Янниз споделя за...

Решат Нури и "Чучулигата" му...ех ,тези турски писатели, имам чувството че са маниаци на тема драми и трагедии, така описват събитията в Турция, че на човек да му се свие сърцето, някаква абсолютна гротеска, ама тази книга, точно тази...Сахара, защо трябваше да чета нещо, което на теб би ти харесало повече...къде се излъгах, не, къде ме излъгаха? Заради изпита по Балкански литератури е! Знам си аз, по дяволите, твърде много сърцераздирателни любовни терзания има до към средата на книгата...Но както и да е, Фериде е наивно девойче, какво да се прави, че даже в братовчед си се влюби, не я е срам! А той, негодникът, с други си споделя свободното време...Но го зарязва де, доказателство за детската й своенравност и пакостничество, нищо че е сираче...Анадола вече през параболата на текста е...бе, май Ад е меко казано, но пък Фериде е Чучулигата за бедните и просяците, нейните проповеди и песни ги спасяват...хубавото на романа, най-хубавото даже. Решат Нури има много интересен език за писател на миналия век, от горе на всичкото един от едва ли не дамгосаните заради тайните, които разкриват в книгите си...същата история е и с Орхан Памук в неговия "Сняг", но "Сняг" си е направо зловещо...турските провинции в кръв, пепел и сняг...

А снегинката е един живот, цикълът на човешкия живот, радостите и мъките, в нея поне има повече философия и това ми харесва особено много, та да се замисли човек...не напразно Памук е бил осъждан, а после награден с Нобелова награда заради именно тази негова книга. Вижте, Европа, каква е истината!

За публицистиката на Ботев няма какво да кажа, политика, политика и само политика, някой крал да отиде да чете, аз от това не разбирам, нищо че писах анализи на "Смешен плач" и "Политическа зима" -.-
Или за анималистичната литература на Емилиян Станев. Вече всичките му животни познавам лично и с всичките мога да си говоря хD Той сигурно също си е говорил с животните, един много приятен български автор...животинската му литература е най-чаровната.

Под следващ номер от последната седмица ми е "Защитения". Брет е гений, един наистина пръкнал се от нищото гений в днешно време. А си мислех, че само книгите с подобна тематика от преди десетина години струват и са настина добри, е, да, ама не баш...Арлен е приятно момченце, някак си пак малко преувеличено за единадесетгодишно, само мъничко де, но какво от това, той така се научава и затова радва. По отделно няма да ги коментирам героите, ясно е кой какъв е, ясно е какви изобретатели са...Бруна ме радва най-много обаче, ех, това бабче, тая лечителка! Няма втора! Повече такива трябва да има из книгите...Иначе светът на Брет, толкова мрачно, толкова гибелно, описателно, да, обичам да е много описателно, това не е като Гогол например, но пак е достатъчно задоволително, че да си представям картините визуално в главата...егати въображението само. И създателката е щастлива, щастлива е, затова и аз трябва да съм, разбира се, без съмнение! Искам "Пустинно копие" вече!




Сега, Джо, сега минаваме на твоя Фиц, "Тайните на занаята"...мразя книги от първо лице, само Шерлок на Конан Дойл съм изтърпял до сега, с него си приличаме, но ето на, появи се още едно такова, което мога да погълна на един дъх, че даже да не забележа от кое лице е писано, все едно, толкова е, толкова е...абе, ааа~ не, до средата съм му, няма да го коментирам повече, че изпадам във възторг от този свят на Робин Хоб, възхитителна авторка...
Минавам съвсем скоро на "Сирената" от Триша Рейбърн, малката братовчедка я даде, последната й поредица, пък аз пак като си нямам друга работа, това ще си чета, във влаковете е скучно все пак, и макар да се опасявам, че може да е малко по-лигаво от колкото криминалистично, все пак ми е интересно от какъв зор група сирени ще убиват едно момиче-туристка, при положение, че си имат цяло крайбрежно градче от заблудени мъже, които да малтретират...но е обещаващо, все пак, много смърт се очертава да има по плажа...

/Нед 19 Май 2013 - 13:16/