Тайнствената библиотека на 51 - Глен Купър и "Библиотеката на мъртвите"

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png
Болдуин взе една и я прочете.
После следващата, и следващата. Разпръсна листата по масата, за да ги прегледа по-бързо.
Всеки лист носеше датата 9 февруари 2027 г., следвана от един и същи надпис.
Finis Dierum — произнесе Болдуин. — Краят на дните.
Феликс потръпна.
— Значи тогава ще настъпи краят на света.
Вартоломей леко се усмихна.
— Делото им е било завършено.
Болдуин събра страниците и ги притисна до гърдите си.
— Но нашето дело още не е завършено, братя. Трябва да бъдат положени да почиват в криптата. После ще отслужа меса в тяхна чест. Библиотеката трябва да бъде запечатана, а параклисът — изгорен. Светът още не е готов.
Феликс и Вартоломей бързо кимнаха в знак на съгласие и абатът се обърна да си тръгне.
— Две хиляди двайсет и седма е далеч в бъдещето — уморено рече Болдуин. — Човечеството има много време да се подготви за Края на дните.
_____________

Не знам как тази книга е попаднала в ръцете ми. Изобщо не мога да си спомня. Вероятно е от някоя промоция, иначе няма как...обаче и за промоцията не се сещам. Но съм страшно доволна, че имам тази книжка, която от жанра на трилъра си заслужава овациите.

Конспирации. Чърчил. Труман. Археологически разкопки из британски острови. Манастири. Извънземни. Серийни убийства. ФБР. Зона 51. 

И това е само една малка част от това, което представлява книгата на Глен Купър, която, както разбрах се оказва първата от една поредица за федералния агент Уил Пайпър. 
"Библиотеката на мъртвите"(ИК"Бард",2009) е трилър, на какъвто не съм попадала последните години, но и ми се струва, че именно последните няколко години трилъри от такова ниво вече не се пишат. 

Срещаме се със специален агент Уил Пайпър, един чешит, на който му остава още година и няколко месеца преди пенсия, стои си в офиса, седи си на бюрото и не се занимава с нищо. Просто лажерно очаква края на кариерата му като профайлър към ФБР. И когато най-малко желае, най-малко има нужда, дори без да очаква му поверяват най-големият и най-сложен случай на Бюрото. Тикват му всичката документация и събрани доказателства от разследването в ръцете, причисляват му млада агентка, която той не понася първоначално и му скъсват нервите. 

Самият Уил е много особен човек, както споменах чешит, но от онези, на които всички се дразнят, характер, който може с държанието си, с арогантността и самочувствието си да изнерви и най-кротката душа. Но той е неповторим, колкото и кисел да е, той е притежател на ум, на който ФБР може само да се радва и защото, въпреки алкохолтине си пропадания и приключения с жени за по една нощ, той все пак е покорен от един адреналин, от един хъс и гениалност, и никога не оставя случая неразрешен.

Обещават му, че този случай ще бъде последният му, неговият фурор, неговата последна награда, чрез която ще го изпратят с почести. И той просто се примирява като се старае да изнерви до краен предел и шефката си и партньорката си, а в процеса на разследване да омае някоя и друга жена, да се напие няколко пъти, да се сдърпа с някое обикновено ченге, детектив или шериф...Но Уил Пайпър е гений. Защото не е имал неразрешен случай през цялата си кариера. И е убеден, че няма да остави неразрешен и този.
Постепенно хъсът му се възвръща, с всяка следваща стъпка доказателствата си идват на местата, дори в един момент за самия читател става очевидно кой е извършителя на десетте престъпления, само че остава въпросът "как?" и "защо?".
Действието в книгата се развива паралелно в няколко епохи: В съвременната 2009 година; във времето, когато Чърчил вече не  е на власт, но е най-доброто, което имат британците, така че той осъществява връзка с американския Труман и уговаря конспирацията; и в епохата на един разрастващ се манастир от свещеници и монахини, където отраства едно дете - седмият син на седмият син. 

С всяка следваща глава, с всеки следващ ден от историята, всяка поредна година от настоящето или миналото се разяснява каква точно е легендата за седмия син, каква тайна крие това дете, което по-късно става също баща и каква  е най-съкровената тайна на манастира от остров Уайт, където археоолозите след Втората Световна война откриват подземията на Библиотеката - архивът на Ордена на имената. 

Американските военни се стараят да прикрият строежа на подземната си база в Невада и от там тръгва следващата конспиративна теория за Зона 51.
А истината е съвсем друга.

Библиотеката на мъртвите е нещо,с което правителството разполага, нещо което съществува  от повече от хиляда години и е нещо, което ако попадне в ръцете на човечеството, ще преобърне живота наопаки. Само че дори правителството е непосилно да се справи с тайните на Библиотеката, освен да чака датите, вписани в онези милиарди страници с имена и дати и да предполага кога какво би се случило.

Тук именно е и първият пробив в Зона 51, първото изтичане на информация и десет убийства, извършени благодарение на информацията, която дава Библиотеката.
 
 
И Уил, въпреки че в един момент е разтроен, убеждаван, че няма да разреши случая и да хване убиеца, когато е толкова близо, когато посочва името на заподозрения...правителството го отстранява от случая, но неговата твърдоглава упоритост и своенравност, каквито винаги е проявявал в работата си, го превръщат в обект на федерално разследване, обявявайки го за издирване. Но той е профайлър, той знае какво е да бъде от едната страна на закона  ида търси престъпник, но знае и какво е да бъде от другата страна, затова и се превръща в доста добър престъпник, притискайки военните и правителството до положение, от което те не могат да се измъкнат...А той си осигурява спокойствие, пенсия и нова тръпка в лицето на партньорката си до заветната 2027 - Краят на дните, последната дата, написана от червенокосите писари...



Глен Купър има много приятен стил на писане, много плавно разгръща престъпленията едно след друго и води героите точно по следите, пуска едно по едно доказателствата, така че дава възможност и на читателя сам да се почувства като разследващ и да успее сполучливо да си подреди пъзела, така че да предположи кой е престъпникът. Ходът на събитията си е съвсем реалистичен, Уил Пайпър е един от любимите ми по тип герои - невъзможен, наистина невъзможен, но и някак забавен по свой си начин, престъпленията са сериозни и разнообразни, а извънземната и вещерска намеса (или божествена, свръхестествена), макар и малко странни на фона на федералните проучвания, са интересна добавка към сюжета, така че да разбият представите на всеки рационално мислещ човек - не всичко е такова, каквото науката го представя. Защото има неща, които така или иначе си остават необясними.

Такава е Библиотеката на мъртвите - необяснима! Но това е тайна, за която човечеството още не е готово...а 2027 е далеч.





Коментари

translate

Архив на блога

Показване на още