Мария Нейкова ("Козият рог")- Двама

Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама
една съдба,
допрат ли рамо
в една борба,
ще легнат чисти
във таз земя,
ах, как не искам да съм сама.


Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Назад във времето и поглед към един базар {BlogMas-Ден 3}

Градска Коледна украса {BlogMas - Ден 2}