~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2010-02-09

Холограмно стартиране

По- шантаво заглавие на този етап едва ли съм способна да съчиня, но това просто ми дойде в главата като паднало от някъде, затова ида няма особен смисъл в него, ще го запазя не за друго, а защото ми харесва.
И така, годината е 2010, двойна цифра. Всички ицпити от зимната сесия преминаха, за щастие успешно взети, дсичките десет без изключение, което може само да ме радва. Разбирасе обаче, перфекционизмът ми в някои отношения, който необяснимо нараства постепенно, се обажда и не съм особено доволна, даже хич, от някои неправдоподобни оценявания. Може би все още няма наука, която да обясни логиката на преподавателите, защо на хора не пипнали да прочетат и едно изречение, се пишат изключително високи оценки, а тези които са си боли очите с часове и дни- точно обратното. Ще ми е интересно някой да успее да ми даде точно определение за този преподавателски синдром, само че май няма да имам тази възможност, да чуя подобно определение или теза в близките... стотина години да кажем. Съмнявам се дори първокласните психолози да са способни да се изкажат правилно. Минало свършено, по тази нелогическа теория ще оставя да разсъждава някой по- наясно с психиката на преподаващити вече повече от пет години или може би съм наясно с точния отговор- колкото по- дълго, толкова по- лошо. Като уточнение: колкото по- дълго се занимават с ученици, независимо от възрастта, толкова по- зле психически стават, май си е съвсем нормално явление, така че наистина няма смисъл да се продължават доводите и предположенията в тази насока.
Да минем нататък. Особено като се има в предвид от колко време не съм писала, насоките ми на мислене са претърпяли значителен обрат, не за друго, а защото към знанията и уменията си приобщавам науката. Не някоя точно конкретна, но вместо да изписвам десетки редове с безмислени дръкнаници ( в пълният смисъл на думата ), предпочитам да съставя логически достоверен текст, който да обяснява поне по- конкретно мнението ми в дадения момент за дадени обстоятелства. Нахвърляните набързо и лишени от всякакъв смислен контекст изрази са нищо, убедих се в това след прочитането си на някои публикации, в които буквално съм си "дрънкала" безмислици, колкото да има нещо. Въпросните дрънканици наистина описват голяма част от характера и настроението ми, но прочетени от човек, който очаква повече от подобно дневникоподобно илично съдържание, те са лишени от... всичко. Признавам, че сега най- вероятно също пиша ненужни изказвания, които след време ще се окажат нелогични за други четящи ги, но смятам че по този начин сама на себе си обяснявам насоките и гореспоменатото евентуално настроение в момента към нещо конкретно. Истината обаче, да пиша всичко това обобщение, е с едничката цел да се опитам да подредя мислите си към точно определено конкретно положение, което смятам да поддържам и за напред. Човек израства и се изменя. Мисловно най- вече, и моето доказателство за това лично мисловно изменение е именно тази публикация. Колкото и внезапно да се получава, вече ми се струва, че може да бъде възприета като абсолютен факт. Освен, разбира се, ако не е моментно, което малко ме съмнява. Логиката във всяко едно действие е съвсем неизбежна и само тези, които действат преди да мислят, са лишени от това, но не окончателно. За тях е моментно. Моето състояние се задълбочава, обръщайки внимание на повече неща, дреболии и факти, които не биха заинтересовали другите, смятам че развивам личността си така. Не съм се съмнявала в научнопроявените от мен в даден период от време наклонности, макар че може би ще бъда възприета по не особено разбираем начин, това да търся наука във всяко едно заобикалящо човека явление или елемент. Но ако се замислим малко повече, всъщност ще открием че науката е навсякъде, представена по един или друг начин и изследвана от различни преставители, повече или по- малко. И отностно това къде толно търся наука, ще кажа ясно- литературата. Това, което възприемах като свое хоби и развлечение, в последствие ме навежда на мисълта, че е точно и стриктно изградена схема, която несъзнателно човекът- писател следва в творбите си. Някои наричат "дарба", правилно до поределена степен, дарба е до толкова до колкото Дарвиновите последователи могат да обобщят, че всеки човек наследява гени от предците си и веротяно по този начин наследява и конкретни умения в дадена област. Само, че уменията или още дарбата може да се прояви при всеки наследник по различен начин. От предци занимаващи се с изкуството рисуване, техни потомци могат да се проявят като експерти в музиката. Надявам се по подобен начин да успях поне частично да обясня и докажа състоянието си в момента, обръщайки внимание на литературата не само като вид изкуство, на което да се възхищавам и което да създавам, но и като геннопреносима наука. Никой не може да каже колко назад във времето трябва да погледне, за да разбере кой точно негов член на семейството се е занимавал с нещо конкретно, като изкуство в каквато и да е област.Науката и изкуството литература, към която насочвам вниманието си се съчетава и с още нещо конкретно, което смятам че може да ми бъде от полза за бъдещи проекти. За това обаче смятам да пиша и говоря, когато съм напълно убедена в докатките си.
Да се върнем малко в началото на цялото това мое споделяне и обясняване, а именно стъдентските изпити и вторият семестър. Не спометах, че има един точно определен изпит, който разочарова мен самата и не друго, ами от собствените ми възможности. Но и той вече е минало, за в бъдеще ще направя каквото мога за да опровергая собственото си разочарование, прекалената самоувереност винаги е принизяваща, убедих се в това преди много време, но го бях забравила. Сега... сега вече е началото на втори семестър, нови лица като преподаватели, нов материал, който от първата лекция в понеделник доста ме впечатли и придаде още по- голям смисъл в научното ми мнение за художествения текст и литература. Ако професорът е толкова способен, колкото изглежда и успее да ме грамне достатъчно с информацията, която избълва непрекъснато, то ще запълня една голяма нужна ми част от знанията в избраната ми бъдеща насока. Със старание, малко повече усилия и прилежно количество търпение всичко се постига. Така смятам и да започна и извърша няколко прости анализиращи проучвания, чиито резултати евентуално ще съм способна да споделя както подобава и когато му дойде времето.

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *