Дълбоки размисли за миналото и настоящето [ откъс от Рп форумът "Светът на елементите"]

Високата и широка тераса, голяма колкото двор, всъщност... тя беше двор бял и блестящ, вечно огрян от Слънцето. С мраморен перипет, над който една дребна фигура се беше надвесила и гледаше ндолу, надолу към основите на Слънчевия храм, така пуст и спокоен, както винаги. Широка шапка покриваше главата му и засенчваше лицето, криейки го дори от самото Слънце. Целият беше обвит в бяло, с кимоно и дълги почти до земята ръкави. Всички знаеха кой е той, дори да не носеше големият златен медальон печат на врата си, който му допринасяше титлата. Титла, която не би трябвало да бъде негова, но той беше длъжен да я носи, защото беше обещал... до края на живота си. Стърчащите бели кичури от косана му се подаваха от шапката и това беше знак, че той беше на сигурно място, че шапката е малка, а това грави самоличността му лесно разкриваема. Нещо, което не биваше да се случва никога, макар и вече веднъж да се беше случило. Вече нямаше значение. Той щеше да продължи да се крие и щеше да носи малки шапки само, когато всичко около него беше спокойно и нямаше кой да го предаде. Той... Мисаки, младият вампир, наследил жреца без да го желае, без дори да си мисли, че би могло да се случи. Но вече много години беше на този пост и трябваше да продължи. Надигна се погледна небето, което направи прасковено- розовите му очи още по- светли:
- Сър?- някой зад него се обади и привлече вниманието му.
- Да, знам.- отвърна с мек и тих тон, нетипичен за вампир, очите му проследиха фигурата в сенките на вътрешната зала, другият, който се киеше там, но беше най- добрият му приятел и съветник, негов представител:- Но не бих могъл да замина сега, не и когато започват подготовките за... ъм, пак го забравих...- опита се да се усмихне, но дори и да успееше, в очите му липсваше блясък за усмивката, очите му просто бяха празни.
- Карнавала на Слънчевия дракон, сър.- отвърна онзи и тихичко се засмя.
- Да, да... съжалявам. Трябваше да направя това още отдавна, но... сгреших. Сега вече е късно, а и нямам време. Животът ми започна да се усложнява... нали, Джийми?
- Не сте прав, всичко си тече като по вода, може да имате затруднения, но винаги се справяте, ще успеете исега, сър.
- Сега... мислиш ли?- приведе глава и се насочи към вратата, към сенките, към другия:- Тогава, Джейми... мога ли да пратя теб да провериш дали опасенията ми са истински, дари той може да е най- подходящ за истински жрец или търсенето ми, лъжите ми ще продължат?
- Разбира се, сър. Може да разчитате на мен.- отвърна мрачната фигура и съвсем се изгуби в сенките. Мисаки въздъхна и прекрачи прага на вратата към залата, където никой друг не можеше да влиза, никога.
Това беше единственото място, където се намираше ледена сянка, в залата на жреца. Олтарите, статуите и рисувани пана красяха стените и ъглите, а през един идеално кръгъл отвор везно се виждаше Слънчевия диск. Мисаки седеше на пода и се взираше в този кръг замислено, шапката лежеше на пода, на няколко метра от него и сега имаше бели кичурчета, които стърчаха още повече. Само да не го видеше някой от лудите, занимаващи се с външността му. Не че бяха много, съществуваха само петима, които знаеха как изглежда в действителност, и още двама някъде, далече от тук. Чудеха му се дали решението му беше правилно, че ги освободи, но решението си беше лично негово. Просто беше усетил нещо, макар и да не беше този, който трябва. Дори косата му не е естествена, а сива, но изсветлявана заради прикритието си. Така се беше умислил, че когато някой се доближи до него дори не разбра, но когато му нахлупи нова шапща, така го стресна, че го събори на една страна:
- Мисаки- доно, добре ли сте?- спокоен и ясно уравновесен мъжки глас. Момчето замълча, но с негова помощ се изправи и кимна, оправяйки шапката си:
- Всичко е наред. Но какво има сега, Риввил?- погледна онзи срещу себе си. Висок и рус, с два рога, стърчащи на главата му като рога на овен, а червено- оранжевите очи бяха като жар:
- Съветникът ви смята да потегли още сега, за да не е подозрително ще има още някого с него, затова ще е...
- Разбирам, Рив. Да вървим тогава.- пооправи шапката си и дръпна тънкия воал, който до сега сякаш беше скрит в самата шапка, голяма колкото чадър. Тънкия плат се спусна плавно пред лицето му, прикривайки го напълно, но оставяйки видни тяколко бели кичура, както провеше и отишлия си жрец.
