"Бъди ми приятел" - Юлия Спиридонова-Юлка (илюстратор: Пенко Гелев)

"Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато.
Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво.
- Какво му е на това жабче?
- То е  от породата на краставите  жаби – отвърнали големите  жабоци.
- Пфу, крастава  жаба! Не искаме да си играем  с него – заквакали малките.
Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало:
- Кой ще  си играе с мен?
- Никой.
- Добре! Щом никой не ме иска, ще замина.
Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя."

Юлия Спиридонова е една неверотяна българска авторка, а Пенко Гелев - чудесен илюстратор. И те двамата са създали една вълшебна книжка за деца, малки или големи, не е от значение, защото поуката от книжката може да бъде полезна за всеки един, прочел я.
А аз проявих огромен интерес към нея, защото би ми била много полезна в работата (пък и за дипломната ми разработка върху литературата за деца) и останах очарована от книжката. Текта е лек и достъпен, интересно представен и силно поучителен, който определено може да накара всяко дете да се замисли за това на кого иска да бъде приятел и какъв приятел да си търси, а илюстрациите са истинско вълшебство - така реалистични, толкова ярки и приятни. Но пък аз си обичам илюстрирани книги по принцип, затова и тази стана една от любимите ми (заедно с рисуваната книжката за уличният котарак Боб).

Мога да я чета многократно и не само за себе си, но и за децата, с които работя, и съм сигурна, че ще им бъде толкова интересна, колкото и на мен.

 Пътешествието на малкото краставо жабче, нежелано от никого, започва с неговата смела постъпка да поеме на път и да открие свой истински приятел. Срещата със самодивата, с таласъма, с триглавата ламя и на прага на Долната земя, после със Стопана от езерото, който прави най-добро впечатление...с ехото и с вятъра, с огнедишащия змей на Горната земя, показват на малкото жабче, че не е важна красотата, не е важно богатството, нито силата или властта, среща се с непостоянството и завистта, и не е от значение дали е Долната или Горната земя, щом на Средната има някой, който може да бъде истински приятел...И този приятел е в образа на горската вещица, която развълнувано признава, че наистина се нуждае от жабчето. Защото е краставо жабче, а те имат най-силната магия, такава от каквато вещицата се нуждае, за да може да помага на гората и на загубилите се в нея. А самата вещица всъщност е добра, което за децата, при които е въведена представата за злата вещица, би било също така полезно и поучително - външността е измамна, старите приказки не винаги са верни. Грозното жабче отркиа приятелство и любов при старата и грозна вещица, която всъщност е добра и милосърдна. И това е най-важното.

"Казваш, че съм ти нужен? Защо не си вземеш друга жаба? - пита малкото жабче, за да чуе най-сетне, че – …не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия."


Коментари

translate