Илай Монпрес е заловен! ("Разрушителят на духове" - Рейчъл Арън)
Лигата на буриите е претърпяла тежки поражения след едно от сраженията си с демоничен кълн. Има твърде много загинали и твърде много изчезнали, а демонът...един напълно развит крилат демон, изчезва без те да са сигурни дали наистина са успели да му навредят достатъчно. Тогава в една планина, в една гора се появява едно дребно и слабовато момиче, а един мечоносец я открива.
Така започва третата книга за легендарния Илай Монпрес - "Разрушителят на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) и може да има малко повече спойлери от предвиденото (извинения). Това е моментът, от който Джоузеф и Нико са заедно и в комбина с крадеца. Това е миг от миналото, но такъв, който съпътства читателите в пътя, който самата Нико трябва да измине и да осъзнае много неща.
Всъщност нещата между тримата стават сериозни и доста тягостни, Нико не е същата след събитията от предходната книга, но не споделя нито с Джоузеф, нито пък с Илай какво точно се е случило. Тя отново беше излязла от контрол, само че този път възстановяването й беше по-особено, защото тя загуби нещо...борейки се да остане човек.
Още по-голяма е кризата с цялото оцеляване на тримата, тъй като Илай буквално се превръща в един от най-издирваните лица на света и самият той осъзнава, че трябва да се покрие за известно време преди наистина да е загубил главата си...
По пътя към мястото, което с Джоузеф наричат "Дома" става ясно и къде всъщност отиват всичките съкровища, които Илай е задигнал през последните пет години, от както името ме нашумява. доста впечатляващо също така, тъй като крадецът си е всъщност...бедничък.
И Нико разбира неща за него, които нито той, нито Джоузеф някога са споменавали. За мечоносецът е важно настоящето, това, което е сега и именно затова той никога не пита за миналото, за събития, които са засягали някой от спътниците му преди да се срещнат и да поемат заедно по пътя към нещото.
Илай се оказва нещо много повече от крадец. На едно определено място той е уважаван, приеман сърдечно, с радости и почести, място където откраднатите богатства са едновременно и негови и на всички останали като част от домакинствата. И вероятно тримата биха останали там достатъчно дълго, ако не им съобщават, че мечоглавият формител, който уши новото палто на Нико не е изчезнал и то преследвайки онзи, който едва не уби Джоузеф в "Бунтът на духовете". Той иска отмъщение и смята, че ще го получи чрез Слорн. Или ще успее да го изнуди като унищожи най-ценното му...
В тази трета книга комичните моменти спадат почти до минимум, а действието е още по-напрегнато, с всеки изминал ден от пътешествието на Илай и другите двама, те затъват все повече, наградата за крадеца се увеличава, макар и той да не прави нищо, а просто да иска временно да се покрие. Слорн е изчезнал, Лигата на буриите дебне Нико, а Джоузеф започва да води комуникира с меча си - Сърцето на войната по начин, непознат и на Илай.
За да открият Слорн, трябва да открият първо другият воин, откраднал един демонски кълн. И това търсене на мечоглавия води Монпрес, Джоузеф и Нико в дома на духовете мечки, където Илай категорично заявява, че няма да даде никакъв повод на Бялата дама да си мисли, че може да го притежава и да го командва. Тук става ясно, че е по-склонен да остави света да се разруши, но не и да поиска помощ от Пастирката или пък дори да се обърне към нея. Омразата му проличава и точно това проваля възможността му да открие Слорн по-бързо. Точно това и принуждава Нико да се обърне към демона в себе си и да вникне в картините, които гласът, населяващ съзнанието й, демонът, който я тормози и й показва. И колкото и ужасяващ да е този поход към Мъртвата планина, към дома на демона и неговите кълнове, Илай се впуска вироглаво напред и колкото и детински да се държи понякога, колкото и саркастичен да е, се проявява като верен на приятелите си или поне на онези, които са му близки по един или друг начин.
Отива сам в гнездото на чудовищата, където никой друг не стъпва и където именно на Монпрес му е категорично забранено дори да си помисля да отиде. Но той сякаш го прави на инат.