Бавни итихи стъпки, озвучаващи белия коридор, където дори сенките бяха бели, макар и малко по- тъмни. Големите прозорци наподобяваха дворцови порти, така че светлината да навлизаше и върте колкото е възможно повече. Бялата фигура на Мисаки вървеше напред със забит в пода поглед, но не се виждаше от воала, така и трябваше. Зад него рогатият го наблюдаваше, сякаш знаеше какво му е, та той беше още дете, най- младият тук, най- невинният и беше натоварен с всичко това амо защото беше лично обучаван от предишния. Риввил отклони поглед напред към приближаващата врата, когато момчето се обърна рязко към него и дръпна воала:
- Рив... Риввил, онегай...- заговори трескаво, за пръви път от както беше на този пост, за първи път от... от петнадесет години, на колкото Мисаки се представяше, че е всъност.
- Не, Доно, невъзможно е, няма кой да заеме вашето място през това време, а и е опасно. Не можем да го допуснем каквото ида става. Нямате право да излизате от границите на острова, освен ако не става дума за политически въпроси.- отвърна категорично русокосият и поклати глава, като дръпна пак бялото покривало пред лицето на розовоокият вампир:
- Тогава кой ще тръгне с Джейми- сан? Той от къде ще реши къде да потърси... аз мога да го усетя, мога да...
- Не!- отсече още по- категорично:- И между другото... Ще останете за известно време без грижи за белия цвят на косата си...- отговори и се засмя изведнъж, Мисаки се подсмихна скрито и махна с ръка, че е разбрал. Останаха така в коридора още няколко минути, докато полу- демона се укроти, намигна на момчето и кимна към вратата за навън:- Да вървим, докато някой не е решил да провери дали всичко е наред, Доно.
- Хай.- отвърна тихичко и продължи напред и стигайки вратата Риввил я блъсна с ръце, отваряйки я цялата и позволявайки на светлината да заличи дори бледите сенки от колоните на прозорците. Имаше дълга и широка бяла пътека, водеща до брега, от двете й страни се разполагаха големи статуи от лъскави камъни, всякакви животни заели застрашителни пози, които бяха като пазачи на пътеката от пристанището до храма, мястото от където хорат минаваха преди да влязат във величествената сграда и да помолят жреца и поклонниците за помощ и съвети. А долу, на кея, до кораб от брезово дърво бяха трима от поклонниците , трима от петимата знаещи кой е зад вояла и широките дрехи, прикриващи дори структурата на тялото му.
Дори се бяха събрали хора, любопитни от така неочакваното и внезапно отпътуване на главният жречески кораб, който се изкарваше на вода само при големи пътувания до континента и то само на жреца. Но нали сега наближаваше карнавала на Златния дракон, хората се питаха къде е решил да ходи техният водач. И то с толкова малко придружители. Сега на пристанището бяха само той и още четирима от най- близките му, петият ги наблюдаваше от голямата тераса на храма и кимаше одобрително, знаеки за всяко дейстгвие на Мисаки и без да го пита:
- Генкай и Риввил ще останат с вас, сър. Ние с Кай и Ийв ще заминем и ще се върнем до седмица, като всеки ден ще ви пращаше послания за развитието на задачата ни.- обяви Джейми и леко се поклони.
- Благодаря ви, на всички. Ще направите нещо толкова важно за целия народ, острова и паметта на Каин- Аион- семпай, аригато.- отговори тихо, и премести погледа си към елфката, макар и тя да не виждаше очите му, зцнаеше че се отнася до нея:
- Да?
- Моля ви, само не се забърквайте в неприятности, стойте възможно най- потайни и незабележими и...
- Разбира се, доно, не им се притеснявайте, няма да са напълно сами.- обади се Рив с шегаджийска нотка в тона:- Вълчицата Ишизу ще ги държи под око постоянно.
- И тя ли ще идва?- попита Кай и разроши леко коса.
- Да, като същество способно да проучва, без да се налага да разпитва.- кимна рогатият.
- Да, благодаоря и за това Риввил, ще ви помоля да обходите всяко място, където се предполага че могат да са, моля... опитайте да откриете и двамата, нужни са, дори ида не искат. Ако успеете, пишете ми, за да сваля бариерата, която ги държи далеч от тук.
Тримата кимнаха ряьзко, поклониха се и се обърнаха в синхрон, качвайки се на величествения златисто- бял кораб, чиито платна бяха обрисувани със сияйни слънца, символите на това място.
- Успех...- прошепна Мисаки тихо и не трепна, а така му се искаше да им махне с ръка, но не можеше, трябваше да се държи серизоно, да се държи като него.
Вратите на залата отново се затвориха след скритият под воала. Шапката пак се озова на пода, а младия вампир се облегна на стената и си пое дълбоко дъх:
- Ще се справят, нали Генкай?- дори не погледна към жената на вратата, идваща от голямата тераса. Тя стъпаше бавно и съсредоточено, гледайки Мисаки изпитателно:
- Не бива да се съмняваш в тях. Те са не само твои поклонници, но и приятели, а това е най- важното. Щом си ги помолил за услуга ,ще направят всичко по- силите си.
- Казвали са ми го и преди, но имам чувството, че повече ме приемат като... като...
