My_Life

"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място.  Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит. Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се  еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да р...

Старецът приседна на дървения стол срещу камината, скърцащ под милостта на годините. Същите години бяха и на двамата, споделяха един живот, едни истории, както и лулата между грапавите пръсти на стареца. Той се усмихна приветливо на огъня в камината, сякаш бяха стари другари, които не се бяха виждали твърде дълго време, превъртя чевръсто лулата в ръката и я поднесе към лицето си., захапвайки бавно, все едно със страх да не счупи дървено късче от нея. А огънят отвърна на приветливата усмивка и разпростря парещи езичета извън огнището, лумкащи и пращящи, приближаващи се целеустремено към стареца. Той бавно и лениво протегна ръка към лазещите огньове и едно малко пламъче гальовно се сви в дланта му, подобно на изоставено врабче, докато останалите пламъци продължаваха да танцуват около дървените крака на стола и около кожените ботуши на стария, отпуснати уморено на пода. - Приказки се носят, принцесо, че огънят ти е дал нова душа. - забоботи той с плътен и лажере...

Обичам такива книги. Не знам защо, но когато попадна на подобна история, обхващаща борбата в живота на един човек, не просто на дете, на младеж, а на човек, какъвто и да е, книгата се превръща в моя любима. "Принцът на тръните " се превърна в моя любима още от първата страница, колкото и брутална, извратена и груба да е...точно това ми харесва. А когато борбата обсебва водещият персонаж още от детството му, това превръща произведението в незаменимо четиво... И макар трилогията "Разделената империя" да излезе сравнително не скоро, ще уточня, че аз не обичам да се нахвърлям върху поредица книги веднага при излизането им, дори и първата при първи прочит да ме е омаяла със силата си. Затова изчаквам година-две, а може би и повече, някои неща покрай поредицата да се уталожат и тогава да дойде времето за останалите книги, поред (по тази причина още не съм прочела "Хари Потър", "Игрита на глада" и книгите за Пърси Джаксът, и знам, че всичко тов...

Идват дните на отмора, почивка от лютия зимен сезон и ленивите есен и пролет...Идват дните на отпуск, почивки по морета и планини, или просто на укриване в къщи от света навън, но с любима книга в ръка, с купичка ядки и чаша кафе... От няколко дни постоянно наблюдавам нови инови промоции от издателствата ни и толкова много им се радвам, радвам се и на предложенията на различните сайтове и блогове за летни четива и се въодушевявам да си направя един списък и аз. Юни вече е плануван така или иначе, но остава юли, за който съм отредила една специална пясъчно-солена седмица. Ще видим къде ще ме заварят чайките... Аз няма да правя предложения, а просто ще споделя какво планувам. :} На първо място в куфара за книги ще поставя "Българ" , книгата-игра. След като видях с какъв ентусиазъм и колко бързо, точно за няколко часа, малкият ми брат мина цялата игра и изчете приключенията на книгата, проявих огромно желание и аз да поиграя. "Безумна луна" на Джим Бъ...

"Апартаментът" . Дочетох я., както и бях обещала. Бях заинтригувана от тази книга отдавна, пък и от това, което ми се намекваше покрай  сюжета й, отделно корицата намекваше нещо зловещо и тайнствено, и нямаше как да не си я поискам. Малко ме напрегна твърде дребния шрифт, но го преодолях и се оказах приятно изненадана с един класически трилър с паранормални и хорър краски, които изпълниха историята още в началото й и постепенно се разляха по такъв начин, че обгърнаха целия сюжет.  Едно семейство, което се нанася в нов апартамент, един отвратителен по нрав хазяйн и потайни съседи...А, да, и едно проблемно дете, което всъщнсот ми стана любимият герой.  Очаквах цялата тази свръхестествена намеса, полтъргайстите, изтезанията на семейството и техните проблеми не само в дома им, но и навън или на работните им места. Образите на семейството на малкият Боби бяха много притяно и типично по български изградени, характерните семейсни проблеми и закачки, майчините тревоги...

Помня с какво нетърпение чаках да дойде Панаирът на книгата, за да се добера до тази книга, но не изтърпях и я взех предварително, и колко приятно четиво ми беше още веднага...Обаче тогава не й написах ревю. Защо? Не знам. Имах нахвърляни бележки, в които се опитвах да изразя мнението си, но все не успявах и сега, когато потърсих файла с тези бележки не го открих. Затова вчера, редом с папката лекции за изпита, награбих и "Кралят в жълто" от етажерката на стената и го тикнах в чантата...с идеята, че просто ще си припомня няколко от първите разкази от книгата и то по пътя на обратно от София, само за да проверя онази теория, че човек колкото и пъти да препрочита една книга, все ще гледа на нея с различно око. Вярно е. И не зачетох книгата на прибиране, а още на отиване...и след изпита, и..."Кралят" се чете за по-малко от ден. Беше ми така приятно да си припомня този стил на писане на Чеймбърс , който така ме заплени още от първия прочит миналата година. Авторът...

