My_Life

Именувам публикацията единствено с дата, то така или иначе няма какво друго заглавие да поставя след толкова време на бездействие, отсъствие, апатичност...и така нататък и така нататък, продължаващи все напред и все така, по този свой си път на някакви безлични и безформени действия и чувства...Чувства? О! За Бога, че от къде това?! ... или ги има...? Хората, тези мои, наши, общи себеподобни хомосапиенс (научих да употребявам термина от мой близък приятел) са си, сме си еднакви, до сущ на един акъл и с еднакви реакции и дори да искаме да се отличаваме, едва се справяме и с елементарното, а това е толкова жалко... Разбира се, основата е в това, че когато човек чувства нещо неприятно, някаква натовареност, досада, изтощеност от света, човекът просто има нужда да излее своята душевна терзаност някъде, било то по телефона, в някой форум, в сайт, на имейл или дори в личен дневник. Е, факт, че моите лични опити за дневник...поправка-дневници, кои хартиени, кои електронни или под формата на о