За "Дракула-Немъртвият" на Дейкър Стокър и Йън Холт [обзор над романа]

 И понеже последните седмици сме на постоянна, опустошителна вълна, носеща гордо името "Дракула" (да не забравяме 118годишнината), реших да си припомня това вече също старо романче, което излезе преди няколко години (само пет са, така че не е страшно, но е все така актуално) и извадих старите писания от архивите, минавайки през мимолетна редакция...

Нов прилив на свежа кръв към безкрайните митове...Дракула, Елизабет Батори, Джак Изкормвача, един зловещ каменен дракон из улиците на Лондон, Титаник и един младеж, наследник на най-известния вампир в света, бягащ под чужда самоличност от предполагаемата му Съдба.

Не, това не е поредната комерсиална идея на някой новоизлюпващ се американски сценарист, а едно изключително произведение, едно продължение на любимия на мнозина „Дракула“ от Брам Стокър. Всъщност и авторът на тази книга също е Стокър, само че праплеменик на сър Брам, който със съдействието на свой приятел и записките на чичо си по романа му, са изградили класиката на едно по- високо ниво. „Дракула-Немъртвият“ от Дейкър Стокър и Йън Холт е един различен поглед към митовете за вампирите и докато сбитото романче от 1897 година е представено под формата на писма от единя герой към друг, или дневникови разкази, в които героите представят своите гледни точки-буквално, то продължението, развиващо се двадесет години след предполагаемото убийство на смуглия княз по изгрев слънце пред портите на замъка му, представя сюжета като изчистен разказ с оформени диалози и събития, които героите преживяват, но не описват в дневници или писма. Именно това е и елементът, който най-много ме впечатли в този роман. Дейкър Стокър и Йън Холт са успели да съберат в една книжка не само събитията от живота на познатите персонажи от предхождащият роман от 19 век, това което се е случило с тях след убийството на Дракула, това в което са се превърнали и как животът им се е извъртял громоломно, но и да представят живота на една група нови персонажи, които стъпка по стъпка се вплитат в приключението и биват сериозно намесени, без дори да го осъзнават наистина. Ужасът, мистерията, чудовищната бруталност, присъщи за един истински готически роман, с привкус на криминалност и окултност са изпипани почти съвършено.

Младежът, главният герой, е момче преследващо мечтите си и противопоставящо се на волята на родителите си-някогашната бъдеща невеста на Дракула и неговият затворник-брокерът по недвижими имоти, който осигурил на вампирът имение в Лондон. Младият Куинси Харкър, подражаващ на своя идол-гениален румънски актьор, се забърква с него и се превръща в негов театрален последовател, и най-неочаквано встъпва в мистериозното минало на тази персона, което пък е свързано сериозно с известната Кървава графиня - Елизабет Батори, готова на всичко за да отмъсти на онзи, който я е предал и отхвърлил, когато разбира че той все още е жив, някъде наоколо и неговата задача е да спре другата известна личност от криминалното минало - Джак Изкормвача (има ли някой, който да не се радва на приссътвието на Джак?) И макар и извратена и жестока, Батори е особа която се набива на очи, докато романът бива изчитан. Тя е вампир, който се отличава по всичко от всички останали хора, не просто жените през онзи период, но и от абсолютно всички, а лондонската полиция се „върти“ около нея и брилянтната и черна каляска без кочияш, опитвайки се да се справят с растящият брой трупове из уличките. Атмосферата на Лондон от миналия век е описана великолепно, със стелящата се зловещо кървавочервена мъгла, оповестяваща появата на пъклената графиня, там от където е минала и там където Изкормвачът е оставил поредната си жертва.

Героите, познати от „Дракула“ падат един по един, убити и наказани по най-шокиращ начин, но не от този, от когото са очаквали, а техните разкази и записки, които предават на Куинси в опитите си да го защитят и да му помогнат в борбата с техният предполагаем и евентуален враг-онзи, който са нападнали преди двадесет години в Трансилвания, само заслепяват младежа в изводът му - кой е добрият и кой лошият? А той продължава близките си отношения с актьора Бесараб докато кръвосмучещи чудовища не нападат и опожаряват театъра на румънеца. В гнева си и мислите си, че Бесараб е загинал, младежът се заема с откриването на виновникът, или виновниците, тъй като полицията очевидно не е в състояние, особено след срещата на неколцина с огромен каменен дракон, който вилнее из улиците на Лондон и къса глави и ръце наред, обвит от червената мъгла. Батори наказва съпротивляващите й се, пречещите й в плануването да унищожи граф Дракула веднъж и завинаги и да продължава с кървавите си хобита свободно, подвизавайки се под псевдоним, даден й от Скотланд Ярд без изобщо да предполагат, че серийният убиец, който от месеци преследват е жена...една красива, но безсмъртна и зла жена.

В един момент, появата на Брам Стокър като герой в романът, лично за мен, ми се стори странна и объркваща, но в последствие, неговата роля в целия сюжет е елементът, който подсказва, че не е необходимо задължително да бъде прочетена първо неговата книга, а след това свежото продължение на племенникът му и сътрудникът му - вампирофил, всичко може да бъде разкрито по един по-изяснен начин единствено от „Немъртвият“- побъркалият се Ван Хелсинг, пристрастеният към морфина доктор Сюард, тъгуващият по своята годеница Луси Артър и Мина и Джонатан, техният разбит брак и неподчиняващ им се син - Куинси.

И след всичко, което изписах по книгата, е редно да представя и извода. Втората ми любима книга на вампирска тематика - „Дракула-Немъртвият“ - ме заплени още от първата си страница с тъмнината на съвременен готически роман, изобразяващ началото на 20 век и вековната война на два могъщи вампира, около които хората са просто пионки, случайно попаднали по средата на дуел с мечове минути преди изгрева на слънцето, заплитащата се и бавно разплитаща се мистерия около неизвестен брой убийства и най-вече около произхода на едно младо момче с големи, всеобхватни мечти, което в един момент се оказва разочаровано от всичко около себе си-родителите си, приятелите си, дори и онзи, който е уважавал най-много, румънският му идол и гений на театъра. И докато Куинси Харкър живее в своя свят на мечти, безброй роли в които се превъплащава не за друго, ами защото актьорската проява просто си му идва от вътре, точно по същия начин, както е и при Бесараб, се озовава в позицията на невинен и объркан, и всичко около него едва ли не крещи - Чудовища! Вампири! И в края на краищата истината изплува, в последният миг, в края на живота на онези, които Куинси е обичал и се е възхищавал най-много, на майка си Мина и Дракула, Бесараб, когато пред очите му и графиня Батори също загива, и е принуден да вземе решение, от което ще зависи всичко в бъдещето му-да убие баща си, реалният, или да избяга от разкрилата му се абсолютна реалност от изминалите няколко дни. Бягството му, разбира се, е сигурно, напълно нормално и човечно, преживял картините на мрачната вампирска жестокост, това бягство го отвежда не просто някъде, а на отплаващият на 10 април 1912 година „Титаник“. А самото включване на кораба в историята може би по един начин предопределя развръзката в живота на Куинси - необикновеният син, оцелял или загинал?

//писала съм тая дивотия като студентка в Благоевгрд: 

23 октомври 2011 г.//