~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2011-05-14

Няколко... заедно...


Леле- леле, колко време? Хах, еми, два месеца вече се очертават, а имам май доста неща да поопиша и пообясня... време няма да ми стигне, ама айде, ще го бъде на бързо и на кратко :Р

***
Важното е да отбележа Аниплея, 2011, 7ми май, Младежки театър " Николай Бинев"! И... Аууу! Е, беше невероятно! С толкова много познати се видях, с толкова много хора се запознах и беше така забавно, по някое време мислех, че ще се разплача от смях на някои сценки и изцепки! Не смея да критикувам, тъй като първа година присъствам на това събитие и ми хареса, така че- до година, живот и здраве, ще си позволя това. Поздравления на наградените в категориите, в които публиката гласува, аз от този балкон имах уникално добра гледка към сцената и то благодарение на ShiningShadow (Ели- чан ^^). Ако не беше тя, сигурно и билетче нямаше да имам, хъх... а пък и нейното представяне беше невероятно. : )

Това си беше за миналата седмица обаче, от понеделника започнаха едни щуротии иначе... като се почне от това, че едва не си изтървах влака в понеделник сутринта, качих се преди да потегли, но без билет. А скъпата контрола не пожела да ми даде да си взема от кондукторите, щото щели да ме глобят иначе. Искрени благодарности, за което. Та така де, до Дупница си пътувах на аванта, там успешно си взех, с риск да си остана на гарата и да отгледам последния вагон на влака, който всъщност от своя страна беше тъпкан с лишени от всякаква обществена естетика дечурлига, но тях няма да ги коментирам, не си заслужава. Мхм, то хубаво си взех билет там, тъй като се сменят и от Дупница към благоевград санови проверяващите, но пък и те, милите, и те не провериха билетите. Та ме хвана малко яд де, че напразно си взимах билет, то никакъв смисъл нямаше, ама ня- ако не си бях взела, така или иначе, щяха да проверят и тогава още по- зле за мен. :D До тук ясно...каква чудесия беше обаче като се пуснаха списъците за записване на свободно избираеми за следващият семестър. Така де, за 5ти, или първи за третата година... пфф, е мразя да ги обяснявам тези работи. Подминаваме ги! Ще отбележа само, че записах повече езиковедски избираеми от литературоведските. Срамота! Ама какво да се прави, като си знаем кой преподава и как преподава и при въпросният предпочитаме да сме, от колкото при някой нов и непознат. Което пък от своя страна също си е добре, поне за мен, обичам да опознавам нови хора, нови характери и методи на преподаване. А, и като споменах това "преподаване", миналата седмица, разбира се, подадох молба за педагогическа правоспособност, че как иначе, имам го това желание да преподавам по някоя литературна дисциплина.



То, тая публикация малко като личен дневник стана, но какво да се прави, по- късно ще си пооформя няколко други публикации, че както не съм писала от бая време тук, пусто става...



Нататък, нататък. А, да! Отбелязвам така на бързо, без да се задълбавам, че от едно известно време проявявам изключителен интерес към религия и традиция. Вярата, Господи! Не вярвах някога, както едно време, да се появи отново у мен, но ето, сега дори я чувствам по- силна... май- май : ) Странно може би, но реално, религиозна съм си и имам желание да чета и уча колкото се може повече за православието. То и затова избрах курсова работа по избираемата дисциплина- Български мъченици ( Православната църква- опора на българите ).

И РД-то НИ. Казвам "ни", защото се отнася до рожденият ден на мен и малкият ми брат. И важното в този случай е сакралното от вчера. Кабалата. Така де, вчера беше Петък 13ти, а мнозина знаят защо тази дата е смятана за фатална, или пък ако не, то скоро ще пусна няколко факта. Другото- това е единствениятпетък 13ти в тази година, годината преди 2012 смятана за последната година, за Края на света (ще видим), плюс- навърших 21, а блат ми- 9, и сборът е 30 (кръгло число), пък и това че сме родени през 12 години... не смятам да обяснявам. Стига толкова за сега.


От сърце, обаче, и тук, искам да благодаря на всичките ми приятелчета от Facebook- а, за невероятните и пирятни пожелания, за тези които ми пратиха съобщения, и ме поздравиха лично.
Обичам ви! ^^<3



Е, стига толкова в този пост. Сега се отправям да си търся песничките и да си изградя една изключителна плейлиста, която наистина да мога да си слушам постоянно, когато пожелая. Идеята ми е породена от една група във Фейсбук ("30- дневно музикално предизвикателство"), но вместо да споделям връзки на песни там, ще изградя 30те песни в плейлист за себе си.


Приятен ден на всички, преди съвсем да съм отегчила с простотиите и навярно правописните си грешки (но, да, няма да чета какво съм писала, че сама ще се отчая) : )


0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *