Колийн Ливингстън (Коен, тоест) представя "Ной"
След известно затишие покрай писането на ревюта, възобновявам пак нещата като ще преработя нахвърляните през последните седмици бележки по книгите, които изчетох, така че да се получат наистина смислени ревюта, които мога да публикувам. Така че тези дни ще понаваксам, за да не задреме съвсем блогът.
А сега ще обърна внимание на една много особена, чисто хумористична книжка от типа на книгите-игри, която ме изненада със сюжета си...изобщо с всичките си разновидности на сюжети и странният си, дори шантав главен герой - библейският Ной, на който му е поверено да построи познатият ни от легендите Ноев ковчег и да спаси живота на земята след потопа...
Авторът на това мъничко...бижу...е Колийн Ливингстън. Поне така пише на книгата, но всъщност зад К. Ливингстън се крие не Колийн, а Коен и явно това е причината за тази забавна книжка - "Ной" (Сердика ИТ, 2015).
Когато някой разказва за тази книга-игра, че това е приключението на Ной и построяването на Ноевия ковчег, спасяването на животните и премеждията на героя, първо трябва сам да се убеди, че това не е типично библейската история. Книжката е изцяло хумористична и забавна, но за да се схване този особен хумор на автора, трябва да се погледне от много различен ъгъл. Разбира се като се започне още от корицата и пийващият коктейл, облечен в хавайска риза Ной. После и задната корица, след чието прочитане няма как да не се засмее човек. И приключението започва. Потопът наближава, Ной е избраният спасител, богопомазаният (ама то и този бог е един...)
Четох книгата няколко пъти, да, изиграх я тоест няколко пъти, за да обиколя всеки един свят, през който преминава Ной и да видя в крайна сметка какви са развръзките...с героя имахме среща с динозаври и голямата дилема дали да бъдат спасени динозаврите? Крихме се в бункери, строихме подводници, летящи кораби, че даже и космически и това приключение ми се стори най-забавно...а, и това с дракона. :D
То не бяха магии, то не бяха битки, и коктейлчета, и барчета...И след като обиколих предполагам всеки един възможен вариант, в крайна сметка изчетох цялата книга-игра като...ами, като книга. И се смях, много се смях. Въображението на автора, този съвсем лековат литературен език изобщо не задължава, не задълбочава, дава възможност на читателя да се отпусне и да се повесели малко в компанията на Ной, с неговите дилеми и неволи, но точно неволи.
А колкото до края или по-точно до развръзките от всеки един направен избор, е, това оставям на читателите.
Още за книгата-игра:
Коментари
Публикуване на коментар