Един крадец, един забавен чаровник...един магьосник - Илай Монпрес в "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън

След като приключих и с третата книга от поредицата се замислих дали да не напиша едно общо ревю и върху трите книги, но...не, не, няма как да ощетя историята по такъв начин. Всяка книга си има своя индивидуалност.

В "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) се запознаваме с талантливият, хитроумен и чаровен крадец Илай Монпрес. Но той не е съвсем обикновен крадец, той е и магьосник, който обаче не се нуждае от помощни средства като скъпоценни камъни, както останалите спиритуалисти, за да може да контролира духовете (или да се пазари с тях) и да се възползва от магията. 

Той е уникален и с това. Духовете пък го обожават!

И си има една мечта - страшно безумна цена за главата му. Е, явно не му стига, че е най-известният крадец на света. 
А за да постигне това, което си е наумил, той предприема още по-безумни действия с кражбите си и ако до сега само е обирал богатите, то сега е решил да задигне нещо много повече - цял един такъв богаташ и да вдигне цяло кралство във въздуха.

Двамата му придружители са не по-малко странни от него. Нико е дребничко момиче, обладано от демон, което притежава невъобразима физическа сила, а при срещата й с дух...о, тогава дори Илай може да се паникьоса. Затова и я държи под око, но пък Нико се оставя изцяло в ръцете на третият в тяхната необичайна групичка. Джоузеф е човек, мечоносец и воин, носител на най-могъщият меч на света, ама буквално най-могъщият, непобедимият...само, че той е обикновен човек. Въпреки това успешно се справя с излязлата от контрол Нико, а чрез няколко спора успява да увери Илай в увереността си и дори до известна степен да промени мнението му.

Дори и след третата книга все още се чудя как тези тримата са се събрали, как изобщо са заедно. Илай е крадец, преследван от всички кралства, от Духовния съд и съвета, ръководен от магьосници, ако бъде заловен, ще бъде осъден и обесен, но този така забавен магьосник продължава напред и се въвлича все по-надълбоко в ситуации, от които никой нормален няма как да се измъкне.

Разбира се няма да изпусна и най-талантливата спиритуалистка, която е по следите на Илай Монпрес - Миранда, най-младата и единствената, която преминава от територия на територия върху гърба на огромна призрачна хрътка. 

Миранта е моралистка, доблестна защитница на законите на Духовния съвет, абсолютно протеже на своя учител, който тя едва ли не боготвори - и във всяко отношение е пълна противоположност на Илай, освен в отношението към духовете. Но в опитите си да предпази нещо, което се предполага, че Илай ще открадне (а всъщност неговата цел е коренно различна), тя се сблъсква с него и крадецът я повлича със себе си през препятствията и нелепите ситуации, в които сам се вкарва и то на драго сърце. Непрестанно следван от Джоузеф и Нико - мечоносецът, защото вървейки с Илай се сблъсква с други бойци, с които мери сили, а Нико пък, защото около Джоузеф е спокойна и намира причина да подтиска демона в себе си.

Разбира се и при тях нещата излизат от контрол, Нико губи разсъдъка си и Илай е длъжен да разкрие една много особена мистерия около своята магия, около умението си да разговаря с духовете и да ги управлява с лекота, без да ги притежава. 
А Джоузеф се изправя срещу истински достоен противник с меч, който вероятно може да е равен по сила на неговото Сърце на войната.

Впечатляващо е как след толкова много рани в битка, Джоузеф оцелява, макар и едва ли не разкъсан и Нико е длъжна да го извлече, докато Илай ги покрива. А самият крадец възприема проблемите, надвиснали над главата му с един такъв непринуден хумор, сарказмът и закачките му към Миранда са паметни. Но въпреки детинското си на моменти държание, Илай може да има и друго лице, да бъде съвсем различен човек що се отнася до благото на духовете, на неговите така наречени приятели и измъкването от кашите. 

Той си остава една загадка и мистерия до самия край, дори и след като са се измъкнали на косъм от гибелта си, тримата продължават, Илай се усмихва и върви напред с гордо вдигната глава, а Джоузеф и Нико го следват...сякаш тримата не могат един без друг.

Книгата се поглъща на един дъх, страница след страница, а Рейчъл Арън има изграден образ за Илай, който може да се разгръща много занапред, пък и не само той. Всеки от героите се отличава, запленява и остава запомнен със своя уникалност и покрито от мъгли и сенки минало, което тепърва ще се разкрива. Стига, разбира се, на всеки един от тримата да му се наложи да говори за миналото си открито...а това изглежда е наложено неизречено правило между тях. Те са заедно във всичко, но никога не питат за миналото си, само бъдещето е пред тях.
В сюжета се загатва за силата на волята, която всъщност има голямо влияние над духовете и изобщо за цялата магия, борбата с вътрешните демони, с предрасъдъците, за правилното и грешното, безопасното и откачено опасното, за това как един крадец може да притежава достойнство и да се бори за другите, не само за собствената си изгода...


С огромно нетърпение изчетох другите две книги (от общо пет), 
но за тях в близките дни. ;)

А и да вмъкна, че родната корица от MBG Books е много по-готина от оригиналната. ^_^


Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия