Публикации

Показват се публикации от 2010

ПредХелоуинско =^.^=

Изображение
Въпросният Хелоуин, или още наречен Вси Светий си е чисто Американски празник на мъртвите, така де... на чудовищата и призраците. Чудя се дали някога сме си мислели, че този ден, смятам да го нарека на този етап Карнавално мероприятие, подобно на българските Сурвакарски празници - Кукери, та... този ден така ще нахлуе и в живота на младежите. Не е кой знае какво, сигурна съм, че едно 80 % си нямат и понятие какво е Хелоуин, най- страшният ден в годината за скъпите американци, ден в който децата се преобличат като чудовища, приказни герои или някакви измислени от тяхното собствено въображение чудати личица, обикалят от къща на къща и събират лакомства, с които се тъпчат донасита след това... брей, прияде ми се шоколад, както и да е, та сигурна съм че повечето нямам понятие от идеята на празника, но това не е от особена важност, разбира се. Важното тук е... много внимателно, важното е забавлението. Самото преобличане, маскиране в нещо ненормално няма никакъв смисъл, но е важно това, ко

Шерлок Холмс- като литературна и реална личност

Най- общо казано: любимата презентация, за любимия ми литературен персонаж, която съм правила сама до сега.

Trinity Blood Opening Theme – Doresu (bloody trinity mix)

Dress (bloody trinity mix) Vocals: BUCK-TICK Lyrics: Sakurai Atsushi Composition: Hoshino Hidehiko Arrangement: BUCK-TICK In front of the mirror, I nap with you; your light red fingertips Your hands unexpectedly showed your weakness and shut your lips On that day, I exchanged promises with you Now we can’t recall them You tilt your ears to the trifle song and gaze out the window I don a dress and show you my dancing; am I mad? Tell me Someday, I’ll be kidnapped by the wind, right? Now we can’t recall Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why? Don’t I have wings for sinking into that night, that wraps everything like the stars, like the moon? Ah Don’t forget those days when love overflowed Without even being able to recall your face Someday, they’ll be erased by the wind, right? Now we can’t recall Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why? Don’t I have wings for sinking into t

"Позволете да Ви се представя"

Изображение
- Здравейте. Колко нетипичен е този начин на представяне, но пък беше сметнато, че е по- елементарен.- едно сладко детско гласче се разнесе ведро из претъпканото заведение. Беше бар, но не някой елегантен и скъп, ами най- обикновена пианска дупка, пълна с пирати и разбойници, всъщност имаше ги всякакви, но си кротуваха и сега слушаха това, което момичето говореше. Беше дребна на ръст, много слабичка, но пък имаше спортна структура, личеше си че причината за слабото телце са множество физически тренировки. Тъмната й косица беше неравномерно подстригана, даже сякаш кичурчетата бяха накъсани, но пък лъскави и загладени, добре поддържана рошава прическа с множество шарени мъниста, вплетени в кичурите. Очите й бяха с цвят на кафеникав пустинен пясък, големи и изразителни, на фона на карамелена и гладка кожа. Другото необикновено в това момиченце бяха чифтът големи черни уши, които потрепваха от време на време на главата й и дългата черна опашка, която се увиваше около крачето на високия ст

Песни ( Бг ) - 1 част

1* Събрало вятър в мръсните платна, вълните пори старото корито. И може би понеже днеска ще ме бесят, желая му от все сърце да се продъни вдън море пробито. (йо-хо-хо и бутилка ром) Пиратски е плавателният съд, където буйната ми младост мина. Разглеждам днес житейския си път, от който ми остава час и половина. (йо-хо-хо и бутилка ром) На мачтата се вее черен флаг Ухиленият череп ме вълнува по-различно - символиката намирисва на смърт и саркофаг, приемам го днес май твърде лично. (йо-хо-хо и бутилка ром) О, капитане, стига си ме дебнел изпод единственото си око - въжетата са здраво стегнати - отпред, отзад, накръст и около. Недей душата си да стягаш и възела моряшки разхлаби Карамба, сълзите ти нищо не струват. Захапвай ножа, ако те боли. Кажи, на кой ще се оплакваш от ревматизъм в дървения крак, когато през дългата, нощната вахта усетиш онази неясна тъга? (йо-хо-хо и бутилка ром) Колегите пирати още хъркат тела пиратски в трюма се потят В съня им б

Песни ( AE ) - 1 част

1* Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die. The king and his men stole the queen from her bed and bound her in her Bones. The seas be ours and by the powers where we will we'll roam. Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die. Some men have died and some are alive and others sail on the sea – with the keys to the cage... and the Devil to pay we lay to Fiddler's Green! The bell has been raised from it's watery grave... Do you hear it's sepulchral tone? We are a call to all, pay head the squall and turn your sail toward home! Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die 2* We pillage, we plunder, we rifle and loot. Drink up me 'earties, Yo Ho! We kidnap and ravage and don't give a hoot. Drink up me 'earties, Yo Ho! Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me. W

Възвишена какафония

В навечерието на предстоящият July Morning, съм склонна да попиша малко философски и да открия своята нестабилност от същността си в писмен вариант пред читателите. Не, че имам нещо конкретно предвид... всъщност имам и тези, които до сега са следяли блога ми ( те си знаят най- добре и им благодаря за хубавите думи, които така приятно ме изненадаха дори по време на един от издпитите ми този семестър ), та точно тези хора, които са чели нещо от тук някога и сега попадат на този пост, ще разберат или поне се надявам да разберат. Дълго мислих, много неща написах прес последните месеци под формата на разкази, приближаващи се фатално до книжен вариант. Тези мои размишления и непрестанно развитие в стила ми, книгите които изчетох, идеите които изслушах, забележките които приех и над които работих за подобряване, доведоха до решението ми, че не е редно да побликувам целите си разкази свободно в интернет пространството. Нищо лично, както се казва, но застрашеността на подобни литературни прояви

Да заседнеш в асансьор.

Когато описвам по- голяма част от свои лични събития, предварително обмислям напълно това, което мога да опиша с подробности и това, което е по- благоразумно да спестя. В този случай обаче, не смятам че има какво да се спестява изобщо, защото самият случай е до толкова комичен, че си заслужава да бъде цветущо обработен с подробности и изложен на яве. Винаги съм смятала, че самоиронията в много случаи е най- доброто оръжие, но идо толкова подходящо качество, нецаменимо за разгадаване не само на слабостите, но идо голяма степен на силите на човек. Е, това не е точно така, но пък ме вкара в ситуация, която сама по себе си ми доказа лично какво е отношението ми към критичните и депресиращи мигове, стоварващи се върху човек така внезапно, както белите лисчета се отронват от пролетните дръвчета ,само че с милиони пъти по- бързо. Фактите на кратко: понеделник сутрин, девет и половина, преди първа лекция, университетския асансьор, втори- пети етаж. От втория етаж взех един от асансьорите к

Холограмно стартиране

По- шантаво заглавие на този етап едва ли съм способна да съчиня, но това просто ми дойде в главата като паднало от някъде, затова ида няма особен смисъл в него, ще го запазя не за друго, а защото ми харесва. И така, годината е 2010, двойна цифра. Всички ицпити от зимната сесия преминаха, за щастие успешно взети, дсичките десет без изключение, което може само да ме радва. Разбирасе обаче, перфекционизмът ми в някои отношения, който необяснимо нараства постепенно, се обажда и не съм особено доволна, даже хич, от някои неправдоподобни оценявания. Може би все още няма наука, която да обясни логиката на преподавателите, защо на хора не пипнали да прочетат и едно изречение, се пишат изключително високи оценки, а тези които са си боли очите с часове и дни- точно обратното. Ще ми е интересно някой да успее да ми даде точно определение за този преподавателски синдром, само че май няма да имам тази възможност, да чуя подобно определение или теза в близките... стотина години да кажем. Съмнявам

За " Аватар" на Джеймс Камерън

Не знаех за направата на филма, преди да видя трейлъра му в киното, прожекция на друг филм. Очите ми останаха на екрана, впечатлена от ефектите още от онези секунди с кадри от него. Помня обаче думите на събеседникът ми- " Това е гадно!"- неприемливо възклицание, имах намерение да посетим киното, когато прожектираха "Аватар" като доказателство, че филмът си заслужава наистина, повече от предполагаемото. По принцип преценявам качеството и интереса в сюжета на всички филми едва от първите пет- десет минути, безпогрешна моя преценка всеки път. На кино не успях да видя филма, но в момента, в който излезе в торент- тракерите, си казах, че искам да гледам този филм повече от веднъж или два пъти. И ако на трейлъра ми останаха очите, то по време на самия филм и дъхът си загубих. Познавам и хора, които продължават да твъдрят, че "Аватар" е гаден, безинтересен, дори извратен от гледна точка външността на народа на Пандора- нави. На мнениесъм, че тези които приемат п

Тик- так, Тик-... так... "без...мислено"

Няма, няма, няма... кое време е, а няма кой да ме подсети, че от толкова време не съм писала. Позор, но нищо, има време за наваксване, нали? : ) Имам да пиша толкова много и толкова разнообразно, да споделя и да разкажа, че не знам дали времето изобщо стига за всичко, но ще опитам... ще се пробвам с нещо, още преди 31 декември. А?! Как шях да забравя, първо да честитя Нова година... вече е 2010, интересна комбинация от двойни цифри: 20 и 10, чудничко, със значение на числата не се занимавам, но имам чувството, че това ще бъде запомняща година. А дано! Та, та... хайде сега... 21 срещу 22 декември 2009 година. Последните дни престой в Благоевград, в Общежитието, което за толкова кратко време се опразни, че не е за вярване. Наистина, за някакви часове, повече от половината сграда потъмня, нямаше почти никого. Е, ние ( имена не назовава, бяхме с една колежка ) си взехме билети за влака още предния ден, тоест 21 и вечерта на дискотека, като имахме уговорка тази нощ да не се спи, а на следва

translate