~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2013-08-13

Сахара споделя за...


И тъй, когато дойде 23 април, затворниците се обърнаха

към Давид Мартин, който лежеше в сумрака на килията си

със затворени очи, и го помолиха да им разкаже нещо, за да

пропъдят скуката. "Ще ви разкажа една история", рече той.

"Сказание за книги, за дракони и рози, както повелява тази

дата, но най-вече за сенки и пепелища, 

както повеляват времената..."



Така започва една малка книжка, състояща се от по-малко от 20 страници, но успешно съхранила в себе си сюжета на цяла една биография, цял един цикличен живот...че дори и повече.

Става дума за "Огнената роза" и става дума за Карлос Руис Сафон.


Да, след като се подхвана темата за него и за, от скоро доста коментираната от някои литературоведи и критици, "Принцът на мъглите", както и "Сянката на вятъра", казах си - Защо пък не? - нека да видим какво представляват книгите му. И съвсем случайно намерих Розата, след като просто имах за цел да удовлетворя своя егоистичен интерес и любопитство, насочено изцяло към резюмета на всичките му до момента излезли книги от различни погледи, че едно резюме никога не е достатъчно (защото винаги по такъв начин избирам какво и от кого да чета, по навик, уви). И след като това разказче-книга се оказа свободно четиво в интернет, вече окончателно се запознах със стила на автора. И го заобичах...

А Сафон е един доста интересен автор, трябва да отбележа. Подбора на думите и похватите, с които си служи и превръща една привидно проста картина от три изречения в цяло съчетание от образи, които дори и без въображение могат да изникнат в представите...очарователно.

А и самите случайности, завързаните линии и контакти на героите, та били те и едва шепа хора, но с такова огромно значение...Император Константин, нападението на Мехмед Втори над Константинопол, разгрома на Османската империя...тайното знание, така желано от майстора на лабиринтите, който вече няма какво повече да иска от света и живота, защото той има всичко, освен...безсмъртието, може би. И тогава Императорът му предлага шишенцето с кръвта на последния дракон, но знаейки за алчността на простия човек-чужденеца, му дарява и своето най-голямо съкровище - Сълзата на Христос, преди Изтокът да падне...

Едмон де Луна се изживява в ролята на "Шехерезада" за наемниците, които може би биха го убили, само защото не е човек на Ориента...и все пак тях ги сполетява една съдба, ето затова понякога прекаляването с виното не е на добре...но той оцелява, само за да попадне в ръцете на Инквизицията и безумните, злонамерени инквизитори, готови на всичко само за слава и пари. Още едно голямо разкритие за Църквата по принцип, което така или иначе се знае от всички, но винаги, когато присъства, се взема толкова много под внимание...защото тук османлиите са добрите, до една степен може да се каже, а католическите свещеници - точно обратното. 

И кой обича легендата за Свети Георги Победоносец и Дракона? О, толкова много обичам да я разказвам, дори просто да си я припомням...И тук инквизиторът краде кръвта на дракона, смятайки я за божия благословия и...пепел, гибел, смърт, разруха, това е всичко което обгръща Барселона през онази година...и само Христовата сълза, малкото медальонче от императора, спира дракона от кръв, преобразявайки цялото небе в една роза от огън, от чиито листенца се сипе бяла пепел...Драконът погубва стареца, но това което той оставя след себе си за света е едно неразгадаемо съкровище, внимателно скрито и чакащо най-подходящия...



И ми харесва, толкова много ми харесва, дори  и така кратко, е толкова описателно! 

А си мислех, че само Мери Шели може да пише такива красиви, фантастично-зловещи разкази, които могат да се превърнат по единично в книги...е, Мери Шели е от старата генерация все пак, а Сафон...един тайфун от великолепие, започващ толкова реалистично, развиващ се трагично и в крайна сметка, в щастливия си край всичко е изцяло и напълно фантастично и митологично, оплетено с логиката и смисълът на всеки един символ, споменат в редовете...от имената на героите, през имената на градовете, на църквите и хронологиите, та дори и в тази дата - 23 април.


Вече ще празнувам Св. Валентин по каталунски обичай!

И определено, без съмнение вече съм убедена, че ще си взема и другите негови книги.

/Съб 15 Юни 2013 - 15:54/

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *