Срещи и сблъсъци [откъс от РП форумът "Светът на елементите"]

Воден дракон, излязъл като от дълбините на реката, като невиждано чудовище с дълга опашка и криле, но неспособно да върви на сухо. Това беше Киара, драконът, който Йозеп повика и се отзова непременно:
" Какво желаеш, че ме безпосоиш отново, Йоз- сама?"
- Не е нищо, което би могла да пренебрегнеш, нужна си за помощ при пътуване.- отвърна й чернокосият и се вгледа в очите й, лъскащи от любопитство:- Но няма ти да си нашият транспорт, а нашата сила в пътуването.
" Значи аз ще дърпам лодката, за да стигнете по- бързо до... до къде, Йоз- сама?"- продължи с същия тон, някак странен, нетипичен, но мил, нежен и в същото време кънтящ, изпълнен с мъдрост.
- До Островът на Нощта.- и в мига в който го назова, чу освирквания и шепоти от хората, които уж се бяха изпокрили, при вида на водния змей. Мъжът погледна през рамо, тези бяха проблемни, но и другите. Всъщност всички, защото сега държаха клони, тояги и други, с които можеха сериозно да нарянат някого. В случая да наранят Джин и Нана, тъй като Йозеп не беше просто човек, но и нямаше да допусне икосъм да падне от главата на двете деца с него.


От другата страна на руката, озовали се също така неочаквано в тази страна, както Йозеп и хлапетата, сега Нава и Ника си търсеха транспор и то в същата посока. Или по- скоро Ника търсеше, тъй като белокосият беше малко повече против да отиде там от колкото когато отидоха до светлия остров. Колко странно. Той се боеше, страх го беше да бъде обгърнат от постоянна нощ, но не смяташе да го казва на брат си, щеше просто да опита да го разубеди... което, уви, щеше да е невъзможно. като се има в предвид, че ставаше дума за решение на Ника, по- малкият близнак, по- упоритият и раздразнтелният, Нава щеше да направи всичко само и само брат му да си мълчи.
Какво им ставаше на тези хора? Какъв им беше проблема, За Бога?! Йозеп ги изгледа безчувствено и се наложи да събуди Нана:
- Джин, пази я.- нареди на момчето и я пусна на земята, като улови ръцете им една за друга за по- сигурно: - Не се пускайте каквото и да става.- те кимнаха и отстъпиха назад, а Киара отново се потопи под водата, скрита от погледите. Нейната помощ сега не беше нужна, така че тя нямаше работа да се занимава с хората, докато не й бъде наредено разбира се. А чернокосият нямаше намерение да дава такива нареждания. И в мига, в който водата в реката отново се задвижи нормално идраконът беше се скрил, от ляво се появи струя огън, насочена директно към Йозеп. Един прост замах и малък вихър, който разпръсна огъня на искрици и го накара да изчезне. Това можеше да го ядоса, но странното беше, че той запази изражението си и това явно обаче разгневи, онзи с огнените магии. Но не само него, а и някой с водни, всъщност двама, които нападнаха от две посоки. Е, това на Йозеп му се стори лесно, странно:
- Това ли е всичко? Детска игра?- попита, нагло и все още хладно:
- Как смеете... Калигорис?- извика някой от тълпата и след него всички останали, още една огнена, втора и трета и всичко наоколо просветна. Имаше запалени лодки, но бързо угасени от преставителите на водния елемент. Чернокосият остана все така спокоен, въздушните му струи бяха така прости, но и така мощни и разбиваха атаките на другите:
- Калигорис? Излагате се.- проговори и погледна през рамо за да се увери, че децата са наред. А тях ги нямаше вече там, където ги беше оставил. Това беше добре, за него и за тях. Джин беше завел момиченцето на някъде, където да се скрият най- вероятно, да, това наистина беше добре. Дори детето да не виждше, беше много добър в ориетнирането с тая тояга, която носеше. А положението, в което се намираше Йозеп беше същинска касапница, онзи с огнените струи се отказа най- вероятно, но това доведе до още двама с водни и то необикновени, струи нподобяващи огромни змии, опитващи се да погълнат чернокосият.