Не съм вярвала, че друга книга ще събуди толкова добро настроение и толкова смях у мен, равностойно на книгите на Пратчет. Обаче точно тази книжка, този сборник са едно от онези четива, които се поглъщат буквално за броени часове и колкото по-забавно става, толкова по-бързо прелитат историите, толкова по-близки ти стават героите и се впускаш в приключенията им редом с тях...И нито за миг хуморът не изчезва, нито за миг и изненадата от развръзката не се видоизменя. Първата ми среща с Коста Сивов беше чрез разказа му " До преизподнята и обратно" от сборника "Мечове в града" и в момента, в който получих книгата му, имах предчувствие, че въпреки на пръв поглед шокиращата корица, съдържанието ще е неповторимо. И така и се оказа. "Случка в Долното кралство" е първият разказ от сборника, който въвежда читателя в един нов фентъзи свят, толкова странен и шокиращ, малко нелеп, но и вълнуващ. И обгърнат от сериозен проблем - Смъртта Умря! (на тази бележка...

Една от книгите, които взех от Пролетния базар в НДК и на която отделих доста внимание, не поради друго, а защото Лъвкрафт е “учителят“, “първият“ отворил вратите за хоръра и всяка една дума в разказите му заслужаваше специално внимание, за да се разтълкува, за да се разбере значението... Първоначално обаче, още щом зачетох първия разказ от сборника "Отвъд стената на съня", носещ именно същото име, по някаква причина първата ми асоциация беше с Едгар Алан По, в последствие и дори със самият сър Артър Конан Дойл - двама автори, които много харесвам. Но и нищо чудно, все пак Лъвкрафт и По ги дели някакъв си половин век, плюс-минус. А сър Дойл...е, той е друг въпрос, просто криминалната нишка, която се простира в разказите на Лъвкрафт ми наподобява неговата логика. Истината е, че сборникът ми създава противоречиво мнение, не мога да кажа, че харесах всеки един от разказите. Принципно обичам тази описателност, подобна на разтягането на локуми и детайлността като при Пушк...

 И понеже последните седмици сме на постоянна, опустошителна вълна, носеща гордо името "Дракула" ( да не забравяме 118годишнината ) , реших да си припомня това вече също старо романче, което излезе преди няколко години (само пет са, така че не е страшно, но е все така актуално) и извадих старите писания от архивите, минавайки през мимолетна редакция... Нов прилив на свежа кръв към безкрайните митове...Дракула, Елизабет Батори, Джак Изкормвача, един зловещ каменен дракон из улиците на Лондон, Титаник и един младеж, наследник на най-известния вампир в света, бягащ под чужда самоличност от предполагаемата му Съдба. Не, това не е поредната комерсиална идея на някой новоизлюпващ се американски сценарист, а едно изключително произведение, едно продължение на любимия на мнозина „Дракула“ от Брам Стокър . Всъщност и авторът на тази книга също е Стокър , само че праплеменик на сър Брам, който със съдействието на свой приятел и записките на чичо си по романа му, са изгра...

Втората книга, заедно с "Фалшивият принц" , която взех по повод 23 април и трябва да призная, че "Червен изгрев" е и първата книга, чието резюме на задната корица не чета, а просто я харесах, не знам по какво, просто я харесах и я взех от промоцията. И сега й дойде времето.  Честно, малко я поизмъчих тези дни, не защото я сравняват с "Игрите на глада" (не съм я чела, никой да не ме линчува!), знам за какво стана на въпрос, но по някакъв начин езикът на Пиърс Браун ми беше малко тегав, пък и историята не вървеше особено гладко. Всъщност беше обратното - плавно, съвсем ненатрапчиво, въпреки вулгаризмите и тягостните положения на главния герой - Дароу, някои ситуации до толкова биваха представяни на бързи обороти, че дори се замислях: "кърваво проклятие, кога пък се случи това?!" - типично в стила на героя. Няма я излишната описателност, както при Питър В. Брет, за което самият Брет трябва да си вземе поука от Браун за развой на история, обхва...