- Не говори глупости, Мисаки- кун!- подвикна дребната жена с розовишкаво- сива коса и се намръщи. Риввил се подсмихна на тона й и изражението на розовоокото момче:- До края на дните си всеки един от нас ще ти бъде приятел, подкрепа, не разбирам къде си губиш ума от време на време и ти идват такива идиотски идеи, че да си мислиш за това. Ти пое поста на Каин- кун, следователно зае и неговото място сред приятелите му.
- На... наистина?- попита плахо и се опита да се удмихне.
- Наистина.- кимна Генкай и го превари с усмивката си:- А сега се заемай с документите, че тази година очакваме тройно повече представители на различните елементи да посетят карнавала.
- Тройно? Тройно?! Генкай, как това събитие се е разпространило толкова бързо из континента?
- Ами... ще питаш съветника си.- вдигна рамене и му обърна гръб:- Сега спокойно и на работа, няма аз да подпечатвам, медальона е у теб.
- Да, добре...- въздъхна и се отдръпна от стената, като направи няколко бавни стъпки към ъгъла от другата страна, там където на купчини се забелязваха бели листове, хиляди документи и една прозрачна личнос:- Нана- семпай?- Мисаки беше като вцепенен от духа пред очите му, от тази жена.
- Пораснал си, Мисаки- кун, не мога да те позная.- усмихна се тя. Висока, с дълга бяла коса, навиваща се на големи букли и тъмно- червени очи, беше като кукла, но в действителност беше призрак:
- Какво искаш?!- първият въпрос към нея дойде от рогатия, който застана пред Мисаки, а после и Генкай.
- Нищо особено, просто исках да видя незаконния наследник на баща ми. Забранено ли е? И без това съм полу- мъртва, Ключа на живота ми е затворена в телцето на едно малко момиченце, а аз съм просто призрак обикалящ от едно място на друго. Нима ще ми забраните?- намръщи се леко и се вгледа във вампира:- Не смятам да го наранявам, той е просто заместник, който търси законния наследник на храма. Ако още бях жива, лесно щях да открия малкото си братче, но всички сте запознати със случая ми... така, че да не си припомняме миналото, става ли?- усмихна се пак и се пренесе по- близо до тримата:- Мисаки- кун, силата ти се развива, но все още е много по- ниско ниво от тази, с която са родени... моите малки братчета. Ако някой ден ти се наложи да се срещнеш с тях, как ще понесеш това, което те си мислят, че е нормално за тях, а всъщност изобщо не схващат с какво разполагат?
- Те не са такива, Нана- семпай, много се бъркаш с мнението си за деца, които дори не си виждала...
- Да, защото бях убита преди да са се родили. И все пак, защо си на това мнение, Мисаки- кун?
- Защото вече съм ги срещал. Може да имат сили, но не биха ги освободили просто така, дори да не подоризат... а и жрец може да е само един, значи силата само на един може да е по- голяма от моята, нали?
Белокосият призрак се намръщи пак леко, но поклати глава:
- Явно съм те подценила, познаваш ги, така ли? Срещал си ги и си усетил силите им, но по отделно ли или заедно?
- В какъв смисъл?- Мисаки също се намърщи леко.
- Помисли си хубво, те са близнаци... единя без другия не може. Как си представяш само един от тях да дойде тук? Невъзможно е!- повиши глас накрая и се отдръпна изведнъж, избледнявайки и изчезвайки.
- Близнаци... да не могат един без друг... не разбирам...- повтори след няколко минути, гледайки на там, където тя изчезна.
- Искаше да каже, че не могат да бъдат разделени, а щом единя е светъл, другия тъмен, това може да създаде проблеми.- обади се Генкай смръщено, отново поглеждайки към терсата:- Единя няма да иска да припари до тук, а другия ще го последва, защото не може да се отдели от него.
- Но тогава никога няма да ги убедим дори да говорят с няс!
- Може и така да е, Доно, затова най- веротяно ще се наложи на сила да ги накараме да дойдат тук и светлия да се съгласи с решението, да приеме наследството си.- отвърна русокосият.
- И да държим брат му насила? Той ще се опита да разруши острова.
Рив замълча и затвори очи, повече отговори не можеха да дадат, всичко наистина се объркваше, така както Мисаки беше предположил преди да изпрати трима от поклонниците си на пътешествие в търсене на онези.
- Риввил, знам какво усетих преди година. Сигурен съм.- колкото и да изглеждаше съсредоточен в подпечатването на документите със златния медальон като слънце, висящ на врата му, не можеше да спре да мисли за призрака на белокосата:- Защо тя говореше така? Да не би да знае нещо повече... нещо, което аз не съм разбрал до сега?
Полу- демонът го погледна през рамо, като през цялото време той също не беше по- назад с размислите си, само че погледът му шареше по белите цветя на терасата, там някъде беше и Генкай:
