Върнах се!

Ето, върнах се най- накрая!
Сега ще поразкажа малко.
* * *
Пътувахме на 4 август, трябваше да чакаме автобуса пред моето училище ПГОТ, близо до статуята на Кракра Пернишки. И около 04:15 вече бяхме там с нашите, баща ни ни докара, после се върна с колата и дойде пред училището пеша. Към 04:35, че дори и десетина минутки по- късно вече започнаха да се събират хората, идваха с коли, деца горе- долу на моята възраст докарвани от родителите си. И така до 05:00, когато всички вече бяха на линия и се качихме в автобуса, той дойде 5 минути преди 05:00 часа и тръгнахме. Пътувахме добре, беше замислено в 13:00 да сме в В.С. Лозенец и да се настаняваме, но се оказа че сме забравили някого, или по- скоро една от учителките- отговорнички на групата е забравила да спомене на шофьора за едно семейство с малко момиченце и така ,стигнахме в София и... не мога да се сетя как точно се казваше мястото, където чакахме час и половина. Те дойдоха с кола, качиха се и продължихме нататък. Имаше доста почивки и все по 15- 20 минути, а отгоре на всичкото не спряха чалгата и сръбското в автобуса, по едно време бях като откачила и ми се искаше да убия стареца, дето ни возеше.
Дремнах малко на седалката, но прав не можеш да спиш, пък и ако облегалката е твърда и неудобна...
И така... вече бяхме между Бургас и Лозенец, когато попаднахме в едни ужасяващи задръствания, и през секунди ту спре, ту тръгне. Пътя се освободи малко и автобуса тръгна бавно напред, но изведнъж всички пред нас спряха, шофьора наби спирачки, но онзи зад нас дори и не направи опит и се заби в нас или по- скоро под нас. От скоростта, с която се е движел се е набутал под автобуса, виждали ли сте кола без предница, е тази беше такава. От двигателя и другите неща под предния капак не беше останало нищичко. Отгоре на всичкото зад този се заби и още една кола, няколко минути по- късно и стана една каша. Три часа сме чакали да дойдат от пътната полиция и от КАТ и да напишат протоколите, да огледат и какво ли още не. Бяхме се побъркали всички в автобуса. След тричасова мъка на жегата вече тръгнахме и в 15 часа и нещо вече бяхме в лагера, почти десет часа път- не зная как се сдържах да не направя нещо докато пътувахме.
Почивката прекарахме превъзходно! Към края само стана нещо и почти всички се бяхме разболяли, по- точно целия лагер и половината Лозенец, някакъв летен грип и беше ужас. Даже сега още ме държи малко... гади ми се от някои храни, но това не е проблем! Радвам се, че се върнах и скоро няма да напускам! Прибрах се на 13 август някъде към 23 и нещо, а тръгнахме от там в 14:10, но имахме пак доста спирания поради болните в автобуса.
А ето и снимчиците:

това е терасата на бунгалото, в което бяхме, те по- точно бяха вуетажни и триетажни блокчета, но повече приличаха на бунгала.

това е преди да изляза, ходехме в едно заведение където беше единственото място с по- качествена музика. Това е и стаята ни.

това е някъде към 1 през нощта в едно кафе.

с брат ми на една дървена люлка, жалко за него че не можеше да се полюля, това е в кафето на десетина метра от лагера.

с брат ми и майка ми до една котва в същото кафе.

това е пред един хотел, мисля че се казваше Феникс. Много хубаво местенце.


пред лагера имаше няколко трупчета ,които ползвахме за пейки вечер.




брат ми на оградата на хотел Феникс.

пред градината на същия хотел.

с баща ми пред някаква растителност, непозната за мен.

малкия на джет.

това е в 5 и нещо сутринта на едни скали, тук историята е забавна- пловдивската група беше по- пияна от обикновеното и събудиха всички с 5 сутринта с чупене на прозорци, разбиване на врати и сбивания. Нямаше какво да се прави и отидохме да гледаме изгрева.
тук е някъде към 6 без нещо.

и една от многоте снимки на Слънцето при изгрев, много я обичам тази снимка!

към 6 нещо след изгрев Слънце на мястото на спасителите.