Кой е Влад?

«Живял някога на света кръвожадният княз Дракула. Той набивал хората на кол, пържел ги върху въглени, варил главите в котел, дерял кожите им, режел ги на парчета и пиел от кръвта им…» – разказва Авраам Ван Хелсинг, прелиствайки книга за житейските престъпления на страшния вампир. Мнозина помнят този епизод от филма на Ф. Копола, заснет по романа на Брам Стокър «Дракула», и възможно е, именно от тази кинолента да са разбрали, че Дракула не е измислен персонаж. Знаменитият вампир има прототип – князът на Влахия, – Влад Дракула (Цепеш), управляващ това румънско княжество в средата на XV век. И наистина, този човек и до сега е наричан «велик изверг», затъмнил със злодеянията си Ирод и Нерон.
Да оставим на съвестта на Стокър това, че е «превърнал» реална историческа личност в митичен дивак, и да се опитаме да разберем доколко са обосновани обвиненията в жестокост и извършвал ли е Дракула всички тези зверства, в сравнение с които вампирското пристрастие към кръвта на млади девойки изглежда невинна забава.
Деянията на княза, тиражирани от литературните произведения на XV столетие, вледеняват кръвта.
Страшно впечатление правят разказите как Дракула обичал да пирува, наблюдавайки мъките на набитите на кол жертви, как изгорил скитниците, които сам поканил на пир, как заповядал да забият гвоздеи в главите на неснелите шапките си чуждестранни посланици, и прочие, прочие… Във въображението на читателя, за първи път научил за този средновековен владетел, изниква образът на свиреп, безжалостен човек, чиито лоши очи отразяват черната същност на злодея. Такъв образ напълно съответства на немските гравюри, запечатали чертите на тиранина, въпреки че самите гравюри се появили вече след гибелта на Влад.


Домът в трансилванския град Сигишоара, където през 1431 г. се родил и прекарал първите години от живота си Дракула. На фасадата на зданието има плоча, съобщаваща, че тук е живял бащата на Влад – Влад Дракул, а в една от стаите, в която уж се е появил на бял свят малкият Влад, по време на реставрацията били открити стенописи. В наши дни в къщата се намира не музей, а ресторант «Дракула».

А тези, които тепърва ще видят направения приживе, практически неизвестен в Русия портрет на Дракула, ги чака разочарование – изобразеният на платното човек явно не прилича на кръвожаден садист и маниак. Малкият експеримент показва: хората, не знаещи кой именно е изобразен на платното, нерядко определяли «неизвестния» като красив и нещастен… Да опитаме и ние за минута да забравим за репутацията на «великия изверг», непревзето да погледнем портрета на Дракула. Преди всичко, привличат вниманието големите, страдалчески, красиви очи на Влад. В тях може да се прочете обърканост, страх, но няма даже сянка от жестокост и злоба. Освен това поразява неестествената мършавост на изтощеното му, пожълтяло лице. Разглеждайки портрета, може да се предположи, че върху този човек са се изсипали жестоки изпитания и лишения, че той е по-скоро мъченик, а не изверг, жертва, не палач…

Влад Дракула. Единственият портрет на княза, направен приживе от неизвестен художник по време на затворничеството му в унгарския затвор.

Какво е това: преднамерена лъжа на художника или поразителното несъответствие между истинския портрет на Дракула и дадената му характеристика има друго обяснение? Да проведем малко разследване, обръщайки се към «уликите» – писмените документи от XV век. Всички те ли, както изглежда на пръв поглед, свидетелстват срещу Влад или това е само върхът на айсберга, най-ефектните и запомнящи се произведения, изтласкващи на втори план сухите, можещи да ни се сторят скучни, документи? Наистина, ние съдим за постъпките на Влад по художествените, в по-голямата си част немски повести от този период, оставяйки настрана съхранилите се досега в архивите писма на самия княз и други официални документи от времето на неговото управление. Какъв е Влад Дракула в светлината на обективния исторически анализ?

* * *

Влад оглавил Влахия на двадесет и пет годишна възраст, през 1456 година, в много тежки за княжеството времена, когато Османската империя разширявала владенията си на Балканите, завладявайки една страна след друга. Вече попаднали под турски гнет Сърбия и България, паднал Константинопол, пряка заплаха надвиснала над румънските княжества. Князът на малка Влахия успешно противостоял на агресора и даже сам атакувал турците, извършвайки през 1461-62 година поход на територията на окупирана България. Една от целите на похода била да освободи и да разсели във Влахия изповядващите православна вяра български селяни. Европа възторжено приветствала победата на Дракула, а импулсивните италианци даже започнали да наричат жителите на Влахия «Draguli», в чест на техния безстрашен княз. Голямата война с Турция била неизбежна. Влахия възпрепятствала разширението на Османската империя и султан Мехмед II взел решение по военен път да свали неудобния княз. За трона на Влахия претендирал по-младият брат на Дракула Раду Красивия, който приел исляма и станал фаворит на султана. Разбирайки, че не може сам да се изправи срещу най-голямата от времето на покоряването на Константинопол турска армия, Дракула се обърнал за помощ към съюзниците си. Сред тях били и римският папа Пий II, обещал да даде пари за кръстоносен поход, и младият унгарски крал Матияш Корвин, нарекъл Влад «любим и верен приятел», и лидери на други християнски страни. Всички те на думи поддържали влашкия княз, но когато през лятото на 1462 година надвиснала бедата, Дракула останал сам срещу страшния враг.


На снимката – това, което е останало от Куртя Веке – двореца в Букурещ, построен от Дракула, официална резиденция на влашките князе от XVI век. Пред развалините на двореца е поставен бюст на основателя на румънската столица. Дракула започнал строителството на Букурещ около 1459 г., с намерението да построи мощна крепост, преграждаща пътя на турските завоеватели.

* * *

Положението било отчайващо и Влад направил всичко възможно, за да устои в тази неравна схватка. Той призовал в армията цялото мъжко население на княжеството, включително и дванадесетгодишните, използвал тактиката на “изгорената земя”, оставил на врага изгорени села, където им било невъзможно да попълнят продоволствените си припаси, водил партизанска война. Още едно негово оръжие станал паническият ужас, който той внушавал на завоевателите. Защитавайки своята земя, Дракула безжалостно изтребвал враговете – набивал пленените на кол, използвайки срещу турците много «популярното» в самата Османска империя наказание.


Печат на Дракула. Надписът на старославянски гласи: «Влад Воевода по милост Божия господин на земята Унгровлахия».

Турско-влашката война от лятото на 1462 година влязла в историята със знаменитата нощна атака, по време на която били унищожени около 15 000 османци. Султанът вече стоял пред вратите на столицата на княжеството Търговище, когато Дракула със 7 000 воини проникнал във вражеския лагер с намерението да убие султана и така да спре турската агресия. Влад не успял да осъществи до края дръзкия си план, но неочакваната нощна атака предизвикала паника във вражеския лагер и като следствие – много големи загуби. След кървавата нощ Мехмед II напуснал Влахия, оставяйки част от войските на Раду Красивия, на когото предстояло сам да вземе властта от по-големия си брат.

* * *

Блестящата победа на Дракула над войските на султана се оказала безполезна: Влад победил врага, но не успял да противодейства на «приятелите». Предателството на молдавския княз Стефан, братовчед и приятел на Дракула, неочаквано преминал на страната на Раду, се оказало преломен момент във войната. Дракула не можел да се сражава на два фронта и отстъпил в Трансилвания, където го чакали дошлите на помощ войски на още един «приятел» – унгарският крал Матияш Корвин.
А после се случило нещо странно. В разгара на преговорите Корвин заповядал да арестуват «верния и любим приятел», обвинявайки го в тайна кореспонденция с Турция. В писма, уж заловени от унгарците, Дракула молел Мехмед II за прошка, предлагал му своята помощ в завладяването на Унгария и на самия унгарски крал. Мнозинството от съвременните историци считат писмата за груб фалшификат: те са написани в несвойствен за Дракула маниер, предложенията в тях са абсурдни, но най-главното – оригиналите на писмата, тези най-важни улики, решили съдбата на княза, били «загубени», и се съхранили само копията им на латински – в «Записките» на Пий II. Подписите на Дракула в тях, естествено, липсвали. Въпреки това Влад бил арестуван в края на ноември 1462 година, окован във вериги и изпратен в унгарската столица Буда, където без съд и присъда прекарал в затвора около дванадесет години.