- Както казахме, те са близнаци. Няма да се отделят един от друг и веротяно ще се наложи наистина на сила да ги накараме да дойдат тук, но до колщо ще успеем да ги задържим... не знам.- поклати глава и погледна вампира:- Предишният жрец имаше необикновена сила, но всичко си отиде когато една жена се появи в живота му, първо Нана- семпай, която беше оставена тук, а онази жена просто изчезна. Каин- Аион се чувстваше зле, че тя си беше тръгнала и точно когато я беше забравил... смятахме завинаги, тя отново се появи в живота му и й беше нужна само година за да върне блясъка в очите му, давайки празни обещания, че ще остане тук завинаги...
- Тогава Нана- семпай беше убита.
- Точно така, а на бял свят се появиха две бебета с различни елементи, но беше наредено от баща им да бъдат пратени на континента. А Генкай беше разучила нещо покрай онази жена, нещо което я беше стреснало и разтревожило и се опита да предупреди жреца, но не успя да достигне на време до него. Всичко се случи бързо и тихо, Каин- семпай беше убит от собствената си съпруга, представителка на Калигорис. Това беше нейната тайна, разкрихме я, но прекълено късно...
- Тогава вие сте убили нея.- Мисаки склони глава и стисна очи.
- Защитавахме острова, храма, народа... но не успяхме да защити най- важният. В последните си думи, той нареди ти да заемеш мястото му и цялото внимание да бъде пренесено върху теб, че ти си единствения чиято сила може да бъде близка до неговата, заради това че си му бил чирак си придобил някои умения, неизвестни на други.
- Не знаех за всичко това...
- Защото беше още дете. На колко години се представяш, че си Мисаки- сама, а на колко си в действителност?
- Бях на толкова, когато ми казахте да заема поста на Каин- сенсей.- отвърна момчето и го стрелна с поглед:- Това обаче мисля, че няма нищо общо с въпроса ми.
- Само ви разкзах, това което трябваше да остане само между нас, присъстващите на трагедията в онзи ден... преди няколко континентални дни сметнахме, че ще е добре да знаете всичко, затова не ни се ядосвайте, Доно.
Розовоокият отклони поглед и кимна леко, замислено:
- Добре, продължи...
- Говорим за близнаците. Според преданията само един може да бъде жрец, само силата на един може да е достойна за този храм, същото което усетихте преди година, когато те бяха тук. Така е, Нана- сама, знае за силата на единя и за това, че той предпочита да я държи затворена в себе си, вместо да я използва както подобава. Това веротяно му причинява неприятности, невидими за тези около него.
- Значи наистина съм усетил силата му тогава?!- възкликна и се изправи рязко от масата, разпилявайки няколко документа, няколко ли, почти цяла купчина бели листя се пръснаха по пода около него.
- Вие си знаете, казвам ви това, което ние знаем от проучванията си. Истина е, че силата само на единя е много по- голяма от вашата сега, много по- голяма и от тази на жреца Каин, но тази сила ще намелее драстично ако другия близнак е далеч. Това искаше да каже тя...
- Че един без друг не могат, защото силата на законния наследник- жрец намалява, ако брат му не е близо до него. Колко глупав съм бил.- удари се с ръка по челото и се върна на стола:- Колко глупав...
- Не говорете така, още сте млад за такива предположения. Точно тук идва и нещо, което може да ни е от полза при среща с близнаците. Ако ги разделим, Мисаки- доно, ще можете да надделеете над светлия близнак със силите си.
- Това ще е нечестно, все едно са някакви престъпници и се опитваме да ги заловим, не мога да се съглася.- поклати глава и белите му кичурчета пак се разпръснаха и щтръкнаха навсякъде. Ако Йив беше тук сега, до сега да се е разпищяла при вида му.
- Но ако нямаме друг избор, Доно, това ще е крайното ни решение, трябва да ни дадете съгласие?- Риввил го погледна изпитателно и скръсти ръце.
- Ще си помисля...- отвърна тихо и подпря глава на масата. До сега му се налагаше да обмисля събития от миналото, да решава събития за настоящето ,но никога за близкото бъдеще, за това което можеше да се направи, само ако хората му решеха и той им дадеше позволение.
- Това...- Мисаки вдигна глава отново от онези документи и очите му се разшириха. Печатът- слънце падна на земята с един зловещо шумен удар и се търкулна някъде към ъгъла зад масата с листовете хартия:- Генкай, Риввил, усетихте ли го?!
- Да.- обади се първа възрастната жена и влезе към средата на залата:- Светлият близнак го е направил...
- Но за тъмен, това не би трябвало да е нормално, не го е направил за брат си, а за...- заговори и рогатият замислено и намръщено.
- За Жризата на Тъмните.- вампирът се усмихна широко и седна на стола, опирайки глава на ръцете си:- Той го е направил, без значение за кого, важното е, че се е примирил и е допуснал енергията му наистина да излезе на яве, така както трябва. Вместо да я крие и затваря в себе си... важното е, че го е направил. Вече съм напълно убеден, той е, той е... без съмнение. Сега вече тримата ми пратеници ще могат да го усетят навсякъде.
