~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2007-09-13

Новата учебна година!

И така, в Събота е първият учебен ден от новата учебна 2007/2008 година.
Някак ми е странно всичко това, започваме училище, входни нива, съученици, приятни и неприятни лица / може би главно неприятни на учители, както и да е /.
Нищо особено няма да пиша, просто ще пожелая Успех на всички през тази учебна година!

2007-09-06

6- ти Септември!

Честит Празник България!
Братя и сестри българи!

Днес е 6- ти Септември, Ден на Българското Съединение!

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.

Подготовка на Съединението

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.


Осъществяване на Съединението

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

2007-08-24

Нов Форум!

Ето го и новият ми форум за РП игри - Светове
Онзи ден, късно вечерта го започнах, беше само една приумица, но може би ще го поддържам и няма да го забравя. Вчера го завърших, има още работа по него, но скоро ще го усъвършенствам.
Е, заповядайте, играйте и се забавлявайте!

2007-08-15

Върнах се!

Ето, върнах се най- накрая!
Сега ще поразкажа малко.
* * *
Пътувахме на 4 август, трябваше да чакаме автобуса пред моето училище ПГОТ, близо до статуята на Кракра Пернишки. И около 04:15 вече бяхме там с нашите, баща ни ни докара, после се върна с колата и дойде пред училището пеша. Към 04:35, че дори и десетина минутки по- късно вече започнаха да се събират хората, идваха с коли, деца горе- долу на моята възраст докарвани от родителите си. И така до 05:00, когато всички вече бяха на линия и се качихме в автобуса, той дойде 5 минути преди 05:00 часа и тръгнахме. Пътувахме добре, беше замислено в 13:00 да сме в В.С. Лозенец и да се настаняваме, но се оказа че сме забравили някого, или по- скоро една от учителките- отговорнички на групата е забравила да спомене на шофьора за едно семейство с малко момиченце и така ,стигнахме в София и... не мога да се сетя как точно се казваше мястото, където чакахме час и половина. Те дойдоха с кола, качиха се и продължихме нататък. Имаше доста почивки и все по 15- 20 минути, а отгоре на всичкото не спряха
чалгата и сръбското в автобуса, по едно време бях като откачила и ми се искаше да убия стареца, дето ни возеше.
Дремнах малко на седалката, но прав не можеш да спиш, пък и ако облегалката е твърда и неудобна...
И така... вече бяхме между Бургас и Лозенец, когато попаднахме в едни ужасяващи задръствания, и през секунди ту спре, ту тръгне. Пътя се освободи малко и автобуса тръгна бавно напред, но изведнъж всички пред нас спряха, шофьора наби спирачки, но онзи зад нас дори и не направи опит и се заби в нас или по- скоро под нас. От скоростта, с която се е движел се е набутал под автобуса, виждали ли сте кола без предница, е тази беше такава. От двигателя и другите неща под предния капак не беше останало нищичко. Отгоре на всичкото зад този се заби и още една кола, няколко минути по- късно и стана една каша. Три часа сме чакали да дойдат от пътната полиция и от КАТ и да напишат протоколите, да огледат и какво ли още не. Бяхме се побъркали всички в автобуса. След тричасова мъка на жегата вече тръгнахме и в 15 часа и нещо вече бяхме в лагера, почти десет часа път- не зная как се сдържах да не направя нещо докато
пътувахме.
Почивката прекарахме превъзходно! Към края само стана нещо и почти всички се бяхме разболяли, по- точно целия лагер и половината Лозенец, някакъв летен грип и беше ужас. Даже сега още ме държи малко... гади ми се от някои храни, но това не е проблем! Радвам се, че се върнах и скоро няма да напускам! Прибрах се на 13 август някъде към 23 и нещо, а тръгнахме от там в 14:10, но имахме пак доста спирания поради болните в автобуса.
А ето и снимчиците:

това е терасата на бунгалото, в което бяхме, те по- точно бяха вуетажни и триетажни блокчета, но повече приличаха на бунгала.






това е преди да изляза, ходехме в едно заведение където беше единственото място с по- качествена музика. Това е и стаята ни.




това е някъде към 1 през нощта в едно кафе.





с брат ми на една дървена люлка, жалко за него че не можеше да се полюля, това е в кафето на десетина метра от лагера.







с брат ми и майка ми до една котва в същото кафе.




това е пред един хотел, мисля че се казваше Феникс. Много хубаво местенце.


пред лагера имаше няколко трупчета ,които ползвахме за пейки вечер.




брат ми на оградата на хотел Феникс.



пред градината на същия хотел.


с баща ми пред някаква растителност, непозната за мен.



малкия на джет.



това е в 5 и нещо сутринта на едни скали, тук историята е забавна- пловдивската група беше по- пияна от обикновеното и събудиха всички с 5 сутринта с чупене на прозорци, разбиване на врати и сбивания. Нямаше какво да се прави и отидохме да гледаме изгрева.
тук е някъде към 6 без нещо.

и една от многоте снимки на Слънцето при изгрев, много я обичам тази снимка!