Просто минаваха по нещо като тясно мостче, за да стигнат от другата страна, когато огнено кълбо попадна и бързо прогори дъските на мостчето. Нава и Ника бяха принудени да се върнат и разбира се, червенокосият се размърмори, както винаги:
- Чакай малко... виж това.- хвана го за рамото и посочи ната, където сега вилнееха само вода и вятърни мечове. Ника се намръщи и скръцна със зъби:
- Какъв им е случая на тези?- процеди гневно и отново тръгна към водата.
- Какво си мислиш, че правиш?!- извика след него брат му и вдигна ръце на нивото на раменете си неразбиращо.
- Писна ми да гледам вода!- отвърна троснато и нагази в реката бързо, достигайки почти веднага до нивото на коленете му:
- Ти си луд! Излизай!
- Първо да намеря виновникът за запалването на моста, заради него сме в това положение!
- Ще хванем лодка и от тази страна, ако си толкова мераклия! Ника?!
- Гледай си работата, а аз моята.
- Тогава ще помогнем и на онзи с въздушния елемент!- Нава скръсти ръце исъщо влезе във водата, като изказването му направо удари близнака като с мокър парцал:
- Ти луд ли си?!
- А, сега, кой е лудия...?
Ника отново изскърца със зъби и кимна:
- Така да бъде! Приклячваме с всичко и се махаме от тук по най- бързия начин.
- Дадено.- усмихна се белокосият и кимна положително. Нямаше как, когато единя искаше нещо, другия в повечето случаи беше длъжен да се съгласи иначе винаги стигаха до дълги и безсмислени спорове, от които после и двамата ги болеше глава, много лошо. Така, че просто се примиряваха, единственото решениу да си помогнат един на друг за приключване на проблемите, които засягаха по различен начин всеки от двамата.
Водните змии бяха лесни за отблъскване, поне в началото, преди всички в тълпата да се развикат и така да увеличат изненадата от нападенията. Кои бяха онези и къде се криеха. Последният удар Йозеп не успя да предотврати и беше съборен, целият мокър, преди две кълба енергия да се появят пред него и да се покрият с дълги шипове. Едно бяло и едно червено се насочваха бавно към хората итака ги отдалечаваха от чернокосият мъж с маската. До една лодка на тотина метра червенокосият се наведе и остави ерхуто на някого:
- Хлапе, само да го повредиш, ще съжаляваш.- изрецитира на едно дете, на Джин и остави инструмента в ръцете му. Нана изгледа мъжа въпросително, сякаш не го виждаше за първи път, но нямаше страх в очите й, както до сега когато видеше непознат толкова близо до себе си. Белокосият пък вече беше се насочил натам и застана до Йозеп, подавайки му ръка, бялата магия изчезна, следвана и от червената на Ника:
- Добре ли сте?- попита тихо и се вгледа в него.
- Всичко е наред.- пое ръката му, макар и да не искаше помощ, но този беше поне учтив внаистина помогна, заедно с другия. Чак сега Йозеп забеляза червенокосият близнак, който беше решил да издири воднитге нападатели и сега ги тероризираше... безмилостно.
- Той...- чернокосият продължаваше така, с неизменимо изражение, дори да беше изненадан от появата на двамата, което обаче беше под въпрос:- Близнаците Уайдет?
- Хм, познаваш ли ни?- Ника го погледна през рамо и стисна нападателите със своите змии от тъмнина.
- Познати сте на повечето, издирвани сте, а за теб е обявена награда за главата ти.- обяви спокойно и сериозно.
- Ха, ясно тогава. Братко, да приключваме. Имаме да изздирим и онзи огнения.- намръщи се Ника и докара двама в безсъзнание, докато други двама захвърли на някъде и май също вкара в това състояние.
- Ника!- сепна се недоволно белокосият:- Не убивай никого... а и...- огледа се и също се смръщи. Бяха обградени.
- Вървете, аз ще се оправя с тези.- обади се Йозеп и мина пред Нава уверено.
- Какво? Как?
- Вие има вероятност да нараните някого несъзнателно, докато аз мога просто да ги отблъсна. Светлите и Тъмните ви магии са опасни за повечето обикновени хора, нали?- поглидна Нава и направо го вледени със сините си очи, определено бяха ледени и така сериозни, безчувствени. Белокосият се подсмихна невинно икимна потвърдително:
- Хайде, Ника!
- А, не! Сбъркал си!- озъби се другия близнак и погледна към Йозеп:- Стига дрънка врели накипели на наивния ми брат!
- Казвам това, което зная за вашите сили. Не ви ли търсят точно за това, че не веднъж ще наранявали без да искате. Нямате контрол... особено ти, тъмнината ти е прекалено мощна за простите човеци.
Ника замълча, беше истина, даже може би чувстваше малко вина, че заради една- две негови глбупости и брат му бее потърпевш. Имаха контрол, но когато беше нощ, както сега, а Ника бешетолкова разгневен, определено не осъзнаваше какви ги върши:
- Хубаво!- промърмори и и отстъпи към Нава.
- А твоето име...?- попита след малко белокосият:
- Йозеп. Надявам се някой ден оново да се срещнем, беше ми приятно да видя двама от най- издирвание братя из околията.- можеше и да има усмивка в този момент, но не, не само заради маската на лицето му, но и заради самия му характер. Той не можеше. Нава кична и дръпна брат си нататък, като минаха покрай Джин, белокосят се усмихна на двете деца, ачервеокосият си взе ценната вещ. Миг по- късно нямаше и следа от тях. В далечината се чу само вид и плясък във водата, имаха късмет че тръгнаха така, защото попаднаха на запалилия моста господинчо и Ника прецеи да го хвърли във реката, в дълбоката част, вместо да го тероризира както направи с другите четирима.
Онази бъркотия вече беше приключила, Йозеп се беше погрижил повечеда нямат проблеми, така че сега помагаше да хората да излязат от водата, където ги беше натикал един след друг. А, сега даже му се извиняваха и благодареха, само че не го вълнуваше особено, но реши да се възползва:
- Единстревото, което искаме е транспорт до Острова на Нощта.- сега отново държеше Нава в ръце, а момиченцето се успокояваше сгушила се в него от всичките тези събития и от онзи червенокосто, сякаш наистина го познаваше и го беше прошепнала на Йозеп, така че той се вълнуваше и от това, но на първо място... Джули... и в същия момент сякаш ток мина през тялото му, обърна се рязко в друга посока, Джин също и поклати глава:
- Йозеп, това... тя беше, усетих я, уплашена е, в беда е...- заговори момчето и стисна тоягата си по- силно.
- Да вървим.- дори не се обърна при въпросите на хората, дали все още имат нужда от транспорт и на това, че чак след два дни ще има нов търговски кораб който ще може да ги закара до желаното място, те така бързо се отдалечиха, че напълно се изгубиха в тъмнината.
" Киара!"- и драконът отново се появи от под водата, всявайки все същата суматоха и ужас у хората.

Коментари

Популярни публикации

Якудза - Японската мафия

За Любовта... / есе /

Коледни Книжни Предложения (2016)

За Адриан Лазаровски - Малко след празника на преводачите...

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

translate