My_Life

Атлантида През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите 'Тимей' и 'Критий'. В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида. Ето какво казва той: 'Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа

В много от религиите, включително и в Християнската, се говори за неизтриваемата “Книга на живота”, в която се регистрират всички постъпки и мисли на човека, за да бъде съден или възнаграден за тях в деня на Съда или през друг етап от съществуването на душата. Окултистите наричат тази “книга” “акашови записи” или “пространствени летописи”, в които е отпечатано всичко станало от началото на времето и ще продължава да се отпечатва до неговия завършек. Някои хора (като медиумите, пророците и др.) успяват да видят отделни картини от тези записки и по този начин предсказват бъдещето или разкриват отделни скрити моменти от настоящето или миналото. От този порядък са и така наречените пространствени мисли или прелитащите послания на учените и мъдреците от всички времена, от които могат да се възползват всички отдали се на дадена наука или област на познанието, стига да желаят това от сърце. Да си припомним в тази връзка например откриването на Периодичната таблица на елементите от Менделеев.

"Историите в картинки" са известни в Япония от самото начало на културната и' история. В гробниците на древните, археолози са открили рисунки, които напомнят по идеология и структура на комиксите. Разпространението на "Историите в картинки" е помагало за по-лесноразбиране на сложната японска писменост. Даже и сега, японските деца могат да четат "книги и вестници за възрастни" след завършването на началното училище (на 12 години). На практика след като се появила японската проза се появили и нейните илюстровани преразкази, в които текстът не бил много, а основна част съставяли илиюстрациите. За първи японски комикс се счита "Весели картинки от живота на животните" - (Choujuugiga), създаден през 12 век от будисткия свещенник и художник Какую (другото му име е Тоба, живял 1053-1140 г.). Той предствлявал свитък от 4 книжки, на които били изобразени последователно черно-бели, наисувани с туш картинки с надписи. Картинките разказвали за животни, ил

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: “Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на “ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: “АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на “гледай си работата! Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса. Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат

През август-октомври 1999 г. Група учени заминава за Тибет в търсене на легендарния “Град на Боговете”. Представяме ви интервю на Н. Зятков с ръководителя на експедицията проф. Мулдашев. Ернст Рифгатович, каква е главната цел на вашата последна тибетска експедиция? Стигнахме до убеждението, че в Тибет съществува най-голямата формация пирамиди в света. Тибетската група е свързана по строго математическа закономерност с египетските, мексиканските пирамиди, а също така с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс. Удаде ни се да преброим повече от 100 пирамиди и различни монументи, строго ориентирани по посоките на света и разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра (свещенната планина Кайлас). Поразяваше ни огромното многообразие на форми и размери на пирамидите. По приблизителни изчисления тяхната височина от подножието до върха се колебаеше от 100 до 1800 м. (за сравнение Хеопсовата пирамида е висока 146 м.) Целия пирамиден комплекс е много др

Японка легенда за пеперудите Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал пост на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам. Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син - момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек. Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на

Легенда за "Кървавата скала" , за Радан Войвода, за неговата дъщеря Елица и за падането на средновековния град Вратица под Турско робство Било в последните дни преди падането на средновековния град Вратица под турско робство. Радан войвода и войската му останали между последните защитници на крепостта Вратица. Със сетни сили и вече без боеприпаси те отстоявали свободата на врачани. А нашествениците прииждали все по-многобройни и все по-настървени... Виждал Радан черните облаци, които надвисвали над родното му небе и сърцето му се свивало от мъка. Знаел войводата, че с голи ръце нямало да могат да устоят на поробителя. Дотрайвали момчетата му. Един по един загивали под турския ятаган... А и една друга мисъл като с нажежено желязо го изгаряла: заминал бил сама в къщи едничката си щерка - Елица. Без майка останала тя още с раждането си, та с много мъка и с помощта на една от сестрите си я бил отгледал, ама сега, когато поотраснала и станала мома за чудо и приказ, тя му била уте