към 6 нещо след изгрев Слънце на мястото на спасителите.

2007-08-03

Заминавам!


Дойде и моето време!
Заминавам на почивка тази нощ. В 03:00 трябва да съм готова и в 05:00 поемам по пътя на Изток към Черноморието...
Ще съм във Вилно Селище Лозенец, по снимки от там зная, че ще са двуетажни къщички с вити стълби съвсем близо до плажа! Красота! Почивката ще е 10 дни, така че завръщането ми ще е на 14 август и от 15... повтарям 15 ОБЕЩАВАМ, че ще кача много нови и още интересни нещича тук...
И така, чао- чао и до след две седмици... дано преживея липсата на компютър и интернет...

2007-07-12

* Не е мое *

Ти тук ела и забрави, забрави
Към островите замини, замини
Чудесата на морето ти срещни...
Там гдето русалките живеят
И в дълбините чудни песни пеят..
Ще видиш ти чудесата,
Що крие синьото море.
И молим се да се завърнеш,
И молим се да оцелееш,
Защото много тръгвали са за натам,
Но малко връщали са се назад.
Пази ти своето сърце
Пази душата своя,
Магия там витае зла,
Макар и добро да се намира.
Там отвъд морето замини, замини.
И отново се върни, върни,
Защото тук е истинска земя
По - скъпа от магическа...

от Мелиса Сойер


2007-07-02

July Morning


Джулая (или нечленувано Джулай, по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна през 1991 или 1992 година. Джулай на английски означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом и плажовете около морската столица (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали. Джулаят е уникален за България, поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни.

Някои твърдят, че идеята е загубила своето първоначално значение с времето. Както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.

Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от "старите хипари" решават да започнат да честват Ивнинга (от July Evening), като се събират в с. Варвара на 31 юли.

Човек е осъден да бъде свободен!

Когато, забързан на някъде, вървиш по сенчестите тротоари на оживения град и слънцето нежно гали лицето ти чрез малкото заблудени лъчи, успели да се промъкнат през величествената корона на кестените, заслушвал ли си се в ангел гласния хор на птиците, намерили своята звездна сцена сред заплетените клони на разцъфналите дървета. Ако си го чувал, то значи всички думи в иначе толкова красивия ни език остават бледа сянка пред мощната, всевластна сила на природата, която само чрез песента на едно толкова прелестно създание, каквото е птицата е дала най-ярката дефиниция за свобода. Тази, която не се чете чрез очите, а се усеща чрез сърцето, чрез песента на свободата, чрез звуците на волната птица. Но ако не си се заслушвал, то май е време да се замислиш върху това какво имаш, какво искаш и колко много можеш да постигнеш , защото свободата е право, а не привилегия и ако искаш да полетиш, просто трябва да разтвориш криле. Ние сме дарени с щастието да бъдем свободни в мисълта си, също както птиците в небосвода.
А какво е птицата, ако не символ на свобода, на волност, нейното владение е необятният небосклон, но човекът я е затворил в клетка и дори да я обсипе със злато, да я храни с просо и да я пои с най-чистата вода, той няма да може да замени това, което майката природа и е дарила, да се докосне до слънцето. Въпреки това, тя продължава да пее със същия огнен жар, както когато е била навън, защото свободата се крие в сърцето.
Човекът е един по-особен вид птица. Неговата свобода свършва там, където той постави границите и. А тези граници непрекъснато се свиват, дали от обществото, дали от предразсъдъци или от съдбата, докато в един момент не ни остане никакво пространство и единственото ни желание е да избягаме от самите себе си, да счупим оковите на собственоръчно направената си клетка и да отлетим. Но накъде? Човешкият свят е така добре замесена каша от какво ли не, че веднъж изцапаш ли се, петното никога не може да се заличи, а дори и да престанеш да му обръщаш внимание, винаги ще се намери някой, който да те сочи с пръст.
И все пак трябва да поемем на някъде, защото останем ли, слабостта ще ни погълне, ще ни обезсмисли, ще ни открадне същността. Пред примирения човек няма перспективи, няма бъдеще, а настоящето е безцелно съществуване. Въпросът на къде да отлетим все още ни мъчи, къде ще бъдем свободни? Граници винаги ще има, просто така сме устроени. Хубавото е, че можем да ги поставим там, където ние решим за добре и ще се наречем свободни, само когато се чувстваме уютно в собствения си свят. А ако някой ден сме притиснати и тези бариери ни пречат да сме щастливи, тогава звуците на сърцето ни ще ни понесат на крилете си и ще прелетим над тях. Защото нашата песен са нашите мечти. Те са ключът, който руши граници и заключва вратата на реалността. Те са пътят към свободата. Тласкат ни, водят ни, окрилят ни и ни спасяват.
Ако все още не си се вслушвал в птичата песен, направи го. Само така ще осъзнаеш колко много си търсил ключа от клетката си навсякъде около теб, а той е бил просто една нотка в сърцето ти. Сега строши границите и отлети към себе си.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *