My_Life

 След няколко срещи с Робърт Хънтър вече бях наясно, че при Крис Картър няма да получа спокойно криминално разследване. Той пише мрачно, ударно и без да омекотява жестокостта. Но "Скулптора" има една особено смразяваща идея - тук убийствата не са просто престъпления. Те са послания. Подредени, брутални и превърнати в ужасяващ опит за „изкуство“ - едно много впечатляващо изкуство, всъщност. Защото смисълът не е само в скулптурите. "Скулптора" ( Ера, 2012) от Крис Картър е четвъртата книга от поредицата за детектив Робърт Хънтър. Случаят започва с убийството на прокурор Дерек Никълсън - мъж, който е неизлечимо болен и на когото така или иначе му остават само няколко седмици живот. Именно това прави престъплението толкова обезпокоително. На пръв поглед то изглежда почти безсмислено. Защо някой би убил човек, който вече е толкова близо до смъртта? Даже и идеята за отмъщение убягва на някъде, поне от мой пръв поглед. Но при Картър подобни въпроси никога не остават про...

 В моя край имаме един израз: "Ум да ти зайде." И те така. Не знам дали мога да намеря по-точно описание на онова, което "Паралеумът" направи с психиката ми, но ми трябваше известно време, за да си дойде всичко на мястото и да напиша ревюто.  Започваш да четеш научна фантастика, а някъде по пътя вече разсъждаваш за времето, избора, реалността, човешката природа, технологиите, съзнанието и вероятно за собственото си място във Вселената. И когато си мислиш, че най-сетне си хванал нишката - романът любезно я издърпва от ръката ти и ти показва, че зад нея има още десет. В един момент четеш от трето лице за всички тях, в следващият момент вече разказвачът е някой, който през цялото време ни е бил под носа, не просто разказвач от външната страна на вратата, а някой вътре в самата стая, в самия Паралеум. Ето това заобичах най-много в тази книга! "Паралеумът" (Ерове, 2025) от Виктория Алис Цветкова е философски научнофантастичен роман и литературният дебют на авт...

 За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава...Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място. Този малък фантазиен роман - "Злато от Загрей" (Кибеа, 2024), - започва с пътешествието на едно момче с велосипед в планината, спукало гума, попаднало в буря, приютено за малко...уж...от двама възрастни, грижещи се за буйно момиче и нейното мъничко братче. И в последствие се озовават в Долната Земя, защото балансът на света е нарушен и само трите деца могат да го възстановят.   Един мъничък съвет от мен - нека се има предвид, че началото на този роман е много различно и интригуващо, започвайки с малко информация за героите, - не е проблем и да се запознаете с тях предва...

Музата ми идва доста трудно последно време, но когато става дума за цели поредици и то от български автори (защото Гери Йо, да не сбъркате случайно, си е именно българска авторка), и то поредици, свързани с Дракула, и то обхващащи не само вампирите като митични същества, но и върколаци, самодиви, вещици, нинджи, духове, русалки и така нататък и така нататък...о, няма как да не намеря муза, няма как! Гмуркаме се в една история, в която главни действащи лица са не кои да е, а потомките на всеизвестния граф Дракула, който пък е оставил проклятие върху целия си род. Самите представи на вампирите в трите книги са си...ами представи като за вампири. Което пък ме подсеща колко харесвах точно книгите за вампири до преди осем-десет години (когато блогър просъсществува) и въпреки, че сега ги намирам за не толкова интересни, за еднотипни и дори скучновати, не мога да отрека, че вампирските книги са ми все още любими. Но пък! Тук не става дума само за вампирски книги, защото още от първата...

По принцип не ме бива в книжните маратони - каквото и да захвана, планирано, все изскачат няколко десетки други неща, които не ми позволяват да си свърша планираното...четене. Но! Сега е време за празнична почивка, т.е. за седмица в компанията само на книги и благодарение на Дневникът на един книжен тигър попаднах на един интересен книжен маратон, така де - четатон и смятам, че доста добре бих се справила с подрбаните от мен заглавия в различните категории (с изключение на едно, което се оказва задължително...а аз така обичам да чета задължителни неща, че чак на света ще му се завие свят). Четатонът е наречен #MerryLittleBookmas и е в рамките на 25 декември 2017 до 5 януари 2018 ... Wrapped in Ribbon – Книга, която сте получили като подарък - Това е книга, която ми беше подарена преди доста време от много скъпа за мен приятелка, едно варненско уникално същество, което е доказателство, че независимо на кой края на света се намира всяка една от нас, то приятелството ни си...

Панаирът на книгата в НДК се вихри вече седмица, лично в събота го посетих и си тръгнах от там с доста задоволително количество книги (в края на поста) и съм доволна, планирала коледната си отпуска ден по ден, книга по книга... (последните страници от органайзера ми са запълнени с плановете за коледни книги.) ^_^ Но за тези, които не посетиха панаира тази неделя - последният ден, а и още не са избрали какво да подарят за Коледа на свои близки и приятели, то предлагам един набор от книги - различни жанрове, различни възрастови групи, различни издателства , които си заслужават уютното местенце във всяка една библиотека. Макар, че изминаващата сега 2017 година не беше особено ползотворна от към четене за мен, то все пак от тези книги има само две, които все още не съм довършила ("Афиши в огледалото" и "Момичето, което изпи луната"), но са толкова очарователни, че не мога да не включа в препоръките си. Това са книги, които определено биха зарадвали читателите...

За нетърпеливите да видят нови постове с ревюта на книги - скоро, скоро, - този пост е посветен на нещо повече от книги... Точно преди седмица, в събота, в едно уютно местенце в София, около Столична библиотека, се събрахме книжни блогъри и влогъри от Варна, Пловдив, Перник и София, поканени официално от едно приказно име в българската литература за деца - Весела Фламбурари ! Поводът беше новото издателство, което се "роди" под крилото на Весела, заедно с Катя Кирилова.  "Ателие за българска детска литература "Горната земя" даде началото си с първата си книга за деца - "Съкровище, пищови и Южни морета" от писателят Калоян Захариев , едно много красиво издание, с приключенска корица и то точно в любимият ми детски жанр - пиратският! Весела събра на едно място сладурите от " Четат ли двама " - Алекс и Райс, едната половинка от дуото на Bookadore - Сашо, Теми от Writing is fun , Кики от A Court of Books and Magic , Рали...