Български мъченици
Православната църква - опора на българите
ЮЗУ "Неофит Рилски"- Благоевград
15.V. 2011
изготвил: Екатерина Е. Стоянова
Българска филология
ІІ курс
проверил: Хон. ас. Оля Григорова
преподавател по: Български мъчениц
Всяка чужда власт поставя народите пред голямото изпитание да се съхранят, да се запазят като етническа и културна общност, да защитят правото си на историческо съществуване. В дългата еволюция на човечеството много народи създават велики държави, но не издържат под удара на завоевателите. Изчезват, за да останат само като спомен за бляскаво величие и предрешена гибел. Османското завоевание и османската власт поставят всички балкански народи пред голямо предизвикателство. Те се оказват достатъчно зрели и достатъчно жизнени, за да устоят своето място в историята. Отговорът на голямото изпитание не е еднодневно сражение, няколкогодишна война или десетилетие упорита съпротива. Той е в съдържанието на живота на десетки поколения.
За българите, както и за останалите балкански народи запазването на вътрешната интегрираност, съхраняването на културната и етническата цялост е същността на историята им в течение на пет столетия, преминаващи през средновековието, от движенията за независимост до раждането на националните им държави през ХІХ век.
Бляскавите мигове и героичните страници в тези векове са малко.
След ликвидирането на българската държава единствено църквата може да обедини големи групи хора от обширни пространства в името на общи идеи или общи действия. Изчезването на Търновската патриаршия през 1396 г. След заточението на Патриарх Евтимий лишава българите от свободен църковен център, превръща църковната организация в диоцез на Вселенската Цариградска патриаршия.
Нещо повече- османската власт изисква от Патриаршията все по- големи суми, за да откупи правото си да действа. Православната църква е обречена на бедност, която ограничава възможностите за голяма активност и вътрешно усъвършенстване. Въпреки ограниченията тя постоянно присъства в живота на православните българи.
И точно тук разликата между идейния свят на католиците и протестантите и православните християни стават твърде дълбоки. За европейците, независимо към коя църква принадлежат и какви са техните убеждения, българите са невежествени и лоши християни. Българите пък считат себе си за най- добрата част от християнството, която ще „предаде чистата вяра на Бога в деня на Страшния съд.“
Висшият църковен клир, архиепископите и епископите, има нелеката и невинаги изпълнима задача да поддържа функционирането на църковната мрежа. Някои от тях носят с отговорност трудната роля на духовни водачи, с голяма грижа за своето паство и църквата. Признателността към такива отци е увековечена в бележки по полетата на стари книги.
В различни документи се намират сведения и за духовници, за които църковният сан е просто път към богатство и по- заможен живот. Някои са груби и жестоки, други са алчни. Всъщност, самата османска държава въвежда системата за подкупите в църковните дела и налага като основен проблема за набирането на пари, с които чрез подкупи се достига до всичко.
Но не всички висши духовници са алчни скъперници. Мнозина изпълняват с отговорност и достойнство грижите за своето паство. И преповтаряйки европейските информатори от онова време, биват обвинявани именно висшите духовници на православието в неграмотност и непознаване на християнската догматика. Но изворите показват, че мнозина от тях добре владеели християнската доктрина и средновековното книжовно наследство. В Житието на св. Георги Нови Софийски личи дълбокото познание, както на евангелията, така и на съчиненията на Йоан Златоуст, Василий Блажени, Йоан Дамаскин. Именно с цитати от техни творби и с евангелски текстове отговаря на своите мюсюлмански опоненти младият софийски златар Георги. Те са аргументите в защита и възхвала на християнската вяра, които познават и използват, както светеца- мъченик, така и Матей Граматик- автора на неговото Житие.
От средновековието е наследено и второто ниво на църковната организация- т. нар. Манастирска мрежа. Манастирите понасят особено тежък удар в хода на завоеванието. Те са разграбвани и унищожавани, не само защото често притежавали големи богатства, а и защото мюсюлманите от Газавата ги приемали за знак на „другата“ вяра, на християнството, на врага.
Затова и в литературата многобройните български манастири от тази епоха се представяли предимно като книжовни средища. Но, разбира се, основната им функция била проповедническата и просветителска дейност. Малобройността на енорийските свещеници се компенсира от манастирските монаси.
