~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2011-07-10

Демонстрации [ откъс от РП форумът "Светът на елементите"]

Дървените врати на малкото моряшко барче се отвори внезапно, бзе да бъдат докосвани и подът изскърца под високите токове на първата влизаща. Всички погледи паднаха въху нея, висока жена със стегнат кок и скъпа червена рокля. Дочуха се шепоти, какво ли прави такава като нея тук, с такива дрехи, с такава външност и бързо утихнаха, когато тя се приближи до бара и кротко седна, отмятайки кичурче черна коса назад и впивайки очи в бармана:
- Добър вечер, мадам, мога ли да ви помогна с нещо?- попита мъжът пред нея и се ухили детински.
- Всъщност да.- отвърна тя и опря лакти на бара, притваряйки бавно очи:- Тръся някого и мисля, че ти можеш да ми помогнеш.
- Може ида мога, зависи кого търсите.- той също се подпря и посегна към ръката й, толкова нагло, само че получи нещо неочаквано, струя вряла вода от другата й ръка. Жената се подсмихна леко и наклони глава на една страна:
- Тогава ме слушай и помни...- наклони се леко напред като продължи да гледа изпипателно и многозначно.

Пред бара една друга скъпо облечена стоеше ,скръстила ръце и в очакване, гледаше към морето замислено. Една странна усмивка се беше лепнала на на пръв поглед милото й лице, а златистите й коси се разпускаха волно надолу и блестяха под Луната наистина като злато. Е, тя не беше с рокля, като другата, но от далеч се виждаше, че тази блузка и пола не са евтини. Само, че какво ли наистина правеха две като тях тук? Само едната беше влязла, а другата стоеше от вън като някаква охранителка, със забит в пясъка лилавишкав меч и окачен на дръжката му, навит камшик. Тя въздъхна и затвори очи, обръщайки се към вратата нетърпеливо:
- Хайде, Вдовице, нали не си реила да пиеш с тези простаци?- промърмори с едно дразнещо пискливо гласче и прокара ръка през гладката си руса коса, намествайки няколко немирни кичурчета на бретона си:- Колко досадно, а той е някъде там.- погледна отново към морето и прехапа устни:- Мога да усетя, че е минал от тук... по вода, моят любим
- Не помня някой с такова описание да е минавал от тук.- замисли се мъжът, но отговорът му не се хареса особено на жената.
- Тогава опитай да си спомниш и може да получиш възнаграждение. Минавали са скоро от тук, най- вероятно преди ден или два...
- От къде можете да сте сигурна, мадам?- прекъсна я бармана и това му беше грешката. Тя присви очи и го хвана за врата внезапно, като някаква змия, впивайки нокти в плътта му:
- Запознат ли си какво може а се случи ако нивото на вода в организма ти се повиши внезапно? Кръвта ти ще се разреди като боя в спирт и до няколко минути ще се превърнеш във фонтан.- просъска гневно, стискайки го по- силно, човека се разтрепери и се опита да преглътне, но не можеше, тази изглеждаше мила и нежна, но беше нещо повече. Всички рибари и моряци се разшумяха и разбунтуваха, насочвайки се към тъмнокосата с викове и груби думи, на бързо млъкнаха под вика на някой от ъгъла на бара:
- Аз мога да ви помогна, семпай, знам къде са тези, които ви интересуват.- тя се обърна рязко към него и повдигна тънките си вежди:
- Интересно. Да те чуя?- почти моментално пусна врата на бармана и се обърна към другия с плавни стъпки и заинтересована усмивка.
- Става дума за близнаците Уайдет, нали?- тя още не беше стигнала до масата му, а той се разприказва:- ПРивечер се качиха на кораба ни и убедиха капитана да ги закара, а в замяна онзи с бялата коса пък се съгласи да играе на шах с капитана. И го победи няколко пъти, дори за пари играеха. Брат му пък беше тих, което ме изненада, чувал съм много лоши неща за тях.
- Говори по същество, това което каза току- що, не ме вълнува.- вдигна ръка пред устата си и се прозина отечено, но не отсъкна червените си очи от качулатия пират.
- Добре, добре... от екипажа на търговски кобар съм, който всяка седмица пътува до Калигос...
- Калигос казваш, Островът на Вечната нощ. Сигурен ли си?
- Напълно, бяха се запътили натам и понеже онзи играеше добре шах, капитанът беше доста благосклонен към тях, такъв глупак е, даже им даде черно наметало и шапка когато слязоха, за да може Светлия да се прикрие. После се върнахме, даже корабът ни още е на пристанището на километър от тук, а капитанът ни е пиян в друг бар. Но със сигурност, Уайдет бяха с нас, а ние точно от тук минахме за острова. Това е всичко.. вдигна рамене, а една лукава усмивка се очерта от под качулката му:- А сега, възнаграждението какво е?
Защо ли му трябваше да пита, тъмнокосата се усмихна исе изправи, заглаждайки роклята си и ръбчетата получили се при седенето й:
- Да, ето ти го, даже има за всички тук.- очите й светнаха, а тези на пирата се разшириха ужасено.