Генкай и Рив се вгледаха в момчето и също се усмихнаха, той беше радостен и развълнуван, това радваше и тях. Само, че с това което усетиха преди мигове, можеха да бъдат убедени и в още нещо, връзката между близнаците... е още по- здрава... сега.
Това бяха едни от последните, върху които постави слънчевия печат и тъкво ги нареди прилежно върху другите, че да могат да бъдат изнесени от тук нормално, без да бъдат разпилявани. Или поне се надяваше. Един силен плясък от вън го изкара от кожата му, залитна и изпобута всичките купчини с документи, затъвайки сред тях. А Генкай и Риввил се направиха на приятно разсеяни, като му хвърлиха по един бърз поглед и излязоха мълчаливо навън, при причината за този шум. А причината си беше голяма. На сред тази тераса- двор имаше и езеро, огромно сигурно колкото половината тераса и пълно със искрящо бели водни лилии. Две тъмни очи се подадоха от под кристалната вода, а после и малката главичка с оранжевите си краски:
- Киара- сама, какво води дракон като теб насам?- заговори рогатият и приклекна до езерото. Мисаки изобщо не се поколеба, когато чу названието на името й, захвърли преди миг започнатия опит за ново редене и изхвърча от залата с радостна усмивка:
- Киара, не мога да повярвам, че те виждам отново!- възкликна и също се приближи, полагайки ръка на главата на черния дракон:
" Трябва да говоря с вас, господарю Мисаки..."- отвърна тя и се надигна още от водата, като някои от водните лиии сякаш блестяха по черната й кожа, то си беше кожа, не лйспи като при други дракони. Вампирът кимна и се отдръпна малко назад, за да не бъде залят от водата, която Киара понесе със себе си при издигането си. И все пак половината остана в езерото:
- Какво има? Ти си континентален дракон, не очаквах чак тук да дойдеш. Но щом... нещо сериозно ли е? Разкажи ми всичко!- настоя и прие сериозно изражение, очаквайки думите на дракона.
" Предполагам не е необходимо да казвам колко по- сериозни стават проблемите с Калигорис? Дори тъмните мисля, че трудно ще се справят, нищо че смятат пробмема само техен. На мнение съм, че всички елементи трябва да се обединят в пълния смисъл на думата "обединение" и да се обсъди евентуална съпротива от всички страни."
- Да, това ще се опитам да направя на Карнавала на Златния дракон тази година, но се съмнявам да ме послушат. Пък и трима от най- доверените ми са на континента, търсят някого...- кимна Мисаки.
" Разбирам. Тогава по същество за това, което наистина ме доведе тук. Йозеп- сан ме праща, бяхме на острова на Нощта, заедно с деца за които се грижи той... Джин и Джули. Жрицата направи нещо много благородно като използва силата си и тази на езни цветя от острова си, за да върне зрението на малкия Дракинзи, обаче..."
- Върнала е зрението му?- намеси се възрастната жена:- Премахнала е проклятието на Калисто? До колкото съм чувала, жрицата на Тъмните е много млада, как е успяла да се справи?
" Нямаше никакви затруднение. Разби проклятието с лекота, дори не мисля, че усети тъмната магия над Джин, което е хубаво... от една страна много хубаво, но от друга... момчето още не усеща никакви въздействия, но след време когато двете тъмни енергии се сблъскат в него, може да има проблеми."- Киара разклати леко глава и оранжевишкавите краски се разлюляха и разпръскаха малко вода около главата й.
- Проблемът е ясен и Йозеп- сан едва ли би се справил с това. А още по- голям проблем е, че и Калисто и майката на Джин- кун са мъртви. Щом Жрицата на Тъмните е разбира проклятието над зрението му без дори да го усети, значи силата й е невероятна. Значи...- Мисаки замлъкна и си пое дъх.
- Значи само тя може да се оправи с проблема, който предстои. Магията на Калисто е вечно скрита, за всекиго и само по- силна магия е способна да я пробие без никаква съпротива, все едно нищо не е имало...- заговори Рив и погледна към Генкай.
- А точно такъв е ефекта по принцип, всички да смятат че нищо никога не е имало. Вещицата беше наистина сръчна Калигорис... признавам.- жената затвори очи и въздъхна:- Мисаки- кун, мисля, че знаеш какво трябва да се направи?
- Знам.- потвърди и кимна, от ръкава на кимоното си извади една златна плоча с изграфирано слънце от едната страна и йероглифи, потвърждаващи афтентичността му, от другата страна:- Предай това. Нека очертае с пръст слънцето за да прочете съобщението ми.- Киара захапа внимателно плочката от ръката на белокосият вампир и се издигна от водата напълно.
" Ще го предам... незабавно."- отвърна и разлюля с вятъра от крилете си всички растения в градината.

