Блогът на 10 годинки!

И така, това което ще напиша сега, ще бъде дълго, но е важно да го опиша така. Преди десет години, когато бях съвсем обикновено гимназистче, тепърва погълнато от света на книгите (защото всъщност съм доста "късен" читател), реших да създам блог. По онова време беше един от първите любителски блогове, без никаква професионална намеса в него. Първите неща, които започнах да публикувам бяха свързани със стихотворения, писани от мои приятели, качвах видеоклипове на песни с текстовете им и преводите им, обсъждах ги по начина, по който аз ги разбирах. Всичките ми есе-та от ученическите години, а след това и от студентските ми, заедно с курсови работи и литературни проекти си намираха място в блога...той вече беше се превърнал в място, наподобяващо онлайн дневник, в който исках да споделям с всички останали това, което мен ме вълнува и интересува, това, което ми е станало интересно и смятам, че ще е интересно и на други. Или свои разсъждения върху разнообразни битови и културни проблеми. Засягала съм теми, свързани с АКТА, с Анонимъс, с бедствени положения, празници, фестивали, със студентските ми дилеми и така нататък, правила съм сравнения между емоциите, които предизвикват песни и стихове, разсъждавала съм върху литературни произведения като критик, публикувала съм биографии на известни автори със снимки, които съм вадила от книги, не просто от интернет...Но никога не бях писала за книгите като читател, като книжен блогър. 

Не смятах, че бих могла да го правя, не смятах, че някой ще се интересува до толкова от това и че изобщо ще имам достатъчните умения и подходящ стил на писане, за да го правя. Разбира се, следях с възхищение много по-популярните блогове и страници като "Аз чета" и "Книголандия", и малко след като завърших първото си висше реших все пак да опитам да преоткрия нова страна на моя блог и така My_Life се превърна в книжно място, стъпка по стъпка, много плахо, но с голямо удоволствие и вълнение...Не заличих някои от старите теми, които бях публикувала, сметнах, че не е лошо да си останат, да ми напомнят що за интернет пространство е било някога това мое местенце и така и до днес - блогът е основно за книги и литература едва от три-четири години, но всъщност съществува, нямах никакво намерение да създавам нов блог, специално за книгите, а просто преобразих първия такъв, който бях създала, запазвайки го още от самото му съществуване, заедно с първото му име и линк, когато е и първата публикация в него - от 2 юли 2007 г...постепенно писането за книги се превърна в хоби, доставящо ми удоволствие, независимо дали ревютата ми се следят редовно или не, самото усещане да го напиша, да го споделя и да знам, че все пак има хора, които ще го прочетат и ще се обърнат към мен за повече подробности покрай някоя книга, защото им е станало интересно и биха искали да се убедят дали си заслужава да я прочетат - това е, което ме радва и ме прави щастлива в цялата тази блогърска работа. Удоволствието от вида на готовото книжно ревю е незаменимо!  

 
И затова организирах тази "игра" с награда - една книга в кутия и няколко неща, изработени от мен като изненада за спечелилия. Книгата беше "Дървото на лъжите", пакетирана и увита в цветни листове, придружавана от плик с четири картонени книгоразделителя (голяма игра беше докато избера подходящ стил за тях, подходящи шрифтове и размери), на всеки книгоразделител има и по един литературен цитат, вдъхновен от мои любими писатели. Една значка за книгите - моят живот, която ми хареса как се получи и си изработих и една за себе си и, за да е в тон с книгата - един ключодържател-книга, който всъщност може да се превърне във всякакъв вид висулка (аз си имам една такава на портфейла, но съм правила и за медальон), изработен от цветна полимерна глина и с релефно дърво от едната страна на корицата, което опитах да наподобя като това от корицата на другата книга в кутията. 

Беше ми много интересно да прочета всички онези коментари под основната публикация за Giveaway-а, за това какво са книгите в живота ви; беше ми изключително интересно да създам книгоразделителите, значката и ключодържателя и почти нетърпеливо очаквах кутията с книгата и изненадите да попадне в ръцете на спечелилия...

Благодаря ви, читатели, че ви има, че четете книжни блогове, че пишете за книги, че гледате видеа за книги и се интересувате от литературния свят, благодаря и на издателствата за всичко, което правят за читателите си! Десет години поддържане на блог не са малко и макар да не е от най-активните в последно време (което това лято ще се промени, обещано!), няма да спра да го поддържам и развивам (и тук ще вметна - обаче никога няма да го преместя на друга платформа доброволно или да допусна реклами в него, блогът е свободен, безплатен и единствено и само за удоволствието от книгите). 

My_Life: Book's Blog (бел. Книжен блог - https://www.facebook.com/mylife.booksblog/) Ви пожелала приятен ден с книга в ръка!