My_Life

Тъй като нямам конкретно мнение по този въпрос, просто ще оставя единствено клипа, а след време, ако психиката ми позволи да коментирам "Вярно- Грешно" и "Възможно- Невъзможно" ще го направя в тази Публикация и под клипа. Просто сега съм... малко шокирана.

Хех, липсват думите да, речника ми опустя съвсем след днешния ден, то даже още от сутринта. Та, всъщност... днешният ден е един прекрасен ден, изпълнен с толкова усмивки и радост, една неимуверна радост. Защо? Защото... ЗАЩОТО... днес за първи път се срещнах с едно същество, което много, ама страшно много си обичам. Вас, слънчицето ми... след три години дрънкане по скайп, по форуми и по телефона, най- сетне си подрънкахме лице в лице. Кеф, кеф, експлозия от кеф при тази срещичка, и ако сутринта не бях изпила две кафета, най- вероятно наистина щях да гръмна от радост, че най- накрая наистина се виждаме и си говорим... на живо. Леле, още се чудя дали не е някакъв сън, ама не е, няма начин да е :р Доказателството- снимчиците на фотоапарата ми, едно очарователно плюшено кученце ( за, което Вас, ще те бия следващия път, съвсем сериозно ) и разбира се оная прегръдка, от която едва не се изтресохме и двете във фонтана пред НДК ( ХD ) А аз такава обиколка на София до сега не бях правила, но м

Брей. Брей, брей... Чудите ли се защо пак плямпам така, хм? Отговора е лесен. Вътре съм! По дяволите, приеха ме! Приеха ме в ЮЗУ Благоевград още от първо класиране! Ама някои си нямат и на идея сигурно какъв кеф е. ^^ Ето общо взето всичко... резултатите от първо класиране излязоха на 30 срещу 31 юли, то аз чак в 1:30 ги видях и като ме обзе една паника, то наистина от радост си беше, но така не ми беше треперило под лъжичката никога до сега, мисля, така се разтреперих, че нищо не можех да пипна или направя. Имах чувството, че ще си умра на място, пък и бях приета Педагогика, една от спецалностите на които бях най- мераклия. Леле, леле... взе, че се оказа, че май сме били умни, а? Х) Голям смях, след всичко, което преди изписах и не желаех да мисля дали е възможно или не, то се падна една от любимите ми специалности. Ура! Само, че реших да изчакам и второто класиране с шанс за издигане към някоя от по- горните специалности от списъка, то до първата ми оставаха още пет стъпки, но която

И така... Анивенчър 2009 мина, оу, и беше страхотно. Наистина бях само в събота, тоест на първия ден, но останах страшно очарована. Запознах се с толкова много хора, наистина на някои не им помня имената или никнеймовете, но щом вече се знаем, май не е много проблем, кой знае ( да ме извинят тези, с които се запознах наистина ^^ ). Ставаха големи майтапи, първо със сладурите на входа, които ми искаха да им разваля пари, че те направо ми взеха всички дребни и ми мърмореха защо си взимам гривничка- пропуск( билетче) само за един ден, ама нямаше как, в неделя хич нямаше да имам възможност да присъствам, нищо че така много исках и беше и по- яко. После на откриването, леле, влязох няколко минути преди началото и като ме почнаха от първия ред да ме разпознават... ми да, аз съм kat от manga.bg :) Участвах в томбола, спечелих, голям кеф. Имам си Шин манга и Любовен квадрат+ на Джудит Парк, как я обичам тая мангака. Лекциите също бяха невероятни и много интересни ( поне на тези, които присъс