Кралят на Унгария Матияш Корвин. По-младият син на Янош Хунияди обичал да го изобразяват по маниера на римските императори, с лавров венец на главата. Считал се за покровител на науките и изкуствата. В годините на управлението му рязко нараснали разходите за двора и кралят търсел начини да попълва хазната – от увеличаването на данъците до използването на парите, които получил от Ватикана за кръстоносни походи.

Какво заставило Матияш да се съгласи с фалшивите обвинения и жестоко да се разправи със своя съюзник, помогнал му преди време да заеме унгарския престол? Причината се оказала банална. По свидетелството на автора на «Унгарска хроника» Антонио Бонфини, Матияш Корвин получил от папа Пий II 40 000 гулдена за провеждане на кръстоносен поход, но не използвал тези пари по предназначение. С други думи, постоянно нуждаещият се от пари крал просто сложил в джоба си значителната сума и прехвърлил вината за прекъснатия поход на своя васал, който уж водел двойна игра и плетял интриги с турците. Но обвиненията в държавна измяна на човека, известен в Европа с непримиримата си борба с Османската империя, този, който едва не убил и фактически обърнал в бягство покорителя на Константинопол Мехмед II, звучали достатъчно абсурдно. Искайки да разбере какво се е случило в действителност, Пий II поръчал на своя посланик в Буда Николас Модрус на място да се ориентира в обстановката. Ето как Модрус описал външността на намиращия се в унгарския затвор Влад:

«Той беше не много висок, но много набит и силен, със студен и ужасен вид, силен орлов нос, издути ноздри и тънко зачервено лице, върху което дълги ресници обрамчваха големи, широко отворени зелени очи; гъстите черни мустаци правеха вида му заплашителен. Лицето му и брадата бяха избръснати, но имаше мустаци, подутите слепоочия увеличаваха обема на главата му, бича шия свързваше главата с туловището, вълнисти черни къдрици падаха на широките му плещи».

Модрус не оставил свидетелство какво е говорил в своя защита затворникът, но описанието на външността му се оказало по-красноречиво от всички думи. Видът на Дракула наистина бил ужасен: подпухналата, подута глава и налятото с кръв лице подсказват, че князът е бит, принуждавайки го да признае лъжливите обвинения, да подпише изфабрикуваните писма и така да бъдат узаконени действията на Корвин. Но Влад, преживял в младостта си, още преди идването си на власт, ужасите на турския плен, мъжествено посрещнал новите изпитания. Той не оклеветил себе си, не поставил подписа си под фалшифицираните документи, и на краля се наложило да измисля други обвинения, не изискващи писменото признание на пленника.



Замъкът Корвинещ в Трансилвания – родово гнездо на унгарския крал Матияш Корвин. Малката крепост се превърнала в разкошен замък при бащата на Матияш – Янош Хунияди (Корвин). Съдбата на самия Хунияди е достатъчно интересна. Дребният влашки дворянин направил кариера, участвайки в хуситски войни и кръстоносни походи, в които не се гнусял да граби съюзниците си. С времето Хунияди станал притежател на най-голямото състояние и високи длъжности в държавата, бил избран за управник на Унгарското кралство.

