния мъж и отново настъпила радостта в неговото жилище. Но след няколко дни той пак трябвало да се отказва от жената. После, както по-напред, молил Тваштри да му я върне обратно. И така историята се повтаряла. Накрая мъжът отишъл при своя бог създател и му казал: “Господарю, аз съм нещастен! Разбрах, че не мога да живея нито с жената, нито без жената.”
Става ясно, че необходимостта от сближаване и обединяване е неизбежна. Хората сякаш неистово се стремят към сближаване и споделяне на общо битуване, общи интереси, стремежи, преживявания. Най-красивото противоречие, което движи света, най-реалната магия, към която се стремим, е Любовта!
Твърде много болка има в този свят!
Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш, виждаш я в очите на минувачите, тържествуваща заради победата си, среща те, когато най-малко нея очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно,когато намери за обежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.
Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие… Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звездите горе на небето, както сега докосваш, може да те пратят право надолу. В бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата…
Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие… Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня я използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Но онази броня те изменя напълно, затваря чувствата ти, отдалечава те от истинския свят, от истинското щастие и може би те дърпа все по- надолу и с тази крепост, с тази броня пропадаш все повече... и повече...
Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно.. Разглеждайки чувството любов не от психологическа гледна точка, а от онази, в която усещането на висша духовна цялост се нарича истинска любов, осъзнаваме, че обичаме хиляди малки и големи неща – хора, животни, та дори и предмети. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За други хора, когато обичаш не са нужни никакви думи. Не е задължително да знаеш какво означава любовта за да я изпитваш. Съмнявам се, че на този свят има човек който може да измисли понятие, обхващащо всички аспекти на любовта, който би я описал накратко с няколко думи. Любовта е чисто съвършенството или реалният ни житейски път, който всеки от нас трябва да измине, за да успее да преодолее трудностите.
Според мен прозрението ти за наличието в нищото, както и осъзнаването и овладяването на абсолютния контрол над вътрешната ти енергия идва в момента, в който станеш независим от времето и материята, а именно когато си влюбен..Това, което искам да кажа е, че за любовта няма думи, тя е толкова силна, че не можеш да спреш да мислиш и говориш за съществуването и. Любовта към дадено човешко същество може да ни накара да вярваме в неща, които преди са ни се стрували невъзможни.
Но както казват някои- “Невъзможно е само силна дума използвана от слаби хора, намиращи за по-лесно да живеят в света който им е отреден, вместо да намерят силата в себе си и да го променят". Невъзможното не е факт, то е убеждение.Невъзможно няма. Всичко е едно предизвикателство. Невъзможно е нищо. ”Затова няма и невъзможна любов. Любовта е способна да променя настроението ни да, ни кара да вярваме, че можем да променим живота си. Магията на любовта оцветява света и му дарява онази топлота, която седи в сърцата ни цял живот, която ни кара да живеем, да мечтаем и най-важното любовта е способност да бъдем като застанем между измисления и реалния свят.
Любовта е знак. Но за какво? Няма значение. Тя ни показва, че има смисъл във всичко, което правим. Любовта смекчава сърцата на хората, сразява злобата и лъжата.Тя показва пътя по който няма горест и сълзи, създава палати от чувства. Понякога неизречената любов е по-истинска от онази, която повтаряш по хиляди пъти на ден

Коментари

Публикуване на коментар

translate