"Последно сбогом, драги ми Шерлок..." ["Домът на коприната" от Антъни Хоровиц]

Не знам до колко е известно отношението ми към разказите за Шерлок Холмс, изобщо към приключенията му, към самия му литературен образ. Той е един герой, който сякаш съществува в един магически свят, а едновременно с това проницателността, с която е надарен разобличава всичко и срива и най-малката капчица магичност, превръщайти фантастичното вълшебство в една още по-вълшебна реалност, но по един особено приятен и увлекателен начин, който изглежда толкова сложен и толкова елементарен едновременно. 

Накратко - това е любимият ми литературен образ. 

Незабравим, незаменим, неповторим. 

И сега може би дори още повече след като прочетох "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц. Признавам, че се затрудних малко с четенето, но не защото имах проблеми със сюжета или с текста, а защото това беше едно истинско последно "сбогом" и всеки път, когато се намекнеше за това в книгата, сепринуждавах да я затвора и да си припомня някои по-стари разкази от сър Артър Конан Дойл, особено първите, когато Холмс и Уотсън се запознават...Има една приятна носталгия, сякаш описаните от сър Конан Дойл събития са нещо преживяно реално от читателя (или поне аз така ги възприемам)...
Трудничко ще е да изкарам това ревю достатъчно добро, за да изразя, че всъщност книгата на Антъни Хоровиц ми харесва. И то много. Авторът е успял да се отъвре от тежеста на века, в който пише, успял е правдоподобно да опише епохана на Холмс, визията на "Бейкър Стрийт", на Лондон и околията, усещането за мъгла и дъжд, отношението между героите, уважителните им обръщения, задругата им...не е пропуснато нищо, дори и мъничките, може би назебележим фрази, които героите - Шерлок, доктор Уотсън, Лестрейд си разменят - едни кратки фрази, които са като отличителни белези между тях и ги идентифицират като истинските им образи. 
Сюжетът пък е достатъчно сложен, оплетен, изпълнен с приключения и напрежение, с достатъчно имена на хора, забъркани в какви ли не събития и съдбата на всеки един, дори и на едно дете, е обвързана с всички останали и е от възможно най-голямото значение. В книгата се обръща голямо внимание на онези улични хлапета, които Шерлок Холмс ползва за проучванията си, и на които госпожа Хъдсън постоянно се ядосва и мъмри...за съжаление в книгата се описва един смъртен случай, който коренно променя Холмс. Завинаги. 
Трудно ми беше да възприема, че има всмешателство във времевата линия от разказите на сър Дойл, но с идеята на Хоровиц за текст, който доктор Уотсън е запечатил в сейф и е пожелал той да бъде отворен сто години след смъртта му, изглежда като една много добра и също правдоподобна идея, без да нарушава наистина времето, в което истинският автор и създател на Шерлок Холм е творил. 
Но най-трудно ми беше да възприема, че това всъщност е последният разказ, последният случай...не, не реално, но Уотсън пише за своя приятел, за Холмс, пише да пчеларя, в който видният детектив се е превърнал, пише за спокойния му живот в провинцията, пише...за последната цигулка, за спокойствието на детектива, открит в дома си...спомените на Джон Уотсън са толкова живи, толкова реалистични, точно като за биограф, описващ най-скандалния случай в живота и кариерата на своя най-добър приятел, несравнимият детектив.

Антъни Хоровиц успешно се справя с описанието на героите, не само главните, но и второстепенните, успешно представя загадъчният си домакин (който може би някои биха се досетили веднага, а най-вече пък, когато се споменава гара "Виктория" и еднократното зърване), решен на всяка цена да освободи Холмс от затвора, но и никога да не бъде разкрит...И по някакъв начин Уотсън му се доверява. А Майкрофт Холмс е с вързани ръце. Защото Домът на коприната не е обикновено място, не е обикновена организация...а едно нистина зволещо и противно свраталище на богати и известни, на лордове, генерали, учители, лекари, съдии, полицаи...и ако онзи човек от другата страна на масата, който нарече себе си престъпник, но престъпник, следващ неписани правила, който се възмущава именно от тази престъпност в Дома на коприната, е наистина Мориарти, то образът му може да бъде възприет дори като приятен...и действията му похвални.

Похвално е за Хоровиц, че се е справил с героите, с епохата, с конфликтите и развръзката, но да си призная - не бих желала да чета още нещо за Холмс, което не е написано от сър Дойл (е, освен онази поредица за детските години на Шерлок, но тези книги нямат нищо общо - ревю: Младият Холмс - Началото на легендата (Андрю Лейн)).

Хареса ми. Определено ми хареса. Може би не чак толкова сюжетът и изобщо, ама изобщо онзи миг, в който авторът се е осмелил да сложи край на живота на безсмъртния детектив, който сър Конан Дойл е съживил след срещата с Мориарти при водопада, заради страстта и интересите на читателите си. И това ме натъжава...

Хареса ми самата среща с Шерлок Холм, с доктор Джон Уотсън, уютът на Бейкър Стрийт 221Б...и споменът за всички други разкази от сър Артът Конан Дойл, споменът, че въпреки края на една измислена литуратурно-детективска кариера на един още по-измислен герой, той въпреки всичко ще липсва...

Шерлок Холмс е от онези литуратурни герои, които остават завинаги запомнени и завинаги така близки до читателите си.
И играта, веднъж започне ли, никога не свършва...



В Аз Чета също има ревю върху книгата.

Коментари

Популярни публикации

Якудза - Японската мафия

За Любовта... / есе /

Коледни Книжни Предложения (2016)

За Адриан Лазаровски - Малко след празника на преводачите...

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

translate