Няма абсолютно нищо страшно. Просто те идват - Дерек Ланди и "Скълдъгъри Плезънт: Безликите"

Да напиша две ревюта за две книги от една и съща поредица в рамките на няколко часа е абсолютно удоволствие за мен самата като читател и блогър. Но нямаше как, даже не знам как все още не съм подхванала "Безликите" (Студио Арт Лайн, 2012) за втори прочит.

Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин са уволнени, официално вече не са част от екипа и персонала на Убежището и всяка тяхна намеса в магьоснически дела, които други разследват е нарушение на законите. Е, не, че те не нарушиха всички възможни закони, особено след като детективът-скелет обвини Върховния маг в предателство и в третата книга продължава да е убеден в това си предчувствие.

Проблемът на Убежището в Ирландия е, че няма по-добър детектив от Плезънт и още повече след като си партнира с наследницата на кръвта на Древните - естествени врагове на Безликите, а убийствата на уж неубиваеми магове нарастват.

Валкирия Каин усеща все повече собствената си липса в света на нормалните тийнейджъри, нейното отражение, което я замества навсякъде и по всяко време започва да се вживява повече и се пораждат едни подозрения, че постоянното му ползване на мястото на Стефани е започнало да изгражда емоции у него, макар и да звучи невъзможно. Или пък се е повредило след като трябваше да бъде убито в предишната книга?
 Това, въпреки всичко, трябва да е възможно най-миниатурния проблем на Валкирия, която вече на всеки няколко часа трябва да бъде лекувана, шита, превързвана от професор Граус, та дори и да й бъде "правен" нов преде зъб след поредният й, нов сблъсък с безокия Санглайн и неговият бръснач, от който белезите не могат да изчезнат по никакъв начин (имам голям афинитет към герои с бръсначи оръжия; препратка към анимето Psycho-Pass).

В третата книга виждаме Валкирия като нормалното вече четиринайсетгодишно момиче - разстройва се, плаче, нервира се, срамува се и дори в един момент си дава сметка какъв ли би бил живота й наистина ако не познаваше света на магията. Но не, не, осъзнава, че не иска онзи скучен живот, който живее отражението й. Иска да бъде партньор на Скълдъгъри, който от своя страна започва да се съмнява в сигурността на момичето до себе си, да я пита дали е сигурна, дали не трябва да живее повече като връстниците си...Отговорите, които получава са му достатъчни, но Граус продължава да го обвинява  и да му натяква, да го превръща в ходещо бедствие, във единственият виновник за всичко.

Само шест месеца след последния път, когато някой почти е върнал Безликите в този свят, се появява нов ентусиаст, но много по-близо до тази си цел, от който и да било другиго. Той е едно име, скрито в сенките, което е може би дори не съществува, но под това име се подчиняват неколцина наистина добри магьосници и бойци, които дори притискат Танит в ъгъла и я принуждават да бяга, за да се спаси.

Те знаят, че Гротескният е извикал Безликите, те откриват и мястото, където може да се отвори порталът, през който те да се завърнат, тези магьосници и знаят къде се държи единственият инструмент, който им е необходим - Котвата. Трябва им само още едно нещо, което Скълдъгъри бързо открива и укрива, пази в тайна дори от Убежището, но когато подозренията му за предателя след магьосниците именно в Убежището и вероятността това да е наистина Върховният маг се потвърждават, никой вече не е в безопасност.

Валкирия се превръща в мишена за един следовател от Убежището, за един призрак на няколко хилядолетия, изградил подобна къща на тази на чичо й, само че в пещерите под самата къща и пазещ едно съкровище, което може да помогне в предстоящата битка с приближаващите Безлики богове.

Заради кашите, в които Скълдъгъри Плезън забърква себе си и партньора си, двамата си навличат и гнева на една...русалка, така да се каже, която иска да си отмъсти за нещо, откраднато от нея. Но пък за сметка на силните врагове, срещу които се изправят и всичката конспирация около тях, отделно, че вече не могат да искат подкрепа от всеки магьосник, а само от онези, които наистина биха се нарекли техни приятели, Скълдъгъри пък се съюзява с Некромантите. Неколцина магьсоници категорични, че не искат Безликите, но и кроят малко по-различни планове, освен своето съдействие в мисията на детектива и Каин.

Закъсняват. Безликите вече са тук, порталът е отворен, Котвата е хвърлена и само един аматьор, новак-магьосник може да поправи положението...стига да го спасят на време, поне него. 
Ужасът, който безликите всяват с появата си, хаосът, който предизвикват, убивайки е описано не толкова с епитети, както при проявите на Гротескния от предишната книга, ами с емоционалните действия на Валкирия и останалите, изпречили се пред старите, зли богове.

Гастли Биспоук
Както споменах и в ревюта на "Да играеш с огъня" постепенно започва да се усеща едно тягостно напрежение сред героите, читателите свидетелстват за промяната в отношенията, появяват се съмнения и хуморът, който естествено и тук си го има, започва да отстъпва място на по-сериозни моменти и страховити сцени, които, както ми подшушнаха ще превърнат поредицата в по-подходяща за тийн и по-възрастната аудитория, не за детската.


Освен вече ясните конспиративни планове, се оказва, че има много тайни, много различни мистериозни нишки около героите и вероятно дори този, който най-малко се очаква ще бъде сериозно замесен в бъдещето на света. И почти се подсказва как точно Скълдъгъри е жив...въпреки, че е скелет.

Разбира се Дерек Ланди вече ни предостави два хубави финала на книгите си, третия обаче никак не е...има жертви и виновникът уж за всичко Скълдъгъри Плезънт е един от потърпевшите.

И в добавка - той също се върна! 
Земната магия "падна"!


Коментари

translate