Една котка пази кутия със стари книги
... подарявам, разменям, продавам ...
~ Аз съм един доволен блогър. {Happy!}
_____________
Няколко книжки, с които по някаква причина не успяхме да се разберем много добре или са ми станали много любими, биха имали възможността да зарадват някой друг читател.
А "Дракони" всъщност е една от най-любимите ми малки книжки, но тъй като беше попаднала в мен през студентските ми години (както и останалите) съвсем случайно, реших да не я задържам и да й позволя да стане любима на още някого ^_^
Представете си една стара книжарничка, в която книгите се трупат на купчини и събират прах дълго време, в продължение на години, още и още, и постепенно не остава дори и сантиметър място за други книги. Но книжарят няма силата да опакова ненужните книги в кашон и да ги затвори на тавана или в мазето, сърце не му дава. И всеки ден прережда книгите, новите и старите, любимите и не чак толкова любимите, и все се чуди какво да ги прави...а котката излежаваща се на прозореца до вратата на книжарницата наблюдава и тихичко мърка, люлеейки опашка и тупкайки с връхче една стара дървена кутия...
Това са малка купчина книги, които по една или друга причина са се оказали излишни в библиотеката ми - заемат ненужно място, четени са многократно или само веднъж и не сме си станали близки, за да искам да ги задържа. Затова, както дадох свобода на една книга на 23 април 2015 година, оставяйки я с изрисувана с усмивка бележка на една пейка в парка, така смятам, че и тези няколко книжки могат да си намерят своето място.
Предпочитам да ги разменя, тъй като ми е трудно да оценя конкретно една книга, но все пак ако се появи интерес - може и до договаряне да се стигне...не знам.
Пет книжки бяха подарени на Стара Загора. Приятната идея "Дари лятното си четиво" на Пътуващите книги на Стара Загора веднага ми грабна интереса.
И друг път съм пускала книги на свобода, оставяла съм съвсем случайно на някоя пейка или съм разменяла книжки в благотворителни мероприятия. сега просто реших да даря няколко.
_____________
Няколко книжки, с които по някаква причина не успяхме да се разберем много добре или са ми станали много любими, биха имали възможността да зарадват някой друг читател.
А "Дракони" всъщност е една от най-любимите ми малки книжки, но тъй като беше попаднала в мен през студентските ми години (както и останалите) съвсем случайно, реших да не я задържам и да й позволя да стане любима на още някого ^_^
_____________
Тези остават все още ако някой ги пожелае (с радост бих ги подарила) :3
Чудя се защо ли съм я купувала тази книжка. Също джобен формат. Но явно нещо в първите страници ми е допаднало, в последствие обаче не чак толкова. Авторът е индианец, който предава поуките на които го е научил дядо му, след смъртта на баща му. Философска насоченост.
Едва ли не е чисто нова.
- "Съвършенството на Йога", а автора не мога да го напиша, пък дори да го произнеса, както и да е...
Още една философска книжка, купих я от благотворителен търг или нещо подобно, знам че не беше кой знае колко, самата идея за благотворителността беше важна, но все такива четива се предлагаха. Оказа се твърде сложна за да я проумея...
Дори листовете са все още чисто-бели.
- "Майка Парашкева" от Дора Габе пък е книга, която честно казано много се чудих дали да поставя в тук. Преди известно време я спасих от една кофа, запътила се към уличния контейнер. Бях изпаднала в ужас, когато видях натъпканите в кошчето книги.
Заедно с нея имаше още две-три книги, също толкова стари, но те си намериха дом, а тази си я взех за себе си. И бих си я оставила за себе си, освен ако някой не я поиска, но няма да проявявам егоизъм, а просто ще искам българската литература да се разпространява свободно.
Подарявам я.
Още една философска книжка, купих я от благотворителен търг или нещо подобно, знам че не беше кой знае колко, самата идея за благотворителността беше важна, но все такива четива се предлагаха. Оказа се твърде сложна за да я проумея...
Дори листовете са все още чисто-бели.
- "Майка Парашкева" от Дора Габе пък е книга, която честно казано много се чудих дали да поставя в тук. Преди известно време я спасих от една кофа, запътила се към уличния контейнер. Бях изпаднала в ужас, когато видях натъпканите в кошчето книги.
Заедно с нея имаше още две-три книги, също толкова стари, но те си намериха дом, а тази си я взех за себе си. И бих си я оставила за себе си, освен ако някой не я поиска, но няма да проявявам егоизъм, а просто ще искам българската литература да се разпространява свободно.
Подарявам я.
Коментари
Публикуване на коментар