Този Хари, Хари Дрезден!

"Буреносен фронт" на Джим Бъчър е една от книгите, които си взех на Пролетния базар на книгата в НДК тази година и

е наистина дългоочаквана книга, особено след като разбрах до преди година или две, че за любимият ми криминален магьосник има издадени книги. Това е Хари. Но не онзи ученолюбив, едновременно избран от...ами, нещо си, а и все прокълнат от всичко покрай себе си млад магьосник - Потър, ами Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. И ако знаете истинското му име, и ако го произнесете правилно, то ще можете да го откриете навсякъде и по всяко време. Всъщност това е един елемент, който действително съществува и в други магически книги, пък и до някъде в реалността - ако знаеш истинското име на някого, то той би ти принадлежал. Един вид душевно, така да се каже.
Харесвам този елемент, а още повече харесвам и образа на Хари, който Бъчър представя в книгата си. Той няма нищо общо с онзи Хари, който ни е познат от сериала за магьосника-консултант към полицията, който подхвърля иронични коментари за работата и произхода си, докато чаровната детектив Мърфи го гледа скептично и не вярва на нито една негова дума. Този Хари е съвсем...не, всъщност най-общо казано - този Хари е на другия край на кривата и няма нищичко общо с онзи Хари от епизодите. Представете си го като един..."Гаврош" (да не е много обидно само ;} ). Обаче, погледнато от тази страна, то реално никой от книгата няма нищо общо с онези от епизодите. Пък дори  и Мърфи. Тя е жена, която знае за магията, знае за Хари (даже сигурно почти всичко) и му вярва, и го кара едва ли не насила да прави забранени заклинания, за да й помогне при решаването на случая. Пък и от друга страна тя се занимава със съвсем друг вид работа. Да, детектив е, но детектив който работи в специализирано бюро по "неразрешими случаи" или такива, които останалата част от полицията не може да проумее. А пък ако погледнем и към надзирателя на Хари...само да си спомня името му. А, да! Морган. Той пък не е негър. И е на доста годинки, а и е доста...злобен, меко казано. А така се надявах да е чернокож, те са ми някак забавни и приятна щриха в книгите, макар да не  е като във филмите - бяло, бяло и ето го черното. В книгите можеш да си представиш чернокожите много по-контрастно и на мен лично ми е особено приятно.
А да обърна внимание и на описанието на магиите, на демоните, на вампирите. Бианка си е вампир, да, но с ципести криле. Красота! Доста гротесно описана обаче в книгата, имайки предвид коя актриса играеше ролята и във сериала (просто Джоан Кели ми е много симпатична, пък и заради ролята й като Майка в "Хранилище 13"). На темата за магиите - великолепно описание, светлини, блясъци, шум, краен ефект...всичко е възхитително наелектризиращо през цялото време. А Хари е онзи по средата на всичко, на крачка да бъде осъден на смърт от Белия съвет, с няколко неразкрити убийства, притискаща го и нервна Мърфи, и Боб...Черепът Боб. Да, той е череп, който по-скоро играе ролята на вековен свръх-компютър, но закачливият му, ироничен и саркастичен нрав е още една уникална краска към първата част от поредицата "Досиетата на Дрезден".

Накратко - книгата много ми хареса, развръзката си я биваше и разбира се, както в повечето, та да не кажа даже всички, се случваше едва ли не в последните две страници. Но пък това винаги е било вълнуващото - до последно не знаеш кой е Сянката-убиец, който притежава такава мощ, но не и опит в магьосничеството.
И естествено обявявам тази книга като любимата ми криминална, детективска фентъзи история. Не се срещат често магьосници-детективи, все пак.

Издателство Colibri тази година ме правя чисто литературно много радостна. :)