My_Life

Когато книгата попадна в ръцете ми се развълнувах, корицата е прекрасна с релефния си текст. Дори създаде впечатление у брат ми, когато той  я видя за първи път, че е наистина много стара книга, която определено таи тайни. И именно този й вид допринася още повече към съдържанието. Завидно е умението на Ерика Суайлър да комбинира живата реалност с нещо мистично и за мнозина нелепо в "Книга на тайните" (Софтпрес, 2015) , а също така и да описва толкова реалистично чувства и отношения, сякаш героите й са истински хора, които стоят пред читателя си, спорят или се усмихват един на друг като влюбени хлапета. А книгата е написана в първо лице, така сякаш самият герой разказва в настоящия момент за своето преследване на тайни и мистерии около своя род и още три, с чиято съдба са обвързани в миналото. "Ако веднъж си държал книга и си се влюбил в нея, завинаги помниш какво е усещането да я докосваш, колко тежи и как ляга в дланите ти. Палецът ми познава грапавини

„Уилбър Смит е най-добрият писател на исторически романи. Може да се изгубите в тях!”                                                                              Стивън Кинг В последно време правя много признания за себе си и за книжните си предпочитания, обаче така изглежда преоткривам и наистина какво ми харесва все повече. Голям любител съм на Древен Египет, на тяхната история, култура, изкуства и отдавна забравени маниери, които някои автори се опитват да предадат в книгите си...И да, признавам, че не съм особена почитателка на исторически романи, макар че това не  е съвсем исторически, макар историята да се развива доста правдоподобно и с разказване от първо лице от страна на главния ни герой - бившият роб Тайта, книгата наистина се превръща в интригуващо историческо приключение.  Това всъщност е и първата ми среща с Уилбър Смит , но след "Пустинният бог" (Сиела, 2015) съм си обещала, че ще прочета всичко от този автор и неговите исторически сюжет

Първата ми среща с Умберто Еко беше в "Как се пише дипломна работа", когато писах първата си дипломна работа, но в крайна сметка се явих на държавен изпит и избрах именно тема по литература. За втората ми дипломна работа, неговите есета не ми бяха необходими, но и след "Името на розата", Умберто Еко ми се струваше твърде философски автор, твърде описателен, дори повече от любимите ми Гогол и неговият Плюшкин. Но все пак избрах "За литературата" (БАРД, 2015) именно заради литературните теми, а и защото смятам, че една такава книга трябва да има във всеки дом и да бъде ползвана от всеки ученик, кандидат-студент или изобщо от студент...така де, в този ред на мисли колекцията от есета на Еко е едно мъничко съкровище, което може да бъде от полза по всяко време, ставайки на въпрос нещо за литературата. Няма да коментирам всяка тема по отделно, а само ще вмъкна, че всяко едно есе отразява колко силна е страстта на автора съм литературата и с какво внимани

Последните няколко седмици се бях оставила изцяло да бъда погълната от криминалния жанр, трилъри и хоръри, които ме изправят на нокти и ме карат да чета още и още, и още. Но все мъже писатели. Мери Хигинс Кларк е една от онези жени-автори, които ме карат да вярвам, че дори и жена, може да е истински майстор на криминалето (точно, както и Агата Кристи).  За първи път чета нещо от тази авторка и съм силно впечатлена от сила й, от начина, по който завръзва сюжета и изгражда героите си, а престъпленията или мистериите й са нещо, което наистина държи под напрежение до самия край. Съвършен Съспенс. "Смъртта носи маска за красота" (БАРД, 2015) е сборник с разкази, поднесен по повод юбилея на Мери Хигинс Кларк - четиридесет годишната й писателска кариера. Десет новели с невероятни сюжетни линии, пленителни случаи и престъпни издеяния, мистерии и тайни, и загадъчна, лека романтика. Първият разказ носи и името на самия сборник . Точно той потапя най-силно в целия стил на

"Животът е кратък. Любовта е необятна. Живей, сякаш утре няма да те има." Оуди Палмър има ужасен късмет...или нещо малко по-добро от лошия къмсет. Оуди Палмър става престъпник, когато като дете за първи път краде заради брат си. Оуди Палмър става престъпник, когато за първи път играе покер с брат си. Оуди Памлър става престъпник, когато оставя брат си с оръжие на брега на реката... Оуди се превръща в престъпник в неподходящо време и в неподходящ момент, замесвайки се с още по-неподходящи хора. Оуди се превръща в изкупителна жертва, когато седемте милиона изчезват...  Но Оуди се превръща в благодетел, когато влиза в затвора. И легендите за него се понасят с още по-голяма сила, когато той бяга от затвора ден преди присъдата му да изтече и да бъде освободен. Защото е обещал нещо преди единайсет години и защото след десет години в затвора е дошло време да изпълни обещанието си с цената на живота си...или със смъртта си. Майкъл Роуботъм залага живота