Русокосата от вън вече беше решила да провери къде се бави другата и точно когато се обърна към вратата на бара, през прозорците започна да изтича вода. Вртата се отвори и една голяма вълна се издигна от вътре, с намерението да залее момичето. Тя настръхна изатвори очи, вдигайки ръка нагоре и пускайки един въздушен сърп, който да разсече вълната и да я предпази:
- Клер, Вдовице, обичаш да прави това, нали?- усмихна се, когато всичко се успокои и тъмнокосата застана пред нея самоуверено и доволно:
- Познаваш ме, пък и тези отвратителни мъже... непоносими са.- изражението й прие погнуса и извърна глава на страни:- Близнаците са отили към Острова на тъмнината преди няколко часа, можем бързо да ги настигнем.
Наталия, слушаш ли ме?- погледна през рамо към русата, която стоеше и се възхищаваше на един удавник на сухо:
- Сварила си ги? Толкова ли гореща вода използва, че си ги сварила като омари?
- Можех и студена да използвам, но ефектът нямаше да ми е толкова приятен.- отвърна простичко и притвори мило очи:- Нещо лошо ли е?
- Не, не... значи моят любим и брат му са отишли към Калигос? Интересно, мислех че Нава има слабост на тъмно и сред тъмни представители, нещо не ми се връзва.
- Възможно е, но пък червенокоското вероятно се чувства на седмото небе там. Само, че няма да искарат дълго, сумата за главите им се увеличава, Безсмъртния ще ни уреди безопасност на Острова.
- Нали няма да убиваш Нава?- попита някак притеснено Наталия.
- Не, той си е за теб, аз искам само червената коса на Ника и парите от наградата, ти се оправяй с другия близнак.- отвърна Клер и се усмихна злобно:- Да не губим време, писна ми от този пясък и проклетите рибари.
Нежната й ръка се отдръпна бавно от сварения труп, светлосините й очи се разходиха съсредоточено наоколо, по другите в същото състояние и тя присви леко очи. Бяха прекалено много и се беше случило бързо:
- Вътре има още, по- малко са, но изглеждат по- зле.- обади се мъжки глас от малкия дървен бар, бивш бар пред тях, от където още се стичаше слабо вода и скръцна със зъби тихо. Елфката погледна кестеняво- русия вампир и поклати глава:
- Безмилостно.
- Но кой може да го е сторил?- едно момче застана до нея, появило се като от нищото и затвори очи, като оголи вампирските си зъби не в заплашителна, а в някаква ужасена физиономия:
- Познат ми е този начин на действие, само един е способен на такова нещо.- обърна се рязко, а светлосините й коси се олюляха леко:- Вдовицата не си поплюва когато ераздразнена.
- Вдовицата?- поговориха двамата в един глас и погледнаха Ийв неразбиращо.
- Не веднъж съм се сблъсквала с нея преди години, обича да прилага върху жертвите си или много топла или много студена вода, а скоро чух че от известно време работи с още някаква... ако не може да изкара пари от някой, тогава просто убива за удоволствие.
- Главорези значи?- Кай въздъхна и застана до нея, вдигайки поглед в нейтата посока, на там на където тя гледаше, към тъмната вода:
- Заминали са на там.
- Не са ли хванали този, който им е трябвал? Щом са главорези...- промълви тихо Джейми и тръсна глава.
- Надявах се да са, но май не... мога да усетя следата от ужасната й енергия и на километри. Вдовицата търси, но от където мине... това оставя.- погледна през рамо към бара и рибарите:- Тя може да се нарече по- голяма Водна вещица и от мен.- елфката стисна лъка си в другата ръка исе намръщи гневно:- И е в подкрепа на Калигорис, което я прави още по- голям враг.
- Няма да й се размине.- просъска Кай и погледна към синекосата:- Дано само не попаднем на нея докато търсим близнаците...
- Ще бъде голяма пречка ако това се случи.
- Може ли... да се махаме от тук?- попита след известно мълчание среброокото момче и огледа двамата въпросително.
- Да, да вървим.- тази усмивка на лицето на Ийв се появи като от нищото, една мила и топла, когато погледна Джейми, второто дете вампир от Лумен, към което се беше привързала много, нищо че беше уж доста по- голям от Мисаки.

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *