"Илиада" на Омир, първа песен - анализ
“Илиада” на Омир е епическа поема на най- високо ниво от познатия ни Троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за образа на воина. Представени като племенни военни вождове, героите представят най- доброто, най- същественото от идеала за честта и достойнството на воини, но едновременно с това са носители и притежатели на най- обикновени човешки слабости. Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално последствие от човешките взаимоотношения, предизвикали нехармоничност в нравствените закони на родовата и междуплеменната ценност. Светът на боговете и смъртните се оказва еднакво замесен в проблемите, за които разказва Омир. Свадата между двамата воини има скрит смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху неговото достойнство като воин, нарушение на нормите за морал, според който отредената плячка или жертва е признание за заслугите в битката. В образа на Ахил е пр...
Коментари
Публикуване на коментар