Князът бил обвинен в жестокост, която уж проявил по отношение на саксонското население, влизащо в състава на Унгарското кралство в Трансилвания. По свидетелството на Модрус, Матияш Корвин лично разказвал за злодеянията на васала си, а после показал някакъв анонимен документ, в който обстоятелствено, с немска пунктуалност се съобщавало за кървавите похождения на «великия изверг». В доноса се говорело за десетки хиляди избити мирни жители и за първи път се споменавали анекдотите за живите изгорени нищи, за набитите на кол монаси, за това, че Дракула заповядал да заковат с гвоздеи шапките към главите на чуждестранните посланици и прочие подобни истории. Неизвестният автор сравнявал влашкия княз с тираните от древността, твърдейки, че по време на неговото управление Влахия напомняла «гора от набити на кол», обвинявал Влад в невиждана жестокост, без при това изобщо да се погрижи за правдоподобността на разказа си. В текста на доноса се срещали много противоречия, например, посочените в документа названия на населените пунктове, където уж били унищожени по 20–30 000 (!) души и до сега не могат да бъдат идентифицирани от историците.
Какво послужило за документална основа на този донос? Ние знаем, че Дракула действително извършил няколко рейда в Трансилвания, унищожавайки скрилите се там заговорници, сред които се намирали претенденти за влашкия престол. Но независимо от тези локални военни операции, князът не прекъснал търговските си отношения с трансилванските саксонски градове Сибиу и Брашов, което потвърждава деловата преписка на Дракула от този период. Много важно е да се отбележи, че освен появилия се през 1462 г. донос, няма нито едно по-ранно свидетелство за масови убийства на мирно население на територията на Трансилвания от 50-те години на XV век.
Невъзможно е да си представим, че унищожението на десетки хиляди хора, регулярно извършвано в продължение на няколко години, би могло да остане незабелязано в Европа и да не намери отражение в хрониките и дипломатическите преписки от онова време. Следователно, рейдовете на Дракула в принадлежащите на Влахия, но разположени на територията на Трансилвания анклави, в момента на тяхното провеждане са се разглеждали в европейските страни като вътрешна работа на Влахия и не предизвикали никакъв обществен резонанс. На основата на тези факти може да се твърди, че анонимният документ, за първи път съобщил за злодеянията на «великия изверг», не съответствал на действителността и се оказал поредният фалшификат, изфабрикуван по заповед на крал Матияш след «писмото до султана», за да се оправдае незаконният арест на Дракула.

* * *

За папа Пий II – а той бил близък приятел на германския император Фридрих III и съчувствал на саксонското население на Трансилвания – такива обяснения се оказали достатъчни. Той не се намесил в съдбата на високопоставения пленник, оставяйки в сила решението на унгарския крал. А самият Матияш Корвин, който чувствал неустойчивостта на повдигнатите обвинения, продължил да дискредитира измъчвания в тъмницата Дракула, прибягвайки, казано на съвременен език, до услугите на «средствата за масова информация». Поемата на Михаел Бехайм, създадена въз основа на доноса, гравюрите, изобразяващи жестокия тиранин, «разпратени по целия свят за всеобщо разглеждане», и, накрая, множеството тиражи на първопечатните брошури (от които до нас са достигнали тринадесет) под общо название «За един велик изверг» – всичко това трябвало да формира негативно отношение към Дракула, да го превърне от герой в злодей.


Илюстрация към първопечатната брошура «За един велик изверг, именуем Дракула Вайда» (Любек, 1488; Бамберг, 1491). Известно е, че немските гравюри от XV век били условни – нямали портретно сходство с реалните хора, изобразени на тях. Но именно тези гравюри, появили се след гибелта на княза, и до ден днешен се възприемат като «портрети» на Дракула.

Портретът на Влад, за който вече стана дума, също бил нарисуван по време на неговото затворничество. Възможно е, Матияш да е искал да получи изображение на «чудовище», но се излъгал – четката на художника запечатала на платното благородния, пълен с достойнство облик на влашкия княз. А богатата дреха само подчертавала жълтия, болезнен цвят на лицето и крайната степен на изтощение на затворника, подсказваща при какви ужасни условия е държан той.
Съдейки по всичко, Матияш Корвин не възнамерявал да освободи своя пленник, обричайки го на бавна смърт в тъмницата. Но съдбата подарила на Дракула възможността да изживее още един полет. По време на управлението на Раду Красивия Влахия напълно се подчинила на Турция, което не могло да не тревожи новия римски папа Сикст IV. Може би именно намесата на понтифика променила съдбата на Дракула. Князът на Влахия бил показал на дело, че може да противостои на турската заплаха, и затова именно на него му предстояло да поведе в бой християнската армия в нов кръстоносен поход. Условията за освобождаването му от затвора били преминаването от православна вяра в католическа и женитбата за братовчедка на Корвин. Парадоксално, но «великият изверг» могъл да получи свобода само сродявайки се с унгарския крал, който доскоро представял Дракула като кръвожаден дивак…
Две години след освобождението му, през лятото на 1476 г., като един от командващите унгарската армия, Влад поел на поход, чиято цел била освобождаването на окупираната от турците Влахия. Войската преминала през територията на Трансилвания и са се съхранили документи, съобщаващи, че гражданите на саксонския Брашов радостно приветствали завръщането на «великия изверг», който, ако се вярва на доноса, няколко години преди това вършил тук нечувани злодеяния.
Влизайки в бой с болярите във Влахия, Дракула изтласкал турската войска и на 26 ноември 1476 година отново заел престола на княжеството. Управлението му било много кратко – той бил обкръжен от явни и скрити врагове, и затова фаталната развръзка била неизбежна. Гибелта на Влад в края на декември е забулена в тайна. Има няколко версии за случилото се, но всички се свеждат до това, че князът паднал жертва на измяна, доверявайки се на намиращ се в обкръжението му предател. Известно е, че главата на Дракула предали в дар на турския султан, който заповядал да бъде изложена на един от площадите на Константинопол. А според румънските фолклорни източници обезглавеното тяло на княза намерили монаси от разположения недалеч от Букурещ манастир Снагов и го погребали в построения от самия Дракула параклис близо до олтара.