Напуснаха Острова на Вечната Нощ, като черният дракон се стремеше шума от крилете й да е колкото се може по- тих и май се справяше. Устремено следваше един курс, без да казва нищо. Една цел беше пред погледа й и скоро наистина се появи пред погледа й, пред погледите на всички.
- Не е ли ирония? Мястото от което ни изгониха по не особоне приятен начи, сега се връщаме там...- проговори Ника, седейки намусено върху червения си диск на няколко метра след дракона. До него Нава май също не беше ообено доволен, но това че така можеха да предпазят Джесика, можеше да го накара всичко да направи. И наистина прекосиха онази граница, която преди година им беше поставена, и нямаше нищо. Йозеп ги погледна за миг, носеше се над тях спокойно по вятъра:
- Жрецът свали щита, казах ви. Не сте очаквани там, но неговата магия можеше да е пречка за Жрицата, затова беше наложително.
- А ти от къде го познаваш?- сепна се червенокосият.
- В храма му беше извършено пречистване, което да укроти тъмнината ми преди години. От тогава.- отвърна чернокосият и вдигна ръката с пръстена:- Нещо като негов поклонник съм, макар и да нямам контакт, когато съм нужен, тогава ме викат.
- И тоя жрец е един...
- Това е неговото задължение, все пак.

Островът се виждаше идеално от въздуха. Светъл, разбира се, Вечен Ден, плажове нямаше, бяха от бели и бежови скали, а всичко друго беше растителност. Подредени като спирала около белия мраморен храм бяха домовете на жителите, и една дълга права пътека от храма до пристанището, където всички кораби бяха подготвени сякаш да отплават всеки момент със своите слънца по платната си. Драконът плавно се спусна надолу, от към задната част на белия храм, където имаше малка площадка, сякаш подготвена специално за летящи посетители, обградена от висока злетиста ограда и няколко човека, особняци още на пръв поглед, които чакаха долу.

Коментари

Популярни публикации

Якудза - Японската мафия

За Любовта... / есе /

Коледни Книжни Предложения (2016)

За Адриан Лазаровски - Малко след празника на преводачите...

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

translate