Нико не може да отиде там, не е достатъчно силна, мечът на Джоузеф пък не го пуска да продължи с крадеца.
Обаче именно оставането им извън периметъра на Мъртвата планина води Джоузеф до битка, от която се измъква на косъм и то защото Илай се появява и предприема ново действие, с което разкрива още една мистерия за себе си и миналото си, но увещава Нико да не споменава на абсолютно никого за това, което може да направи.
Както вече споменах сюжетът е изпъстрен от толкова много действие, от събития, които се нижат едно след друго и превръщат книгата в четиво, което се поглъща буквално наведнъж, защото само ако се остави на страна за няколко часа е все едно да напуснеш бойното поле за чаша кафе... :D
Рейчъл Арън продължава да изгражда Илай почти като всесилен, който обаче е достатъчно човечен и разумен, за да може да изпадне в ситуация, в която положението изглежда обезпокоително и критично за него. Особено когато Миранда го залавя, подлъгва го, мами го и...почти го удавя. Е, само почти.
Доста дълго време крадецът е затворник на спиритуалиската, която държи да го заведе в Съда и най-сетне да приключи цялата врява покрай него, вероятно дори ида се върне на предишното си място, а не да се занимава с бумащина - купищата документи, които й носи новото назначение.
С престъпник обаче не може да се води добра сделка и Миранда осъзнава това по-навреме, от колкото двамата й придружители, които изпращат с нея и към които духовете й и особено Джин изпитват силен неприязън. Илай пък е доста впечатлен от тях.
Но каквато и сделка да са имали до момента с така нареченият крал на престъпниците, тя се променя и животът на Илай Монпрес е поставен между чука и наковалнята - или Джоузеф трябва да се бие на арената на самоназначилия се крал.
И точно тук се пробужда нов демон, тук се намесва и Лигата на буриите, но без своя предводител (търпящ наказание от Бялата дама).
Напрежението излиза извън всякакви граници, когато и Дъщерята на Мъртвата планина се появява, и цялата местност е на път да бъде погълната от огромното, крилато чудовище. Никой не би могъл да се справи с положението, никой не би могъл да овладее може би най-могъщият демон, който поглъща дух след дух и увеличава силите си.
Илай Монпрес може и да може.
Има пет минути и ако се провали не само, че хиляди духове ще бъдат унищожени, но и той може да загуби двамата си приятели...да, в един момент из между скандалите си Джоузеф, осъзнава, че той има нужда от мечоносеца и Нико, че те са важни за него. И той трябва да им помогне. Магическите му способности може и да не са му необходими, но е важно посланието, което носят думите му и упоритостта на Нико да види себе си като човек, да усети доверието на Илай към себе си и подкрепата на Джоузеф...Да се пребори сама с демона, който опитва да разкъса съзнанието й и да го затвори дълбоко, дълбоко, така че да предотврати пълното унищожение...
Тази битка, в която попадат героите на Рейчъл Арън ми изглежда като подготовка за това, което предстои да се случи в следващите две книги.
Нещата се объркват за всеки един, пък дори и за Миранда, която се отказва от всичко, осъзнала, че всъщност преследването на крадеца и неговата омайваща духовете магия може и да не се нуждаят от толкова голямо внимание, че има нещо много по-страшно.
А наградата за Илай Монпрес скача на повече от двеста хиляди в злато, след като крадецът залавя един доста по-скъп от него до този момент престъпник.
Майка му и баща му определено ще му бъдат бесни, но пък на него какво ли му пука, той е най-известният крадец в света и когато удари един милион в злато ще бъде и най-скъпият крадец.
Колкото повече напредвах с книгата, толкова повече ми се искаше тя да не свършва...изобщо да не знам, че поредицата ще свърши. Но...уви.
Колкото повече напредвах с книгата, толкова повече ми се искаше тя да не свършва...изобщо да не знам, че поредицата ще свърши. Но...уви.
П.П. Е, не знам как още издържам без да съм поръчала и четвъртата книга, но, но...Пролетния панаир, Пролетния панаир на книгата. Тогава.
Коментари
Публикуване на коментар