* * *

Така бил прекъснат краткият, но ярък живот на Влад Дракула. Защо, въпреки фактите, свидетелстващи, че влашкият княз е бил оклеветен, мълвата продължава да му приписва злодейства, които той никога не е извършвал? Противниците на Дракула твърдят: първо, многобройни произведения на различни автори съобщават за жестокостта на Влад и следователно такава гледна точка не може да не бъде обективна и, второ, няма хроники, които да го представят като извършващ благочестиви дела владетел. Да се опровергаят тези аргументи не е никак сложно. Анализът на произведенията, в които се говори за злодействата на Дракула доказва, че всички те водят до ръкописния донос от 1462 година, «оправдаващ» ареста на княза, или са написани от хора, намиращи се при унгарския двор по време на управлението на Матияш Корвин. Оттук е черпил и сведения за своята повест за Дракула, създадена около 1484 година, и руският посланик в Унгария дяк Фьодор Курицин.
Прониквайки във Влахия, широко тиражираните истории за деянията на «великия изверг» се трансформирали в псевдофолклорни повествования, които в действителност нямат нищо общо с народните предания, записани от фолклористите в районите на Румъния, непосредствено свързани с живота на Дракула. Оригиналните епизоди в турските хроники, които не съвпадат с немските произведения, обаче заслужават много по-голямо внимание. В тях турските хроникьори, не пестейки боите, описват жестокостта и храбростта на внушаващия ужас на враговете «Казъклъ» (което означава – Набивач на кол) и даже частично признават факта, че той обърнал в бягство самия султан. Прекрасно разбираме, че при описанията на хода на военните действия противоборстващите страни не могат да бъдат безпристрастни, но и не оспорваме, че Влад Дракула много жестоко се разправял с нахлулите в земята му завоеватели. Анализирайки източниците от XV столетие, може уверено да се твърди, че Дракула не е извършвал приписваните му чудовищни престъпления. Той действал в съответствие с жестоките закони на войната, но унищожаването на агресора на бойното поле при никакви обстоятелства не трябва да се сравнява с геноцида на мирното население, в което обвинявал Дракула клиентът на анонимния донос. Разказите за зверствата в Трансилвания, за които Дракула и получил репутацията си на «велик изверг», се оказват клевети, преследващи конкретни користни цели. Историята се стекла така, че потомците съдят за Дракула по това как описвали постъпките на Влад неговите врагове, стремящи се да опорочат княза, – къде ти при такава ситуация може да се говори за обективност?!
Що се отнася до отсъствието на хроники, възхваляващи Дракула, това се обяснява с прекалено краткия срок на неговото управление. Той просто не успял, а и вероятно не е считал за необходимо да се обзаведе с придворни летописци, в задължението на които влизало възхваляването на владетеля. Друго нещо били прославилия се със своята просветеност и хуманизъм крал Матияш, «със смъртта на когото умря и справедливостта», или управлявалия почти половин век молдавски княз Стефан, предал Дракула и набил на кол 2 000 румънци, но въпреки това наречен Велик и Свят…
В мътния поток на лъжата трудно се различава истината, но за щастие до нас са дошли документални свидетелства как е управлявал страната си Влад Дракула. Запазили са се подписани от него грамоти, в които той дарява на селяните земя, привилегии на манастири, договор с Турция, отговорно и последователно отстояващ правата на гражданите на Влахия. Знаем, че Дракула е настоявал за съблюдаване на църковните обреди за наказаните престъпници и този много важен факт опровергава напълно твърдението, че той уж набивал на кол изповядващите християнството жители на румънското княжество. Известно е, че е строил църкви и манастири, основал Букурещ, с отчаяна храброст се сражавал с турските завоеватели, защитавайки своя народ и своята земя. А още има и легенда как Дракула се среща с Бога, опитвайки се да узнае къде е гробът на неговия баща, за да издигне на това място храм…

* * *

Съществуват два образа на Дракула. Ние знаем Влад Дракула – националния герой на Румъния, мъдрия и храбър владетел, мъченика, предаден от приятелите си и прекарал в затвора около една трета от живота си, набеден, оклеветен, но не и сломен. Известен ни е и друг Дракула – герой на анекдотични повести от XV век, маниак, «велик изверг», а по-късно и навеки проклет от Бога вампир. Относно вампиризма: в каквито и зверства да са обвинявали княза неговите съвременници, няма нито един писмен източник, в който да се твърди, че е пил кръвта на своите жертви. Идеята да се «превърне» Дракула във вампир възникнала едва през XIX век. Членуващият в окултния орден «Златна Заря» (той практикувал черна магия) Брам Стокър се заинтересувал от тази историческа личност с помощта на професор Арминиус Вамбери, който бил известен не само като учен, но и като унгарски националист. Така се появил граф Дракула – литературен персонаж, постепенно превърнал се в масовото съзнание в главен вампир на всички времена и народи.
Между тези два диаметрално противоположни образа на влашкия княз няма нищо общо, но за да си отговорим на въпроса какъв човек е бил Влад Дракула в действителност, достатъчно е да се види неговият портрет, да се вгледаме е неговите мъдри и печални очи…

_____________________________________________________
(1) Прозвището Цепеш (tepes – от румънското tepea – кол, буквално – Пробождащ, Набиващ на кол) Дракула получил от своите врагове. Така приживе са го назовавали ненавиждащите го турци. Но в самата Влахия и в други християнски страни той бил известен като Дракула, тоест «Син на Дракона» (прозвище, наследено от баща му). Така са го наричали във всички официални документи, така е подписвал и сам някои свои писма. Румънското Цепеш за първи път е било споменато едва през 1508 година, цели тридесет и две години след смъртта му. Но независимо от фактите, повечето съвременни историци наричат Влад III Цепеш, а не Дракула.


[Из. Литературен свят]

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877

Якудза - Японската мафия