Истинският "фалшив" принц или Фалшивият "истински" принц?

Дженифър Нилсен. От един момент нататък ще започна да обръщам голямо внимание на тази авторка. Не съм любителка на жените писателки, гледам с особен скептицизъм на тях, макар да знам, че има някои наистина възхитителни попадения, които ме пленяват моментално и ме държат на нокти през цялото време, че и след това. Дженифър Нилсен е именно една такава писателка, която пусна една специфична царствена връвчица, с която ме омота и...хейде на жаргонно - зариби!

Не съм чела нищо друго от нея до сега, а така като гледам, тя май няма и нищо друго, преведено и издадено на български (е, ако бъркам, се извинявам). Но след толкова месеци на азастой и почивка от ревюта, е време да посъживя малко нещата - май месец дойде, "р"-то се махна и дойде сезона на дивашкото четене. И поради тази причина започвам сезона си с ревю, посветено на една кралска история. 

Ако още не е станало ясно, говоря за "Фалшивият принц". Реално погледнато взех книжката с известни съмнения, червената корица напомня до известна стенеп Малкия принц, което прави излъчването й леко вдетинено, но пък определено привлича вниманието. Взех книгата на една промоция на издателство "Сиела" за 23 април - книжен празник беше и нямаше шанс да изпусна промоцията, хахах. Та...относно принца. Хубаво е да вметна, че едно време много мразех книги, представени от първо лице - главният герой сам разказва историята, обаче имах един обрат, който напълно промени мнението ми и колкото повече такива книги ми попадат, написани по такъв привлекателен начин, толкова по-приятно ми стана. Принцът е написана също от първо лице, а още на първата страница се запознаваме с един хулиган, който през цялото време, от корица до корица държи вниманието, кара те да се усмихваш или смееш, кара те и да се замислих на хитростта на това дете. 

Сейдж е около четиринайсет-петнайсет годишно сираче, което краде и мами, лъже и играе ролята си по един невероятен начин. Умее неща, които до последния момент остават неизвестни, преструва се и подмамва всекиго и в един момент като читател можеш да се окажеш в клопката на това сираче с твърде висока интелигентност и лукавост...до последно си мслиш, че тези около него нижат планове и кроят измами, а в крайна сметка се оказва точно обратното. Сейдж може да преобъбрне всичко в своя полза, а уменията му постоянно остават прикрити, до момента, в който мрежата, която той сам е оплел, не започне да се разплита - все на някой му "светла лампичката", че някои неща не може да са чак толкова случайни.  Както и самоличността на самият Сейдж, хванат за да се обучи и да изиграе ролята на загинал преди няколко години принц и по такъв начин да спаси държавата от война. Естествено както във всяка подобна история трябва да има и други конкуренти, които в някои моменти се оказват доста впечатляващи по свое му и изглеждат така, сякаш ролята да играят принц е по- одходяща за някой от тях, а и почти до края Сейдж отказва да бъде марионетка...иначе може да загуби себе си. В крайна сметка обаче, всичко отново се оказва по плана му и тънките подсказки, съвсем тактични намеквания през цялата книга, подхвърлянията в репликите на Сейдж, водят читателя до истината и отговорите. Като една твърде оплетена мистерия, която бавно и плавно се разплита и то само ако Сейдж реши това да се случи. 

Е, имаше си ги и моментите, които не вървяха по план, когато герой беше в тъмница, пребиван, измъчван...или убиван, но все пак не може и без такива събития, за да е пълен и интригуващ сюжетът. 

Сюжетът е реалистичен и вълнуващ, а характерите на всеки един от героите е, ако не описан продробно, то представен съвсем ясно в дийлозите и действията на самите герои.

Самата книга е първа от поредицата "Пътят към трона". Не знам какво би съдържала втората книга на Дженифър Нилсен, до известна степен "Фалшивият принц" си е завършена по свой си начин и не се нуждае от продължение, но пък се надявам ако във втората книга пак се срещнем с новия крал на Картия, Джейрън...или Сейдж, или някой от другите герои, които стават последователи на Негово Височество, да бъде все така интересно и вълнуващо. И да си заслужава да бъде прочетена за ден, както стана и с тази...с този Фалшив принц...или пък Истински...