Проповедническата и възпитателна дейност на манастирите е разнообразна и многопосочна. Малките им храмове с пищната си стенопис от библейски, евангелски и житейски сцени, разказват историята и догматиката на християнската религия. Църковната служба с многогласни и хармонизирани химни прави молещите се участници в едно тайнство, което им показва друг, съвършен свят. Проповедта дава знание за религиозни, морални и етични проблеми. Манастирите създават усещането за организиран духовен живот, за принадлежност към християнският свят, поддържат у посетителите вярата в превъзходството на християнството над исляма. Това е изключително важно за стабилността на личността и на цялото общество. Именно поради това българите високо ценят своите манастири и въпреки бедността си те са тези, които ги поддържат. Следвайки модела на средновековното болярство, селяни и градски занаятчии отделяли от оскъдните си средства за да строят, ремонтират и разширяват манастирските комплекси, да се зографисват църкви, да се издържат преписвачи, дяци, зографи. Те купували евангелия, псалтири, требници и др., за да ги подаряват на енорийската си църква или на друг манастир. Подкрепата на християнската обител и нейното братство ставала задължителна за всеки българин, успял да свърже двата края по някакъв начин. Приписки, надписи и бележки са ни оставили стотици сведения за дарителството на българите.
Тясната връзка между манастирите и тяхното паство давала сили на българите да изживяват трудния си живот, да остават верни на своята култура и на своя род, да предадат вярата си на своите деца. Наред с това манастирите съхранявали и развивали на средновековното ниво грамотността и образователността. Те запазвали и репродуцирали старото книжовно наследство.
Манастирите са трансмисията, която препредава голяма част от средновековната култура на следващите генерации.
За европейския свят през ХVІІ в. българската религиозност е странна и неразбираема. Но за българите е била духовната им същност, която чрез сливането на високите идеи на християнството и изискванията на техния живот ги обединява в религиозна общност, предпазва ги от големите изкушения на живота и османската държава, задържайки ги християнски.
За българите, въпросът на доктор Фауст да останеш верен на своя Бог или да продадеш душата си, е бил въпрос на ежедневие.
Цялата вътрешна политика на империята се изграждала на принципа на религиозното деление на поданиците й. Не- мюсюлманите, включвайки и българите в това число, са второразредни поданици. Множество кодифицирани в закони забрани ги отделяли от другата, от мюсюлманската рая. Те нямали достъп нито до управлението, нито до земевладението. Правораздаването винаги можело да ги ощети, тъй като се заклевали в евангелието, което се счита за по- малко свещена книга от Корана. В данъчната система им се определяли специални данъци специални данъци, подобно на джизието, и по- висок размер тегоби от тези на мюсюлманите. Едновременно с това в обществената атмосфера непрекъснато се поддържало високото самочувствие на мюсюлманите и унижението към не-мюсюлманите.
Да си не- мюсюлманин, да бъдеш българин в течение на векове била трудно, изключително трудно. Всички противоречия били завоалирани в непрекъснатия религиозен конфликт, в който участвали не само държавата и нейните институции, но и всеки мюсюлманин, самостоятелно.
Мнозина ставали мюсюлмани, за да избягат о безправието, от унижението или да достигнат по- добър стандарт и независимост.
Много моми ставали съпруги на мюсюлмани, кога насила, кога по любов, кога от желание за по- добър живот. Насилието при обръщането на „правата вяра“ било част от богатият арсенал и на централната власт, и на местните органи, и на отделни фанатизирани войскари и чиновници.
Съблазните за не- мюсюлманите били изключително големи.
Но и огромна част оставали християни, издържали на съблазните. Не променяли себе си. Странното им за европейците християнство, възпитанието в ценностите на своя род им давало силата, която изрекъл гордо софийският златар Георги пред кладата, на която изгорял в името на Христос през 1515г. В София:
Един малък епизод, разказан от Александър Маврокордато, драгоман на високата порта и австралийски граф, по време на войната между Османската империя и Свещената лига, свидетелства на този и на други подобни примери- при обсадата на Белград през 1689 г. Един българин от тиловата част, на име Стойко, убил турски войник при сбиване. Веднага го осъдили на смърт, но му предложили пощада, ако промени вярата си. Войникът Стойко отказал помюсюлманчването. ” Умря като герой “ - записал човекът, еднакво доверен и на султана, и на австрийския император, възхищавайки се от силата на обикновеният български селянин.
Уроците на православната църква не били напразни във дългите и мъчителни векове на завоевателство.
ЮЗУ "Неофит Рилски"- Благоевград
15.V. 2011
изготвил: Екатерина Е. Стоянова
Българска филология
ІІ курс
проверил: Хон. ас. Оля Григорова
преподавател по: Български мъчениц
Всяка чужда власт поставя народите пред голямото изпитание да се съхранят, да се запазят като етническа и културна общност, да защитят правото си на историческо съществуване. В дългата еволюция на човечеството много народи създават велики държави, но не издържат под удара на завоевателите. Изчезват, за да останат само като спомен за бляскаво величие и предрешена гибел. Османското завоевание и османската власт поставят всички балкански народи пред голямо предизвикателство. Те се оказват достатъчно зрели и достатъчно жизнени, за да устоят своето място в историята. Отговорът на голямото изпитание не е еднодневно сражение, няколкогодишна война или десетилетие упорита съпротива. Той е в съдържанието на живота на десетки поколения.
За българите, както и за останалите балкански народи запазването на вътрешната интегрираност, съхраняването на културната и етническата цялост е същността на историята им в течение на пет столетия, преминаващи през средновековието, от движенията за независимост до раждането на националните им държави през ХІХ век.
Бляскавите мигове и героичните страници в тези векове са малко.
След ликвидирането на българската държава единствено църквата може да обедини големи групи хора от обширни пространства в името на общи идеи или общи действия. Изчезването на Търновската патриаршия през 1396 г. След заточението на Патриарх Евтимий лишава българите от свободен църковен център, превръща църковната организация в диоцез на Вселенската Цариградска патриаршия.
Нещо повече- османската власт изисква от Патриаршията все по- големи суми, за да откупи правото си да действа. Православната църква е обречена на бедност, която ограничава възможностите за голяма активност и вътрешно усъвършенстване. Въпреки ограниченията тя постоянно присъства в живота на православните българи.
И точно тук разликата между идейния свят на католиците и протестантите и православните християни стават твърде дълбоки. За европейците, независимо към коя църква принадлежат и какви са техните убеждения, българите са невежествени и лоши християни. Българите пък считат себе си за най- добрата част от християнството, която ще „предаде чистата вяра на Бога в деня на Страшния съд.“
Висшият църковен клир, архиепископите и епископите, има нелеката и невинаги изпълнима задача да поддържа функционирането на църковната мрежа. Някои от тях носят с отговорност трудната роля на духовни водачи, с голяма грижа за своето паство и църквата. Признателността към такива отци е увековечена в бележки по полетата на стари книги.
В различни документи се намират сведения и за духовници, за които църковният сан е просто път към богатство и по- заможен живот. Някои са груби и жестоки, други са алчни. Всъщност, самата османска държава въвежда системата за подкупите в църковните дела и налага като основен проблема за набирането на пари, с които чрез подкупи се достига до всичко.
Но не всички висши духовници са алчни скъперници. Мнозина изпълняват с отговорност и достойнство грижите за своето паство. И преповтаряйки европейските информатори от онова време, биват обвинявани именно висшите духовници на православието в неграмотност и непознаване на християнската догматика. Но изворите показват, че мнозина от тях добре владеели християнската доктрина и средновековното книжовно наследство. В Житието на св. Георги Нови Софийски личи дълбокото познание, както на евангелията, така и на съчиненията на Йоан Златоуст, Василий Блажени, Йоан Дамаскин. Именно с цитати от техни творби и с евангелски текстове отговаря на своите мюсюлмански опоненти младият софийски златар Георги. Те са аргументите в защита и възхвала на християнската вяра, които познават и използват, както светеца- мъченик, така и Матей Граматик- автора на неговото Житие.
От средновековието е наследено и второто ниво на църковната организация- т. нар. Манастирска мрежа. Манастирите понасят особено тежък удар в хода на завоеванието. Те са разграбвани и унищожавани, не само защото често притежавали големи богатства, а и защото мюсюлманите от Газавата ги приемали за знак на „другата“ вяра, на християнството, на врага.
Затова и в литературата многобройните български манастири от тази епоха се представяли предимно като книжовни средища. Но, разбира се, основната им функция била проповедническата и просветителска дейност. Малобройността на енорийските свещеници се компенсира от манастирските монаси.
Проповедническата и възпитателна дейност на манастирите е разнообразна и многопосочна. Малките им храмове с пищната си стенопис от библейски, евангелски и житейски сцени, разказват историята и догматиката на християнската религия. Църковната служба с многогласни и хармонизирани химни прави молещите се участници в едно тайнство, което им показва друг, съвършен свят. Проповедта дава знание за религиозни, морални и етични проблеми. Манастирите създават усещането за организиран духовен живот, за принадлежност към християнският свят, поддържат у посетителите вярата в превъзходството на християнството над исляма. Това е изключително важно за стабилността на личността и на цялото общество. Именно поради това българите високо ценят своите манастири и въпреки бедността си те са тези, които ги поддържат. Следвайки модела на средновековното болярство, селяни и градски занаятчии отделяли от оскъдните си средства за да строят, ремонтират и разширяват манастирските комплекси, да се зографисват църкви, да се издържат преписвачи, дяци, зографи. Те купували евангелия, псалтири, требници и др., за да ги подаряват на енорийската си църква или на друг манастир. Подкрепата на християнската обител и нейното братство ставала задължителна за всеки българин, успял да свърже двата края по някакъв начин. Приписки, надписи и бележки са ни оставили стотици сведения за дарителството на българите.
Тясната връзка между манастирите и тяхното паство давала сили на българите да изживяват трудния си живот, да остават верни на своята култура и на своя род, да предадат вярата си на своите деца. Наред с това манастирите съхранявали и развивали на средновековното ниво грамотността и образователността. Те запазвали и репродуцирали старото книжовно наследство.
Манастирите са трансмисията, която препредава голяма част от средновековната култура на следващите генерации.
За европейския свят през ХVІІ в. българската религиозност е странна и неразбираема. Но за българите е била духовната им същност, която чрез сливането на високите идеи на християнството и изискванията на техния живот ги обединява в религиозна общност, предпазва ги от големите изкушения на живота и османската държава, задържайки ги християнски.
За българите, въпросът на доктор Фауст да останеш верен на своя Бог или да продадеш душата си, е бил въпрос на ежедневие.
Цялата вътрешна политика на империята се изграждала на принципа на религиозното деление на поданиците й. Не- мюсюлманите, включвайки и българите в това число, са второразредни поданици. Множество кодифицирани в закони забрани ги отделяли от другата, от мюсюлманската рая. Те нямали достъп нито до управлението, нито до земевладението. Правораздаването винаги можело да ги ощети, тъй като се заклевали в евангелието, което се счита за по- малко свещена книга от Корана. В данъчната система им се определяли специални данъци специални данъци, подобно на джизието, и по- висок размер тегоби от тези на мюсюлманите. Едновременно с това в обществената атмосфера непрекъснато се поддържало високото самочувствие на мюсюлманите и унижението към не-мюсюлманите.
Да си не- мюсюлманин, да бъдеш българин в течение на векове била трудно, изключително трудно. Всички противоречия били завоалирани в непрекъснатия религиозен конфликт, в който участвали не само държавата и нейните институции, но и всеки мюсюлманин, самостоятелно.
Мнозина ставали мюсюлмани, за да избягат о безправието, от унижението или да достигнат по- добър стандарт и независимост.
Много моми ставали съпруги на мюсюлмани, кога насила, кога по любов, кога от желание за по- добър живот. Насилието при обръщането на „правата вяра“ било част от богатият арсенал и на централната власт, и на местните органи, и на отделни фанатизирани войскари и чиновници.
Съблазните за не- мюсюлманите били изключително големи.
Но и огромна част оставали християни, издържали на съблазните. Не променяли себе си. Странното им за европейците християнство, възпитанието в ценностите на своя род им давало силата, която изрекъл гордо софийският златар Георги пред кладата, на която изгорял в името на Христос през 1515г. В София:
” Рекох ви веднъж и дваж, че аз от своята вяра няма никога да се откажа,Твърдостта и подвигът на Георги Нови Софийски, както и на множеството му последователи, стават пример за следващите генерации. Църквата продължавала този негов пример чрез канонизирането му, чрез Житието и Похвалното слово за него.
та ако щете хиляди мъчения да ми нанесете... Защо ме съблазнявате като
някой невежа и препрост човек? Защото моят Христос рече: Който ме
изповядва пред хората, аз ще го изповядвам пред моя Отец, който е на
небесата. Както казах и в началото, нищо не може да ме отдели от
любовта на моя Христос. По- добре да ме изгори огънят докрай, но
само да ме преселите от тоя свят в онзи, а вечният огън ще изгори всички
невярващи, както ви казах. “
Един малък епизод, разказан от Александър Маврокордато, драгоман на високата порта и австралийски граф, по време на войната между Османската империя и Свещената лига, свидетелства на този и на други подобни примери- при обсадата на Белград през 1689 г. Един българин от тиловата част, на име Стойко, убил турски войник при сбиване. Веднага го осъдили на смърт, но му предложили пощада, ако промени вярата си. Войникът Стойко отказал помюсюлманчването. ” Умря като герой “ - записал човекът, еднакво доверен и на султана, и на австрийския император, възхищавайки се от силата на обикновеният български селянин.
Уроците на православната църква не били напразни във дългите и мъчителни векове на завоевателство.
Коментари
Публикуване на коментар